1 И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога.

Au trecut prin Amfipolis şi Apolonia şi au venit în Tesalonic, unde se afla o sinagogă a iudeilor.

2 И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи наред разискваше с тях от Писанията,

Aşa cum obişnuia, Pavel a intrat în sinagogă şi, timp de trei Sabate, a discutat cu ei din Scripturi,

3 к ато им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Исус, каза той, Когото аз ви проповядвам, е Христос.

explicând şi dovedind că Cristos trebuia să sufere şi să învie dintre cei morţi. „Şi Acest Isus, pe Care vi-L vestesc eu, este Cristosul!“ zicea el.

4 И някои от тях се убедиха, че това е истината, и се присъединиха към Павел и Сила, така също голямо множество от набожните гърци и немалко от видните жени.

Unii dintre ei au fost convinşi şi li s-au alăturat lui Pavel şi lui Silas; tot aşa au făcut şi o mare mulţime de greci devotaţi şi nu puţine femei de seamă.

5 Н о юдеите, подбудени от завист, взеха със себе си неколцина лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща, като търсеха Павел и Сила, за да ги изведат пред народа.

Dar iudeii au devenit invidioşi şi, luând de prin pieţe nişte oameni răi, au format o gloată şi au întărâtat cetatea. Au venit la casa lui Iason şi au început să-i caute pe Pavel şi pe Silas ca să-i aducă afară, la mulţime.

6 Н о като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук;

Pentru că nu i-au găsit, l-au târât pe Iason şi pe alţi câţiva fraţi înaintea conducătorilor cetăţii, strigând: „Cei care au răscolit lumea au venit şi aici,

7 и Ясон ги е приел; и те всички действат против указите на Цезаря, като казват, че имало друг цар - Исус.

iar Iason i-a găzduit! Toţi aceştia lucrează împotriva decretelor lui Cezar, spunând că există un alt Împărat: Isus!“

8 И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.

Când mulţimea şi magistraţii au auzit aceste lucruri, s-au tulburat.

9 Н о когато взеха поръчителство от Ясон и от другите, ги пуснаха. Апостолите в Берия

Apoi, după ce au luat de la Iason şi de la ceilalţi o garanţie, le-au dat drumul. În Berea

10 А братята незабавно изпратиха Павел и Сила през нощта в Берия; и те, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

Imediat ce s-a înnoptat, fraţii i-au trimis pe Pavel şi pe Silas la Berea. Când au sosit, s-au dus la sinagoga iudeilor.

11 И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията да видят дали това е вярно.

Aceştia aveau o minte mai deschisă decât cei din Tesalonic. Au primit Cuvântul cu toată înflăcărarea şi, în fiecare zi, studiau Scripturile, ca să vadă dacă lucrurile stăteau astfel.

12 И така, мнозина от тях повярваха - и от почитаемите гъркини, и немалко от мъжете.

Mulţi dintre ei au crezut, inclusiv nişte femei grecoaice cu influenţă şi nu puţini bărbaţi.

13 Н о солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павел Божието учение, дойдоха и там и подбудиха и смутиха народа.

Când însă iudeii din Tesalonic au aflat că Pavel a vestit Cuvântul lui Dumnezeu şi în Berea, au venit acolo ca să agite şi să tulbure mulţimile.

14 Т огава братята веднага изпратиха Павел да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.

Atunci fraţii l-au trimis imediat pe Pavel către mare, iar Silas şi Timotei au rămas acolo.

15 А онези, които придружаваха Павел, го заведоха до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се може по-скоро при него, си заминаха. Павел в Атина

Cei ce l-au însoţit pe Pavel l-au condus până la Atena, şi apoi, după ce au primit porunca pentru Silas şi Timotei ca să vină cât mai repede la Pavel, s-au întors. Pavel în Atena

16 А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.

În timp ce Pavel îi aştepta în Atena, i s-a întărâtat duhul în el când a văzut că cetatea era plină de idoli.

17 И така, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните и по пазара всеки ден с онези, които се случеше да среща.

Prin urmare, a început să poarte discuţii în sinagogă cu iudeii şi cu cei temători de Dumnezeu, iar în piaţă, în fiecare zi, cu cei ce se aflau pe acolo.

18 С ъщо и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исус и възкресението.

Unii dintre filosofii epicurieni şi stoici au început să discute cu el. Unii ziceau: „Ce vrea să spună şi palavragiul acesta?!“ Alţii ziceau: „Se pare că este un predicator al unor divinităţi străine!“ Căci el vestea Evanghelia despre Isus şi despre înviere.

19 И така, взеха и го заведоха в Ареопага, като казаха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

Prin urmare, l-au luat şi l-au dus la Areopag, spunându-i: „Putem şti care este această învăţătură nouă pe care o prezinţi?

20 З ащото донасяш нещо странно до ушите ни; затова бихме искали да узнаем какво е то.

Căci tu ne aduci nişte lucruri ciudate în auz. Vrem deci să ştim ce înseamnă aceste lucruri!“

21 ( А всички атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново.)

Toţi atenienii şi străinii care locuiau acolo nu-şi petreceau timpul cu nimic altceva decât să spună sau să asculte ceva nou.

22 И така, Павел застана насред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

Pavel a stat în mijlocul Areopagului şi a zis: „Bărbaţi atenieni, în toate privinţele văd că sunteţi foarte religioşi.

23 З ащото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Тъкмо Онзи, на Когото се кланяте, без да Го познавате, ви проповядвам аз.

Căci, în timp ce treceam prin cetate şi mă uitam la locurile voastre de închinare, am găsit şi un altar pe care era scris: «Unui Dumnezeu Necunoscut». Ei bine, ceea ce voi respectaţi fără să cunoaşteţi, aceea vă vestesc eu!

24 Б ог, който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,

Dumnezeul Care a făcut lumea şi tot ce este în ea este Domnul cerului şi al pământului; El nu locuieşte în temple făcute de mâini

25 н ито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и всичко;

şi nu este slujit de mâini omeneşti, ca şi când ar avea nevoie de ceva, El Care dă tuturor viaţă, suflare şi toate lucrurile.

26 н аправил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил отнапред положени времена и пределите на заселищата им,

Dintr-un singur om, El a făcut fiecare neam de oameni, ca ei să locuiască pe toată suprafaţa pământului, le-a desemnat mai dinainte vremurile şi a stabilit hotare locuinţei lor,

27 з а да търсят Бога, та дано някак биха Го попипали и намерили, макар че Той не е далеч от всеки един от нас;

pentru ca ei să-L caute pe Dumnezeu şi, poate, să-L şi găsească, în timp ce bâjbâie după El, măcar că nu este departe de nici unul dintre noi.

28 з ащото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са казали: "Защото дори Негов род сме."

«Căci în El trăim, ne mişcăm şi existăm»; sau, aşa cum au spus şi unii dintre poeţii voştri: «Căci şi noi suntem urmaşii Lui.»

29 И така, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и по човешки замисъл.

Deci, dacă suntem urmaşii lui Dumnezeu, n-ar trebui să ne gândim că dumnezeirea este asemenea aurului sau argintului sau pietrei, o imagine făcută prin îndemânarea şi gândirea omului.

30 А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

Dumnezeu a trecut cu vederea vremurile de ignoranţă, şi porunceşte acum tuturor oamenilor, de pretutindeni, să se pocăiască,

31 з ащото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

pentru că a stabilit o zi în care urmează să judece lumea cu dreptate, prin Omul pe Care L-a desemnat pentru aceasta, dovedindu-le tuturor acest lucru prin faptul că L-a înviat dintre cei morţi!“

32 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: За този предмет пак ще те слушаме.

Când au auzit ei despre învierea dintre cei morţi, unii au început să râdă, dar alţii au zis: „Te vom asculta şi altă dată cu privire la aceasta!“

33 И така, Павел си излезе измежду тях.

Astfel, Pavel a ieşit din mijlocul lor.

34 А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които бяха Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тях.

Unii dintre ei însă i s-au alăturat şi au crezut. Între ei era şi Dionisie areopagitul, o femeie pe nume Damaris şi încă alţii împreună cu ei.