1 Е то, хубава си, любима моя; ето, хубава си; очите ти под булото са като на гълъб; косите ти са като стадо кози, налягали по Галаадската планина.

– Как прекрасна ты, милая моя, как прекрасна! Глаза твои за вуалью, словно голуби. Твои волосы, как стадо черных коз, что сходит с горы Галаад.

2 З ъбите ти са като стадо току-що подстригани овце, излизащи от къпането; те са всички като близнета и не липсва нито един между тях.

Зубы твои белы, как стадо выстриженных овец, выходящих из купальни. У каждого есть свой близнец, никто из них не одинок.

3 У стните ти са като червена прежда и устата ти - прекрасни; челото ти под булото е като част от нар;

Губы твои, словно алая лента, уста твои прекрасны. Щеки твои за вуалью – румяны, как половинки граната.

4 ш ията ти е като Давидова кула, съградена за оръжейница, където висят хиляда малки щита - всички щитове на силни мъже;

Шея твоя, как башня Давида, изящно сложенная, украшенная тысячью щитов, все они – щиты воинов.

5 д вете ти гърди са като две сърнички близнета, които пасат между кремовете.

Груди твои, как два олененка, как двойня газели, пасущиеся среди лилий.

6 Д окато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките, аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

Пока не наступил день и не скрылись тени, я пойду на гору мирровую и на холм ладана.

7 Т и си все красива, любима моя; и недостатък няма в теб.

Милая моя, ты вся прекрасна, в тебе нет изъяна!

8 Е ла с мен от Ливан, невесто, с мен от Ливан; погледни от върха на Аман, от върха на Санир и на Ермон, от леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

Пойдем со мной с Ливана, невеста моя, со мной с Ливана. Спустись с вершины Аманы, с вершины Сенира и Хермона, уйди от логовищ львов от горных убежищ леопардов.

9 П ленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, пленила си сърцето ми с един поглед на очите си, с една огърлица на шията си.

Ты похитила сердце мое, сестра моя, невеста моя; ты похитила сердце мое одним взглядом своих очей, одной лишь бусинкой своего ожерелья.

10 К олко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра е от виното твоята любов и благоуханието на твоите масла - от всякакъв вид аромати!

Как отрадна любовь твоя, сестра моя, невеста моя! Насколько слаще вина любовь твоя, и аромат благовоний твоих лучше всех ароматов!

11 О т устните ти, невесто, капе мед като от пита; мед и мляко има под езика ти; и благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

Из уст твоих сочится сотовый мед, невеста моя, мед и молоко под языком твоим. Благоухание одежды твоей, как аромат ливанского кедра.

12 Г радина затворена е сестра ми, невястата, извор затворен, източник запечатан.

Ты запертый сад, сестра моя, невеста моя, заключенный источник, запечатанный родник.

13 Т воите растения са рай от нарове с отбрани плодове, кипър с нард,

Ты – сад с гранатовыми деревьями, с превосходными плодами, с кипером и нардом;

14 н ард и шафран, тръстика и канела, с всички дървета, които доставят благоухания като ливан, смирна и алое, с всички най-прекрасни аромати.

нардом и шафраном, с благовонным тростником и корицей, с разными благовонными деревьями, с миррой и алоэ, – всякими лучшими ароматами.

15 Г радински извор си ти, кладенец с течаща вода и поточета от Ливан.

Ты садовый родник, источник свежей воды, текущей с Ливанских гор. Она:

16 С ъбуди се, северни ветре, и ела, южни, повей в градината ми, за да потекат ароматите ѝ. Нека дойде възлюбеният ми в градината си и да вкуси изрядните ѝ плодове.

– Пробудись, северный ветер, и приди, южный, подуй на сад мой и разнеси аромат его! Пусть возлюбленный мой придет в сад свой и вкусит плоды его превосходные.