1 С лед като мадиамският жрец Йотор, Моисеевият тъст, чу за всичко, което Бог извършил за Моисей и за народа Си Израел, как Господ извел Израел от Египет,

Ietro, preotul din Midian, socrul lui Moise, a aflat tot ce făcuse Dumnezeu pentru Moise şi pentru poporul Său, Israel; a aflat cum l-a scos Domnul pe Israel din Egipt.

2 т о Моисеевият тъст Йотор взе Сепфора, Моисеевата жена (след като я беше изпратил назад),

Ietro a adus-o înapoi pe Sefora, soţia lui Moise, care fusese trimisă acasă.

3 и двамата ѝ сина (от които името на единия беше Гирсом, защото Моисей беше казал: Пришълец станах в чужда земя;

I-a adus şi pe cei doi fii ai Seforei. Unul se numea Gherşom (căci Moise zisese: „Locuiesc ca străin într-o ţară străină“),

4 и мето на другия беше Елиезер, защото Моисей беше казал: Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от фараоновия меч);

iar celălalt se numea Eliezer (căci Moise zisese: „Dumnezeul tatălui meu a fost ajutorul meu şi m-a scăpat de sabia lui Faraon“).

5 и Йотор, Моисеевият тъст, дойде при Моисей със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, където се беше разположил на стан,

Ietro, socrul lui Moise, a venit în pustia unde aşezase Moise tabăra, lângă muntele lui Dumnezeu, aducându-i cu el pe fiii lui Moise şi pe soţia acestuia.

6 и извести на Моисей: Аз, тъст ти Йотор, идвам при тебе с жена ти и двамата ѝ сина с нея.

Ietro i-a trimis vorbă lui Moise, zicându-i: „Eu, socrul tău, Ietro, vin la tine cu soţia şi cu fiii ei.“

7 Т огава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си, влязоха в шатъра.

Moise a ieşit să-l întâlnească pe socrul său; s-a plecat înaintea lui şi l-a sărutat. S-au întrebat unul pe celălalt de sănătate şi împreună au intrat în cort.

8 И Моисей разказа на тъста си всичко, което беше направил Господ на фараон и на египтяните заради Израел, и всички мъчнотии, които ги сполетяха по пътя, и как Господ ги избави.

Apoi Moise i-a istorisit socrului său tot ceea ce le-a făcut Domnul lui Faraon şi egiptenilor de dragul lui Israel, toate greutăţile care veniseră peste ei pe drum şi cum i-a eliberat Domnul.

9 А Йотор се зарадва много за цялото добро, което Господ беше направил на Израел, като го избави от ръката на египтяните.

Ietro s-a bucurat pentru tot binele pe care Domnul îl făcuse lui Israel, scăpându-l din mâna egiptenilor.

10 Т огава Йотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от фараоновата ръка, Който избави народа от ръката на египтяните.

Ietro a zis: „Binecuvântat să fie Domnul Care v-a scăpat din mâna egiptenilor şi a lui Faraon.

11 С ега зная, че Господ е по-велик от всички богове - даже и в това, с което те се гордееха, Той ги превъзхожда.

Acum ştiu că Domnul este mai mare decât toţi zeii, căci în fiecare lucru în care ei s-au purtat cu trufie faţă de Israel, El a fost mai presus de ei.“

12 Т огава Моисеевият тъст Йотор взе всеизгаряне и жертви, за да принесе на Бога; и Аарон и всички Израелеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.

Ietro, socrul lui Moise, a adus o ardere de tot şi jertfe lui Dumnezeu. Aaron a venit împreună cu toţi cei din sfatul bătrânilor lui Israel, ca să ia masa împreună cu socrul lui Moise, înaintea lui Dumnezeu.

13 Н а другия ден Моисей седна да съди народа; и народът стоеше около Моисей от сутрин до вечер.

În ziua următoare, Moise s-a aşezat ca să judece poporul şi poporul a stat în jurul lui de dimineaţa până seara.

14 А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за народа, каза: Какво е това, което правиш с народа? Защо седиш сам и целият народ стои около теб от сутрин до вечер?

Când socrul lui Moise a văzut tot ce făcea el pentru popor, l-a întrebat: – Ce faci tu acolo pentru popor? De ce stai singur şi tot poporul stă în jurul tău de dimineaţa până seara?

15 А Моисей отговори на тъста си: Защото народът идва при мене да се допитва до Бога.

Moise i-a răspuns socrului său: – Pentru că poporul vine la mine să ceară sfatul lui Dumnezeu.

16 К огато имат дело, идват при мен; и аз съдя между двамата противници и им пояснявам Божиите наредби и закони.

Când au vreo problemă, vin la mine ca să-i judec, iar eu le fac cunoscute poruncile şi legile lui Dumnezeu.

17 Н о Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.

Socrul lui Moise i-a zis: – Ceea ce faci tu nu este bine.

18 И ти ще се измъчиш, и този народ, който е с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш да го вършиш сам.

Te istoveşti singur şi istoveşti şi poporul care este cu tine. Sarcina este prea grea pentru tine, ca să o poţi purta singur.

19 С ега послушай думите ми; ще те посъветвам - и Бог да бъде с тебе. Ти стой между народа и Бога, за да представяш делата пред Бога;

Ascultă-mă: îţi voi da un sfat şi Dumnezeu va fi cu tine! Stai înaintea lui Dumnezeu pentru popor şi adu problemele înaintea Sa;

20 и ги поучавай в наредбите и законите и им показвай пътя, по който трябва да ходят, и делата, които трябва да вършат.

învaţă-i poruncile şi legile şi arată-le calea pe care trebuie să meargă şi lucrurile pe care trebuie să le facă.

21 Н о при това измежду целия народ си избери способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над народа такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;

Caută oameni destoinici în popor, oameni care se tem de Dumnezeu, care sunt vrednici de încredere şi urăsc câştigul necinstit. Pune-i pe aceşti oameni conducători peste o mie, peste o sută, peste cincizeci şi peste zece oameni.

22 и те нека съдят народа винаги - всяко голямо дело нека донасят пред теб, а всяко малко дело нека отсъждат сами; така ще ти олекне и те ще носят товара заедно с теб.

Ei să slujească ca judecători ai poporului în orice vreme; să aducă înaintea ta orice caz greu, însă cazurile uşoare să le judece ei înşişi. În felul acesta va fi mai uşor pentru tine şi ei vor duce povara împreună cu tine.

23 А ко направиш това и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да издържиш; и целият този народ ще се разотиде доволен.

Dacă vei face lucrul acesta şi dacă Dumnezeu îţi va porunci aşa, vei putea face faţă sarcinilor şi tot poporul va merge la locul lui în pace.

24 И Моисей послуша думите на тъста си и направи всичко, което му каза.

Moise a ascultat de socrul său şi a făcut tot ceea ce acesta i-a zis.

25 М оисей избра способни мъже измежду целия Израел, които постави началници над народа - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.

A ales oameni destoinici din tot Israelul şi i-a pus conducători peste popor: conducători peste o mie, peste o sută, peste cincizeci şi peste zece oameni.

26 Т е съдеха народа по всяко време; трудните дела донасяха на Моисей, а за всяко малко дело отсъждаха сами.

Ei judecau poporul tot timpul; cazurile grele i le aduceau lui Moise, iar cele uşoare le judecau ei înşişi.

27 С лед това Моисей изпрати тъста си и той се върна в своята земя.

Apoi Moise şi-a lăsat socrul să plece în ţara lui.