1 С лед смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните и беше престоял в Сиклаг два дни,

După moartea lui Saul, David se întorsese de la înfrângerea amalekiţilor şi se afla în Ţiklag de două zile.

2 н а третия ден дойде един човек от стана, от Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си. Като влезе при Давид, падна на земята и се поклони.

A treia zi a venit un bărbat din tabăra lui Saul, cu hainele sfâşiate şi cu pământ pe cap. Când a ajuns înaintea lui David, a căzut cu faţa la pământ şi i s-a închinat.

3 Д авид му каза: Откъде идваш? А той му отговори: От Израелевия стан се отървах.

– De unde vii? l-a întrebat David. – Am scăpat din tabăra israelită, i-a răspuns el.

4 Д авид го попита: Какво стана? Кажи ми. А той отвърна: Народът побегна от сражението и мнозина от народа паднаха мъртви. Умряха също и Саул и синът му Йонатан.

– Spune-mi ce s-a întâmplat! i-a cerut David. – Oamenii au fugit de pe câmpul de luptă şi mulţi dintre ei au murit, a răspuns el. Saul şi fiul său Ionatan au murit şi ei.

5 Т огава Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са умрели?

– De unde ştii că Saul şi fiul său Ionatan au murit? l-a mai întrebat David pe tânărul care i-a adus veştile.

6 М омъкът, който му разказа това, каза: Случайно се намирах на хълма Гелвуе и видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го застигаха.

– S-a întâmplat să mă aflu pe muntele Ghilboa, a răspuns tânărul, unde l-am văzut pe Saul, sprijinit pe suliţa sa, iar carele şi călăreţii îl ajungeau din urmă.

7 И като погледна зад себе си, той ме видя и ме повика. Аз отговорих: Ето ме.

Când Saul s-a uitat în urmă şi m-a văzut, m-a chemat, iar eu i-am răspuns: – Iată-mă!

8 А той ми каза: Кой си ти? Отговорих му, че съм амаличанин.

– Cine eşti? m-a întrebat el. – Sunt amalekit, i-am răspuns eu.

9 Т огава ми каза: Застани, моля те, над мен и ме убий, защото ме обзе помрачение; понеже целият ми живот е още в мен.

Atunci el mi-a zis: – Apropie-te de mine şi ucide-mă pentru că sunt în agonia morţii, cu toate că sunt încă în viaţă.

10 И така, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, тъй като беше вече паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си.

Aşadar, m-am apropiat de el şi l-am ucis deoarece ştiam că, odată rănit, nu va mai trăi. I-am luat apoi coroana de pe cap şi brăţara de la braţ şi le-am adus aici, stăpânului meu.

11 Т огава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото направиха и всички мъже, които бяха с него.

Atunci David şi-a apucat hainele şi le-a sfâşiat, iar toţi bărbaţii care erau cu el au făcut acelaşi lucru.

12 Ж алиха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и сина му Йонатан, за Господния народ и за Израелевия дом затова, че бяха паднали от меч.

Au bocit, au plâns şi au postit până seara pentru Saul, pentru fiul său Ionatan, pentru oştirea Domnului şi pentru Casa lui Israel, căci au murit de sabie.

13 А Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.

Apoi David l-a întrebat pe tânărul care i-a adus veştile: – De unde eşti? – Sunt fiul unui străin, un amalekit, i-a răspuns el.

14 Т огава Давид му каза: Ти как не се убоя да вдигнеш ръка и да убиеш Господния помазаник?

Atunci David i-a zis: – Cum de nu ţi-a fost frică să-ţi ridici mâna şi să ucizi pe unsul Domnului ?

15 И Давид повика един от момците и му заповяда: Пристъпи, нападни го. И той го порази и вестоносецът умря.

Apoi David l-a chemat pe unul dintre oamenii lui şi i-a zis: – Apropie-te şi doboară-l! El l-a lovit şi acesta a murit.

16 Д авид му каза: Кръвта ти да бъде върху главата ти; защото думите ти свидетелстваха против тебе, като каза: Аз убих Господния помазаник. Оплаквателна песен на Давид за Саул и Йонатан

David i-a zis: – Sângele tău să cadă asupra capului tău, căci gura ta a mărturisit împotriva ta când ai zis: „L-am ucis pe unsul Domnului.“ Cântarea de jale a lui David

17 С лед това Давид оплака Саул и сина му Йонатан с думите

David a cântat această cântare de jale despre Saul şi despre fiul acestuia Ionatan

18 ( и заръча евреите да научат тази Песен на лъка; тя е написана в Книгата на Праведния):

şi a poruncit ca cei din Iuda să înveţe această Cântare a Arcului (ea se află scrisă în Cartea lui Iaşar ):

19 С лавата ти, о, Израелю, е пронизана на опасните места на полето ти! Как паднаха силните.

Gloria ta, Israele, zace ucisă pe înălţimile tale. Cum au căzut vitejii!

20 Н е възвестявайте това в Гет, не го прогласявайте по улиците на Аскалон, за да не се зарадват филистимските дъщери, за да не се развеселят дъщерите на необрязаните.

Nu faceţi cunoscut acest lucru în Gat şi nu-l vestiţi pe străzile Aşchelonului, ca nu cumva să se bucure fiicele filistenilor şi să tresalte de bucurie fiicele celor necircumcişi.

21 Х ълми гелвуйски, да няма роса, нито дъжд на вас, нито ниви, доставяйки първи плодове за жертви; защото там беше захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, като да не е бил той помазан с миро.

O, munţi ai Ghilboei! Nici roua şi nici ploaia să nu mai cadă peste voi! Nici câmpii să nu mai aveţi care să dea roade pentru darurile de mâncare! Căci acolo au fost pângărite scuturile vitejilor, scutul lui Saul care nu va mai fi uns cu untdelemn.

22 О т кръвта на убитите, от мазнината на силните лъкът Йонатанов не се връщаше назад и мечът Саулов не се връщаше празен.

De la sângele celor ucişi, de la grăsimea vitejilor, săgeata lui Ionatan nu venea înapoi, iar sabia lui Saul nu se învârtea în gol.

23 С аул и Йонатан се обичаха и се разбираха през живота си и в смъртта си не се разделиха; по-леки бяха от орлите, по-силни от лъвовете.

Saul şi Ionatan, care în viaţă s-au iubit şi s-au plăcut, nici măcar în moarte n-au fost despărţiţi. Erau mai iuţi decât vulturii şi mai puternici decât leii.

24 И зраелеви дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше в червено с украшения, който слагаше златни украшения по дрехите ви.

Voi, fiice ale lui Israel, plângeţi-l pe Saul! Pe cel care vă îmbrăca în stacojiu şi cu mult fast, pe cel care vă împodobea veşmintele cu ornamente de aur.

25 К ак паднаха силните сред боя! Йонатан, поразен на опасните места на полето ти.

Cum au căzut vitejii în mijlocul luptei! Ionatan zace ucis pe înălţimile tale.

26 П рескръбен съм за теб, Йонатане, брате мой! Много скъп ми беше ти; твоята любов към мене беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените.

Sunt mâhnit din pricina ta, frate Ionatane! Mi-ai fost atât de drag! Dragostea ta pentru mine a fost minunată, mai minunată chiar decât dragostea femeilor.

27 К ак паднаха силните и погинаха бойните оръжия!

Cum au căzut vitejii şi cum au pierit armele!