1 И една събота, първата след втория ден на Пасхата, като минаваше Той през нивите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

Într-o zi de Sabat, Isus trecea printre lanurile de grâu. Ucenicii Lui smulgeau spice, le frecau cu mâinile şi mâncau boabele.

2 А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

Unii dintre farisei le-au zis: – De ce faceţi ce nu este voie în ziua de Sabat?

3 И сус им отговори: Не сте ли чели това, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,

Isus le-a răspuns: – N-aţi citit ce a făcut David atunci când i s-a făcut foame, atât lui cât şi celor ce erau cu el?

4 к ак влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, даде и на онези, които бяха с него - а от тези хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?

Cum a intrat în Casa lui Dumnezeu şi a luat şi a mâncat pâinile prezentării, pe care nu este voie să le mănânce decât preoţii, şi cum a dat şi celor ce erau cu el?

5 К аза им още: Човешкият Син е господар на съботата. Изцеляването на човека с изсъхналата ръка

Apoi le-a zis: – Fiul Omului este Domn şi al Sabatului!

6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.

Într-o altă zi de Sabat, a intrat în sinagogă şi a început să dea învăţătură. Acolo se afla un om a cărui mână dreaptă era uscată.

7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.

Cărturarii şi fariseii Îl urmăreau să vadă dacă vindecă în ziua de Sabat, ca să găsească astfel o acuzaţie împotriva Lui.

8 Н о Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.

El însă le ştia gândurile, aşa că i-a zis omului care avea mâna uscată: „Ridică-te şi stai în mijloc!“ El s-a ridicat şi a stat acolo.

9 Т огава Исус им каза: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота - добро ли да прави или зло, да спаси ли живот или да погуби?

Apoi Isus le-a zis lor: „Vă întreb: este voie în ziua de Sabat să faci bine sau să faci rău, să salvezi o viaţă sau s-o distrugi?“

10 И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.

Şi-a rotit privirea peste toţi şi apoi i-a zis omului: „Întinde-ţi mâna!“ El a făcut întocmai şi mâna lui a fost vindecată.

11 А те излязоха извън себе си от гняв и обсъждаха помежду си какво биха могли да направят на Исус. Избиране на дванадесетте апостоли

Atunci ei s-au umplut de mânie şi au început să discute unii cu alţii despre ce I-ar putea face lui Isus. Alegerea celor doisprezece apostoli

12 П рез онези дни Исус се изкачи на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

Într-una din zilele acelea, Isus S-a dus pe munte să se roage şi a petrecut toată noaptea în rugăciune către Dumnezeu.

13 И като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

Când s-a făcut zi, i-a chemat pe ucenicii Săi şi a ales doisprezece dintre ei, pe care i-a numit apostoli.

14 С имон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей,

Aceştia sunt: Simon, pe care l-a numit Petru, şi Andrei, fratele lui; Iacov; Ioan; Filip; Bartolomeu;

15 М атей и Тома, Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот,

Matei; Toma; Iacov, fiul lui Alfeu; Simon, numit Zelotul;

16 Ю да, брат на Яков, и Юда Искариотски, който и стана предател.

Iuda, fiul lui Iacov; şi Iuda Iscarioteanul, cel care a ajuns trădător. Fericiri şi vaiuri

17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от народ от цяла Юдея и Йерусалим и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

A coborât cu ei şi S-a oprit pe un loc neted, împreună cu o mare mulţime de ucenici de-ai Săi şi cu o mare mulţime de oameni din toată Iudeea, din Ierusalim şi din regiunea de coastă a Tirului şi a Sidonului,

18 с ъщо и измъчваните от нечисти духове бяха изцелявани.

care veniseră să-L asculte şi să fie vindecaţi de bolile lor. Cei chinuiţi de duhuri necurate erau vindecaţi

19 И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички. Блаженствата

şi toată mulţimea încerca să-L atingă, pentru că din El ieşea o putere care-i vindeca pe toţi.

20 И Той повдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, сиромаси, защото е ваше Божието царство.

Isus Şi-a ridicat privirea spre ucenicii Lui şi le-a zis: „Ferice de voi, cei săraci, căci a voastră este Împărăţia lui Dumnezeu!

21 Б лажени вие, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени вие, които плачете сега, защото ще се засмеете.

Ferice de voi, care acum sunteţi flămânzi, căci voi veţi fi săturaţi! Ferice de voi, care acum plângeţi, căci voi veţi râde!

22 Б лажени сте, когато ви намразят човеците и когато ви отлъчват от себе си и ви оскърбяват, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син;

Ferice de voi când oamenii vă urăsc, vă exclud dintre ei, vă insultă şi resping numele vostru ca pe ceva rău, din pricina Fiului Omului!

23 в ъзрадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така постъпваха с пророците.

Bucuraţi-vă în ziua aceea şi săltaţi de veselie, pentru că iată, răsplata voastră este mare în cer! Căci tot aşa făceau şi strămoşii voştri cu profeţii!

24 Н о горко на вас, богатите, защото сте получили вече утехата си.

Dar vai de voi, cei bogaţi, căci voi v-aţi primit mângâierea!

25 Г орко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще скърбите и ще плачете.

Vai de voi, cei care acum sunteţi sătui, căci voi veţi flămânzi! Vai de voi, cei care râdeţi acum, căci voi veţi jeli şi veţi plânge!

26 Г орко на вас, когато всички човеци заговорят ласкаво за вас, защото бащите им така постъпваха с лъжепророците. Любовта към враговете

Vai de voi, când toţi oamenii vă vor vorbi de bine, căci tot aşa au făcut şi strămoşii voştri cu falşii profeţi! Iubirea duşmanilor

27 Н о на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят,

Eu însă vă spun, vouă, celor ce ascultaţi: iubiţi-vă duşmanii, faceţi-le bine celor ce vă urăsc,

28 б лагославяйте тези, които ви проклинат, молете се за тези, които ви правят пакост.

binecuvântaţi-i pe cei ce vă blestemă şi rugaţi-vă pentru cei ce se poartă urât cu voi!

29 Н а този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

Celui ce te loveşte peste un obraz, întoarce-i-l şi pe celălalt! Pe cel ce-ţi ia haina, nu-l împiedica să-ţi ia şi tunica!

30 Д ай на всеки, който ти поиска, и не искай обратно нещата си от този, който ги отнема.

Oricui îţi cere, dă-i, iar de la cel ce-ţi ia din bunurile tale, nu le mai cere înapoi!

31 И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях.

Aşa cum aţi dori să vă facă vouă oamenii, faceţi-le şi voi la fel!

32 П онеже ако обичате само онези, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат онези, които тях обичат.

Dacă-i iubiţi doar pe cei ce vă iubesc, ce răsplată vi se cuvine? Căci şi păcătoşii îi iubesc pe cei care-i iubesc pe ei!

33 И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.

Şi dacă le faceţi bine doar celor ce vă fac bine, ce răsplată vi se cuvine? Şi păcătoşii fac la fel!

34 И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешници, за да получат обратно същото.

Iar dacă-i împrumutaţi doar pe cei de la care speraţi să primiţi înapoi, ce răsplată vi se cuvine? Şi păcătoşii îi împrumută pe păcătoşi ca să primească înapoi la fel!

35 Н о вие обичайте неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите нещо в замяна; и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.

Voi însă iubiţi-vă duşmanii, faceţi bine şi împrumutaţi fără să mai aşteptaţi nimic în schimb! Astfel răsplata voastră va fi mare şi veţi fi fii ai Celui Preaînalt, căci El este bun şi cu cei nerecunoscători şi răi!

36 И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. Отношението към ближния

Fiţi milostivi, tot aşa cum şi Tatăl vostru este milostiv! Paiul şi bârna

37 Н е съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени;

Nu judecaţi şi nu veţi fi judecaţi! Nu condamnaţi şi nu veţi fi condamnaţi! Iertaţi şi veţi fi iertaţi!

38 д авайте и ще ви се дава; добра мярка - натъпкана, стръскана, препълнена, ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

Daţi şi vi se va da! O măsură plină, îndesată, clătinată şi care se revarsă, va fi pusă în poala voastră. Căci cu ce măsură măsuraţi, vi se va măsura.“

39 К аза им една притча: Може ли слепец да води слепеца? Няма ли да паднат и двамата в яма?

Le-a spus apoi şi o pildă: „Oare poate un orb să călăuzească un alt orb? Nu vor cădea amândoi în groapă?

40 У ченикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.

Un ucenic nu este mai presus de învăţătorul său, dar orice ucenic pregătit va fi ca învăţătorul lui.

41 И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?

De ce vezi tu paiul din ochiul fratelui tău şi nu observi bârna din ochiul tău?

42 И ли как можеш да кажеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти. Всяко дърво се познава по своя плод

Sau cum poţi să-i spui fratelui tău: «Frate, lasă-mă să-ţi scot paiul din ochi!», fără să vezi însă bârna din ochiul tău? Ipocritule! Scoate mai întâi bârna din ochiul tău, şi atunci vei vedea clar să scoţi paiul din ochiul fratelui tău! Să recunoşti „pomul“ după „roade“

43 З ащото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

Nu este nici un pom bun care să facă roade stricate şi nici un pom stricat care să facă roade bune.

44 П онеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

Căci fiecare pom se recunoaşte după propriile lui roade. Din mărăcini, oamenii nu culeg smochine şi din ciulini, ei nu culeg struguri!

45 Д обрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говори устата му.

Omul bun scoate ce este bun din vistieria bună a inimii lui, dar cel rău scoate ce este rău din inima lui cea rea. Căci din belşugul inimii vorbeşte gura! Casa zidită pe stâncă

46 И защо Ме призовавате: Господи, Господи!, а не вършите това, което казвам?

De ce-Mi ziceţi: «Doamne, Doamne!» şi nu faceţi ce spun Eu?

47 В секи, който идва при Мен и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

Vă voi arăta cu cine se aseamănă orice om care vine la Mine, aude cuvintele Mele şi le împlineşte:

48 П рилича на човек, който, като строеше къща, направи дълбок изкоп и положи основа на скала; и когато стана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото бе здраво построена.

este asemenea unui om care, atunci când a construit o casă, a săpat adânc şi i-a pus temelia pe stâncă. Când a venit şuvoiul de apă, torentul a izbit în casa aceea şi n-a putut s-o clatine, pentru că fusese construită bine.

49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа, върху която се устреми реката и тя начаса рухна; и срутването на онази къща беше голямо.

Însă cel ce aude şi nu împlineşte, este asemenea unui om care a construit o casă direct pe pământ, fără temelie. Când torentul a izbit în ea, casa s-a prăbuşit imediat şi distrugerea acelei case a fost groaznică.“