1 И една събота, първата след втория ден на Пасхата, като минаваше Той през нивите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

Однажды в субботу, когда Иисус проходил через засеянные поля, Его ученики срывали колосья, растирали их руками и ели зерна.

2 А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

Но некоторые фарисеи спросили: – Почему вы делаете то, что не разрешается делать в субботу?

3 И сус им отговори: Не сте ли чели това, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,

Иисус им ответил: – Не читали ли вы о том, что сделал Давид, когда он и его спутники проголодались?

4 к ак влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, даде и на онези, които бяха с него - а от тези хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?

Он вошел в дом Божий, взял священный хлеб и ел, и своим спутникам дал, несмотря на то что его нельзя есть никому, кроме священников.

5 К аза им още: Човешкият Син е господар на съботата. Изцеляването на човека с изсъхналата ръка

И добавил: – Сын Человеческий – Господин над субботой! Иисус исцеляет в субботу человека с больной рукой (Мат. 12: 9-14; Мк. 3: 1-6)

6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.

В другую субботу Иисус вошел в синагогу и учил. Там был человек с иссохшей правой рукой.

7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.

Учители Закона и фарисеи внимательно наблюдали за Ним, не будет ли Он исцелять в субботу, потому что искали повод обвинить Его.

8 Н о Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.

Но Иисус знал, о чем они думали, и сказал человеку с иссохшей рукой: – Встань и выйди на середину. Тот встал и вышел вперед.

9 Т огава Исус им каза: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота - добро ли да прави или зло, да спаси ли живот или да погуби?

Тогда Иисус сказал им: – Я спрашиваю вас: что позволительно делать в субботу, добро или зло? Спасать жизнь или губить?

10 И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.

Он обвел их взглядом и сказал человеку: – Протяни руку. Тот протянул, и его рука стала совершенно здоровой.

11 А те излязоха извън себе си от гняв и обсъждаха помежду си какво биха могли да направят на Исус. Избиране на дванадесетте апостоли

А они пришли в ярость и стали обсуждать между собой, что бы им сделать с Иисусом. Иисус выбирает двенадцать учеников (Мат. 10: 2-4; Мк. 3: 13-19; Деян. 1: 13)

12 П рез онези дни Исус се изкачи на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

Примерно в те же дни Иисус взошел на гору помолиться и провел всю ночь в молитве Богу.

13 И като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

Когда наступил день, Он позвал Своих учеников и выбрал из них двенадцать, которых и назвал Своими апостолами:

14 С имон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей,

Симона (которого Он назвал Петром), брата Симона Андрея, Иакова, Иоанна, Филиппа, Варфоломея,

15 М атей и Тома, Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот,

Матфея, Фому, Иакова, сына Алфея, Симона, прозванного Зилотом,

16 Ю да, брат на Яков, и Юда Искариотски, който и стана предател.

Иуду, сына Иакова, и Иуду Искариота, который стал предателем. Благословения и проклятия (Мат. 5: 3-12)

17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от народ от цяла Юдея и Йерусалим и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

Иисус спустился с ними вниз, на равнину. Там уже собралась большая толпа Его учеников и великое множество народа со всей Иудеи, Иерусалима и прибрежных областей Тира и Сидона.

18 с ъщо и измъчваните от нечисти духове бяха изцелявани.

Они пришли послушать Иисуса и исцелиться от болезней. Те, кого мучили нечистые духи, тоже получали исцеление.

19 И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички. Блаженствата

Все в толпе старались прикоснуться к Иисусу, потому что из Него исходила сила, которая всех исцеляла.

20 И Той повдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, сиромаси, защото е ваше Божието царство.

Устремив взгляд на учеников, Иисус начал говорить: – Блаженны вы, бедные, потому что вам принадлежит Божье Царство.

21 Б лажени вие, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени вие, които плачете сега, защото ще се засмеете.

Блаженны вы, те, кто сейчас голоден, потому что вы насытитесь. Блаженны вы, те, кто сейчас плачет, потому что вы будете смеяться.

22 Б лажени сте, когато ви намразят човеците и когато ви отлъчват от себе си и ви оскърбяват, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син;

Блаженны вы, когда люди вас ненавидят, когда вас изгоняют и оскорбляют, когда бесчестят ваше имя из-за Сына Человеческого.

23 в ъзрадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така постъпваха с пророците.

Ликуйте в тот день и прыгайте от радости, потому что велика ваша награда на небесах! Ведь точно так же поступали с пророками отцы этих людей.

24 Н о горко на вас, богатите, защото сте получили вече утехата си.

Но горе вам, богатые, потому что вы уже получили свое утешение.

25 Г орко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще скърбите и ще плачете.

Горе вам, те, кто сейчас сыт, потому что вы будете голодать. Горе вам, те, кто сейчас смеется, потому что вы будете рыдать и плакать.

26 Г орко на вас, когато всички човеци заговорят ласкаво за вас, защото бащите им така постъпваха с лъжепророците. Любовта към враговете

Горе вам, когда все хвалят вас, ведь так же их предки хвалили лжепророков. Иисус учит любить врагов (Мат. 5: 39-42)

27 Н о на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят,

– Я же говорю вам, тем, кто слушает Меня: «Любите ваших врагов, делайте добро тем, кто ненавидит вас,

28 б лагославяйте тези, които ви проклинат, молете се за тези, които ви правят пакост.

благословляйте тех, кто проклинает вас, и молитесь о тех, кто оскорбляет вас.

29 Н а този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

Тому, кто оскорбит тебя, ударив по щеке, подставь и другую, а тому, кто забирает у тебя верхнюю одежду, не мешай забрать и рубашку.

30 Д ай на всеки, който ти поиска, и не искай обратно нещата си от този, който ги отнема.

Каждому, кто у тебя просит, дай; и если кто-то заберет твое, не требуй обратно.

31 И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях.

Поступайте с людьми так, как вы хотите, чтобы они поступали с вами.

32 П онеже ако обичате само онези, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат онези, които тях обичат.

Если вы любите тех, кто любит вас, в чем ваша заслуга? Ведь даже грешники любят тех, кто их любит.

33 И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.

Если вы делаете добро тем, кто делает добро вам, то в чем ваша заслуга? Ведь даже грешники делают то же.

34 И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешници, за да получат обратно същото.

Если вы даете в долг только тем, от кого надеетесь получить обратно, то в чем ваша заслуга? Ведь даже грешники дают в долг грешникам, ожидая получить назад столько же.

35 Н о вие обичайте неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите нещо в замяна; и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.

Но вы любите ваших врагов, делайте им добро и давайте в долг, не ожидая возврата. Тогда ваша награда будет велика, и вы будете сыновьями Всевышнего. Ведь Он Сам добр даже к неблагодарным и злым.

36 И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. Отношението към ближния

Будьте милосердны, как милосерден ваш Отец». Иисус говорит об осуждении (Мат. 7: 1-5)

37 Н е съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени;

Не судите, и сами не будете судимы. Не осуждайте, и вы не будете осуждены. Прощайте, и вы тоже будете прощены.

38 д авайте и ще ви се дава; добра мярка - натъпкана, стръскана, препълнена, ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

Давайте, и вам тоже дадут. Полной мерой, утрясенной и пересыпающейся через край, вам отсыплют в вашу полу. Какой мерой вы мерите, такой отмерят и вам.

39 К аза им една притча: Може ли слепец да води слепеца? Няма ли да паднат и двамата в яма?

Иисус рассказал им такую притчу: – Может ли слепой вести слепого? Разве они не упадут оба в яму?

40 У ченикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.

Ученик не выше своего учителя, но каждый, кто полностью выучится, достигнет уровня своего учителя.

41 И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?

Что ты смотришь на соринку в глазу своего брата, когда в своем собственном не замечаешь бревна?

42 И ли как можеш да кажеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти. Всяко дърво се познава по своя плод

Как ты можешь говорить своему брату: «Брат, дай я выну соринку из твоего глаза», когда ты не видишь бревна в своем собственном глазу? Лицемер, вынь сначала бревно из собственного глаза, а потом ты увидишь, как вынуть соринку из глаза своего брата. Притча Иисуса о хороших и плохих плодах (Мат. 7: 17-20)

43 З ащото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

Хорошее дерево не приносит плохих плодов, и плохое дерево не приносит хороших,

44 П онеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

так что каждое дерево узнают по его плодам. Ведь не собирают же с терновника инжир или с колючего кустарника виноград.

45 Д обрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говори устата му.

Из хранилища добра в своем сердце добрый человек выносит доброе, а злой человек выносит злое из своего хранилища зла. Ведь на языке у человека то, чем наполнено его сердце. Притча Иисуса о доме на песке и на камне (Мат. 7: 24-27)

46 И защо Ме призовавате: Господи, Господи!, а не вършите това, което казвам?

Что вы зовете Меня: «Господь, Господь», а не делаете того, что Я говорю?

47 В секи, който идва при Мен и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

Я скажу вам, с кем можно сравнить того, кто приходит ко Мне, слушает Мои слова и исполняет их.

48 П рилича на човек, който, като строеше къща, направи дълбок изкоп и положи основа на скала; и когато стана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото бе здраво построена.

Он похож на строителя дома, который выкопал глубоко и заложил фундамент на камне. Когда случилось наводнение и на дом обрушилась река, она не пошатнула его, потому что он был крепко построен.

49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа, върху която се устреми реката и тя начаса рухна; и срутването на онази къща беше голямо.

А того, кто слушает Мои слова и не исполняет их, можно сравнить с человеком, который построил дом на земле без фундамента. Как только река обрушилась на дом, он тут же рухнул, и падение его было великим.