1 С ине мой, ако си станал поръчител за ближния си или си дал ръка за някой чужд,

Fiul meu, dacă ai girat pentru semenul tău, dacă ai bătut palma pentru un străin,

2 т и си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на устата си.

dacă eşti legat de ceea ce ai spus şi eşti prins de cuvintele gurii tale,

3 З атова, сине мой, направи следното и се отърви, тъй като си паднал в ръцете на ближния си: иди, падни при краката на ближния си и го моли настоятелно.

iată ce să faci acum, fiule, ca să te eliberezi, căci ai căzut în mâna semenului tău: smereşte-te îndată şi stăruieşte înaintea semenului tău!

4 Н е давай сън на очите си, нито дрямка на клепачите си,

Nu da somn ochilor tăi, nici odihnă pleoapelor tale.

5 д окато не се отървеш - като сърна от ръката на ловеца и като птица от ръката на птицеловец.

Eliberează-te pe tine însuţi ca o gazelă din mâna vânătorului, ca o pasăre din plasa păsărarului.

6 И ди при мравката, о, ленивецо, размишлявай за постъпките ѝ и бъди мъдър -

Du-te la furnică, leneşule! Uită-te cu atenţie la căile ei şi fii înţelept!

7 к оято, макар че няма началник, надзирател или управител,

Deşi nu are nici conducător, nici supraveghetor, nici dregător,

8 п риготвя си храната лете, събира яденето си по жътва.

totuşi, ea îşi strânge provizii în timpul verii şi adună hrană la vremea secerişului.

9 Д окога ще спиш, ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

Cât timp vei mai sta culcat, leneşule? Când te vei scula din somnul tău?

10 О ще малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън,

Să mai dormi puţin, să mai aţipeşti puţin, să mai încrucişezi puţin mâinile ca să dormi…

11 т ака ще връхлети сиромашия върху тебе - като разбойник, и немотия - като въоръжен мъж.

şi sărăcia vine peste tine ca un hoţ, iar lipsa – ca un om înarmat.

12 Ч овек нехранимайко, човек беззаконен е онзи, който ходи с извратени уста.

Omul de nimic, individul nelegiuit umblă cu neadevărul în gură,

13 Н амигва с очите си, говори с краката си, дава знак с пръстите си;

clipeşte răutăcios din ochi, dă din picior şi face semn cu degetele;

14 к ойто има извратено сърце, непрестанно крои зло, сее раздори,

unelteşte răul cu lucrurile stricate din inima lui şi întotdeauna răspândeşte discordii.

15 з атова гибелта му ще дойде внезапно; изведнъж ще бъде съсипан, и то непоправимо.

De aceea distrugerea lui va veni pe neaşteptate; va fi zdrobit deodată şi fără leac.

16 Ш ест неща мрази Господ, даже седем са мерзост за душата Му:

Iată şase lucruri pe care le urăşte Domnul, sunt chiar şapte cele pe care le dispreţuieşte:

17 н адменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв,

ochii sfidători, limba mincinoasă, mâinile care varsă sânge nevinovat,

18 с ърце, което крои лоши замисли, крака, които тичат бързо да вършат зло,

inima care urzeşte planuri nelegiuite, picioarele care aleargă repede la rău,

19 н еверен свидетел, който говори лъжа, и онзи, който сее раздори между братя. Предпазване от прелюбодеяние

martorul mincinos, care rosteşte minciuni, şi cel ce răspândeşte discordii între fraţi. Avertisment împotriva adulterului

20 С ине мой, пази заповедта на баща си и не се отклонявай от наставлението на майка си -

Fiul meu, păstrează îndrumările tatălui tău şi nu uita învăţătura mamei tale.

21 з авържи ги завинаги за сърцето си, увий ги около шията си.

Leagă-le pentru totdeauna la pieptul tău, prinde-le în jurul gâtului tău.

22 К огато ходиш, наставлението ще те води; когато спиш, ще те пази; когато се събудиш, ще разговаря с тебе.

Când mergi, acestea te vor conduce; când dormi, te vor veghea; iar când te vei trezi, îţi vor vorbi.

23 З ащото заповедта им е светилник и наставлението им е светлина, и поучителните им изобличения са път към живот.

Căci porunca este o candelă, învăţătura este o lumină, iar mustrarea disciplinară este calea spre viaţă.

24 З а да те пазят от лоша жена, от ласкателния език на чужда жена.

Ele te vor proteja de femeia imorală, de limba măgulitoare a femeii străine.

25 Д а не пожелаеш хубостта ѝ в сърцето си; да не те улови с клепачите си;

N-o pofti în inima ta pentru frumuseţea ei şi nu te lăsa fascinat de pleoapele ei.

26 з ащото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; а прелюбодейката лови скъпоценната душа.

Căci din cauza femeii prostituate, ajungi să rămâi doar cu o bucată de pâine, şi soţia altuia îţi răpeşte viaţa îmbelşugată.

27 М оже ли някой да сложи огън в пазвата си и дрехите му да не изгорят?

Poate cineva să ia foc în sân fără să i se ardă hainele?

28 М оже ли някой да ходи по разпалени въглища и краката му да не се опекат?

Sau poate merge cineva pe cărbuni aprinşi fără să-i ardă picioarele?

29 Т ака е с онзи, който влиза при жената на ближния си; който се допре до нея, няма да остане ненаказан.

Tot aşa este şi cu cel ce se culcă cu soţia altuia: oricine se atinge de ea nu va rămâne nepedepsit.

30 Д ори крадецът не се отървава ненаказан, даже ако краде, за да насити душата си, когато е гладен;

Oamenii nu dispreţuiesc un hoţ dacă el fură ca să-şi aline foamea când este înfometat,

31 и ако бъде хванат, той трябва да върне седмократно, трябва да даде целия имот на къщата си.

însă dacă este prins va plăti înşeptit, chiar dacă va trebui să dea toată averea din casa lui.

32 О нзи, който прелюбодейства с жена, е безумен. Който прави това, би погубил душата си.

Un om care comite adulter însă este fără minte! Oricine face aşa îşi ruinează sufletul.

33 Б иене и позор ще намери и срамът му няма да се изличи.

Va avea parte de răni şi dezonoare, iar ruşinea nu i se va şterge.

34 З ащото ревнуването на мъжа е истинска ярост; и той няма да пожали в деня на възмездието;

Căci gelozia înfurie pe un bărbat, şi el nu va avea milă în ziua răzbunării;

35 н яма да иска да знае за никакъв откуп, нито ще се умилостиви, дори и да му дадеш много подаръци.

nu va accepta nici o despăgubire şi va refuza darul, oricât de mare ar fi el.