1 Т ака казва Господ: Ето, Аз повдигам разрушителен вятър против Вавилон и против онези, които живеят сред разбунтувалите се против Мен.
Так говорит Господь: – Я поднимаю губительный вихрь на Вавилон и жителей Лев-Камая.
2 И ще изпратя върху Вавилон веячи, които ще го отвеят; и ще оголят земята му, защото в деня на злощастието ще бъдат отвред против него.
Я пошлю в Вавилон иноземцев, они развеют его и разграбят его землю, обступят его со всех сторон в день бедствий.
3 С трелец срещу стрелец нека опъва лъка си и срещу онзи, който се големее с бронята си; не жалете младежите му, обречете на изтребление цялата му войска.
Не давайте лучнику натянуть лук, не давайте надеть кольчугу. Не щадите юношей Вавилона, полностью истребите его войско.
4 Щ е паднат убити в Халдейската земя и прободени по улиците на градовете ѝ.
Падут они мертвыми на земле халдейской, смертельно ранеными на его улицах.
5 З ащото нито Израел, нито Юда е изоставен от своя Бог, от Господа на Силите, ако и да е пълна земята им с беззаконие против Святия Израелев.
Ведь Израиль с Иудеей не покинуты их Богом, Господом Сил, хотя их земля и полна греха перед Святым Израиля.
6 Б ягайте отсред Вавилон, за да отървете всеки живота си; да не загинете в беззаконието му; защото е време за въздаяние от Господа, Който ще му отдаде отплата.
Бегите из Вавилона! Спасайтесь бегством, чтобы не погибнуть за его грехи! Настало время Господней мести; Он воздаст Вавилону по заслугам.
7 В ръката Господня Вавилон е бил златна чаша, която опиваше целия свят; от виното му пиеха народите, затова те обезумяха.
Вавилон был золотым кубком в руке Господа; он напоил всю землю. Народы пили его вино, и вот они безумствуют.
8 В незапно Вавилон падна и се разруши; ридайте за него; вземете балсама за раната му - дано се изцели.
Вавилон внезапно падет и погибнет. Рыдайте о нем! Принесите бальзам для его ран, может быть, он исцелится.
9 О питахме се да целим Вавилон, но не бе изцелен; оставете го и нека отидем всеки в страната си, защото присъдата му стигна до небето и се възвиси дори до облаците.
– Мы лечили Вавилон, но нет ему исцеления. Оставим его, и пусть каждый идет в свою землю, так как его кара достигла небес, поднялась до облаков.
10 Г оспод изяви правдата ни; елате и нека разкажем в Сион делото на Господа, нашия Бог.
– Господь оправдал нас! Пойдем и поведаем на Сионе о делах Господа, нашего Бога.
11 И зострете стрелите, дръжте здраво щитовете; Господ възбуди духа на мидийските царе, защото намерението Му против Вавилон е да го изтреби; понеже това е въздаянието от Господа, въздаянието за храма Му.
– Точите стрелы, готовьте щиты! Господь распалил царей Мидии, потому что решил погубить Вавилон. Это Господне возмездие! Это возмездие за Его храм!
12 И здигнете знаме против вавилонските стени, усилете стражата, поставете стражари, пригответе засади; защото Господ намисли и ще извърши онова, което изрече против вавилонските жители.
Поднимите боевое знамя против стен Вавилона! Усильте охрану, расставьте дозорных, устройте засаду! Что Господь задумал, то Он и сделает, что Он сказал о жителях Вавилона, то и исполнит.
13 О , ти, който живееш край много води, който изобилстваш със съкровища, краят ти дойде, границата на сребролюбието ти.
Ты живешь у великих вод, богат сокровищами, но твоя гибель близка, нить твоей жизни отрезана.
14 Г оспод на Силите се е клел в Себе Си и е казал: Непременно ще те напълня с неприятелски мъже като със скакалци, които ще повдигнат боен вик против тебе.
Клянется Собой Господь Сил: «Непременно наполню тебя войсками, Вавилон, как пожирающей саранчой, и они поднимут против тебя победный клич».
15 Т ой е, Който създаде земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и разпростря небето с разума Си.
Он создал землю Своим могуществом, утвердил мир Своей мудростью, распростер небеса Своим разумом.
16 К огато издава гласа Си, водите на небето шумят и Той издига па̀ри от краищата на земята; прави светкавици за дъжда и изважда вятър от съкровищата Си.
Когда Он возвышает голос, шумят небесные воды; Он поднимает тучи с края земли. Он посылает молнии среди ливня и выводит ветер из Своих кладовых.
17 В секи човек е твърде несмислен, за да знае; всеки златар се посрамва от кумира си, защото лятото от него е лъжа, в което няма дихание.
Все люди глупы и нет у них знания; всякий плавильщик позорит себя своими идолами. Его изваяния – лживы, и нет в них дыхания.
18 С уета са те, дело на заблуда; във времето на наказанието си ще загинат.
Они ничтожны и смешны; пробьет их час, и они погибнут.
19 О нзи, Който е делът на Яков, не е като тях, защото Той е Създател на всичко и Израел е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.
Но не таков Он, Удел Иакова, как они, потому что Он – Творец всего, и Израиль – народ Его наследия: Господь Сил, вот Его Имя.
20 Т и си Ми бойна секира, оръжие за война; и чрез тебе ще смажа народи; чрез тебе ще изтребя царства;
– Ты, Вавилон, – Моя булава, оружие для сражений; тобой Я сокрушу народы, тобой Я погублю царства,
21 ч рез тебе ще смажа коня и конника; и чрез тебе ще строша колесницата и седящия на нея;
тобой Я сокрушу и коня, и всадника, тобой Я сокрушу и колесницу, и возничего;
22 ч рез тебе ще смажа мъж и жена; чрез тебе ще смажа стар и млад; и чрез тебе ще смажа младеж и девица;
тобой Я сокрушу и мужчин, и женщин, тобой Я сокрушу и стариков, и юных, тобой Я сокрушу и юношей, и девушек;
23 ч рез тебе ще смажа овчар и стадото му; чрез тебе ще смажа земеделец и неговия чифт волове; и чрез тебе ще смажа управители и началници.
тобой Я сокрушу и пастуха, и стадо, тобой Я сокрушу и пахаря, и волов, тобой Я сокрушу и правителей, и наместников.
24 И ще въздам на Вавилон и на всички халдейски жители за цялото зло, което сториха на Сион пред вашите очи, казва Господ.
– На ваших глазах Я воздам Вавилону и всем, кто живет в землях халдеев, за все зло, какое они причинили Сиону, – возвещает Господь.
25 Е то, Аз съм против тебе, планина разорителна, казва Господ, която разоряваш целия свят; ще простра ръката Си върху теб и ще те изрина от скалите, и ще те направя изгорена планина.
– Я против тебя, гора погибели, губящая всю землю, – возвещает Господь. – Я простру на тебя Свою руку и низвергну тебя со скал; Я сделаю тебя обгорелой горой.
26 Н яма да вземат от тебе камък за ъгъл, нито камък за основи; а ще бъдеш вечно пуста, казва Господ.
Не возьмут из тебя ни камня на угол, ни камня на фундамент; ты будешь пребывать в вечном запустении, – возвещает Господь. –
27 И здигнете знаме в страната, затръбете между народите. Пригответе против нея народите; свикайте против нея царствата на Арарат, на Мини и на Асханаз; поставете над нея уредник; докарайте коне като бодливи скакалци.
Поднимите боевое знамя над страной! Трубите в рог среди народов! Подготовьте народы к войне с Вавилоном; созовите эти царства, чтобы восстать против него: Арарат и Минни, с Ашкеназом. Поставьте военачальника против него; пошлите конницу, как стаю саранчи.
28 П ригответе против нея народите, мидийските царе, управителите им, всичките им началници и цялата подвластна на тях земя.
Приготовьте народы к войне с Вавилоном: царей Мидии, их наместников и начальников, и все подвластные им края.
29 З емята се тресе и измъчва; защото намеренията на Господа против Вавилон ще се изпълнят, за да направи Вавилонската земя необитаема пустиня.
Земля содрогается и трепещет; сбываются замыслы Господа о Вавилоне превратить вавилонский край в пустыню, где никто не будет жить.
30 Ю наците на Вавилон престанаха да воюват, останаха в укрепленията си; силата им изчезна; станаха като жени; изгориха жилищата му, лостовете му са строшени.
Перестали сражаться вавилонские воины и сидят в своих крепостях. Они истощены, стали трусливы, как женщины. Дома Вавилона сожжены, засовы его ворот сломаны.
31 Б ързоходец ще тича да посрещне бързоходец и вестител - да посрещне вестител, за да известят на вавилонския цар, че градът му бе превзет от всеки край
Гонец сменяет гонца, и вестник идет за вестником, чтобы возвестить царю Вавилона, что весь его город взят,
32 и че бродовете са завзети с изненада, загражденията - изгорени с огън, и военните мъже разтреперани.
что броды уже захвачены, что укрепления горят, и воины в ужасе.
33 З ащото така казва Господ на Силите, Израелевият Бог: Вавилонската дъщеря е като харман, когато е време да се вършее; още малко и ще дойде времето на жътвата ѝ.
Так говорит Господь Сил, Бог Израиля: – Дочь Вавилона подобна гумну, когда люди обмолачивают на нем зерно; скоро настанет время ее жатвы.
34 В авилонският цар Навуходоносор ме изяде, смаза ме, направи ме празен съд, погълна ме като змия, напълни корема си с моите сладки неща и мен оттласна.
– Навуходоносор, царь Вавилона пожирал нас, привел нас в замешательство, сделал нас пустым кувшином. Он глотал нас как дракон; набивал свой живот нашими сластями, но потом извергнул нас.
35 Н еправдата, извършена спрямо мен и моя род, нека падне върху Вавилон, ще каже жителката на Сион; и: Кръвта ми нека падне върху жителите на Халдея, ще каже Йерусалим.
Пусть воздастся Вавилону за жестокость против нас, – скажут жители Сиона. – Пусть воздастся за нашу кровь живущим в стране халдеев, – скажут жители Иерусалима.
36 З атова така казва Господ: Ето, Аз ще се застъпя за делото ти и ще извърша въздаяние за тебе; ще превърна реката на Вавилон в суша и ще пресуша извора му.
Поэтому так говорит Господь: – Я заступлюсь за вас и отомщу за вас. Я осушу вавилонские реки и иссушу его источники.
37 В авилон ще стане на грамади, жилище на чакали, за учудване и подсвиркване, необитаем.
Вавилон станет грудой развалин, логовом шакалов, ужасом и посмешищем, необитаемой землей.
38 Щ е вият заедно като лъвчета, ще реват като малки лъвчета.
Заревут его жители вместе, как львы, зарычат, словно львята.
39 К огато се разгорещят, Аз ще им направя пиршество и ще ги опия, за да се развеселят и да заспят вечен сън, от който да не се събудят, казва Господ.
Когда они разгорячатся Я устрою им пир и напою их, чтобы они развеселились и потом уснули вечным сном, и не проснулись больше, – возвещает Господь. –
40 Щ е ги сваля като агнета за клане, като овни с козли.
Сведу их, как ягнят на убой, как овец с козлами.
41 К ак бе превзет Сесах и се изненада славата на целия свят! Как Вавилон стана за учудване между народите!
О, как будет взят Шешах, захвачена слава всей земли! Каким ужасом явится Вавилон среди народов!
42 М орето се повдигна против Вавилон; покрит беше под многото му вълни.
Море поднимется над Вавилоном, и ревущие волны покроют его.
43 Г радовете му се превърнаха в пустота, безводна земя и пустиня - земя, в която не живее никой човек, нито минава през нея човешки син.
Его города станут пустынями, иссохшей и безлюдной землей, землей, где никто не живет, по которой никто не ходит.
44 А з ще накажа Вила във Вавилон и ще извадя от устата му това, което е погълнал; народите няма да се съберат вече при него; и самата вавилонска стена ще падне.
Я накажу Бела в Вавилоне и заставлю его извергнуть проглоченное. Не будут больше стекаться к нему народы, и падут вавилонские стены.
45 Н ароде Мой, излез изсред него и всеки от вас нека спаси себе си от пламенния гняв Господен.
Выходи, Мой народ, из Вавилона! Спасайся бегством от пылающего гнева Господня!
46 Д а не отслабне сърцето ви, нито да се уплашите от вестта, която ще се чуе в тази земя; защото една година ще дойде слух, а след това друга година ще дойде слух и насилие на страната, властител против властител.
Не падай духом, не бойся слухов, что ходят в стране; в этом году – один слух, в следующем – другой; слухи о зверствах в стране, о ссорах правителей.
47 З атова, ето, идат дни, когато ще извърша съд върху идолите на Вавилон; и цялата му земя ще се посрами, като всички негови паднат убити сред него.
Ведь непременно настанут дни, когда Я накажу идолов Вавилона. Вся его земля будет опозорена, и падут там все пораженными.
48 Т огава небесата и земята и всичко, което е в тях, ще възкликнат над Вавилон; защото изтребителите ще дойдат против него от север, казва Господ.
А небо, земля и все, что на ней, будут кричать от радости, потому что разорители Вавилона явятся с севера, – возвещает Господь.
49 К акто Вавилон направи да паднат Израелевите убити, така и във Вавилон ще паднат убитите на цялата страна.
Падет Вавилон, потому что убивал израильтян и другие народы по всей земле.
50 В ие, избегнали от меча, идете, не стойте; помнете Господа отдалеч и нека Йерусалим дойде в ума ви.
Уцелевшие от меча, уходите, не мешкайте! Помните Господа в дальнем краю и думайте об Иерусалиме.
51 З асрамихме се, защото чухме укор; срам покри лицето ни, понеже чужденци влязоха в светилищата на дома Господен.
– Мы устыдились, когда услышали оскорбления, и позор покрыл наши лица, когда иноземцы вошли в святыни дома Господа.
52 З атова, ето, идат дни, казва Господ, когато ще извърша съд върху идолите му и смъртно ранените ще охкат по цялата му земя.
– Но наступают дни, – возвещает Господь, – когда Я накажу идолов Вавилона, и по всей его земле застонут раненые.
53 Д ори Вавилон да би се издигнал и до небето и утвърдил нависоко силата си, пак ще дойдат от Мен изтребителите върху него, казва Господ.
Даже если поднимется Вавилон до небес и укрепит свои высокие крепости, Я пошлю на него разорителей, – возвещает Господь.
54 Г лас на вопъл от Вавилон и на голямо разрушение - от Халдейската земя!
Звук вопля донесется из Вавилона, звук великого разрушения – из земли халдеев.
55 З ащото Господ изтребва Вавилон и премахва от него големия шум; защото техните вълни бучат като много води и екотът на гласа им се чува;
Погубит Господь Вавилон и заставит его великий шум умолкнуть. Враги его заревут, как волны могучих вод, разнесется шум их голосов.
56 з ащото изтребителят дойде върху него, да!, - върху Вавилон - и юнаците му се хванаха, лъковете им се строшиха; понеже Господ е Бог, Който въздава и непременно ще въздаде.
Опустошитель придет в Вавилон; его воины будут захвачены, их луки будут сломаны. Ведь Господь – это Бог воздаяния; Он воздает сполна.
57 А з ще опия първенците и мъдрите му, управителите, началниците и юнаците му; те ще заспят вечен сън, от който няма да се събудят, казва Царят, Чието име е Господ на Силите.
– Я напою его вождей и мудрецов, наместников, начальников и воинов; и они уснут вечным сном и не проснутся больше, – возвещает Царь, чье Имя – Господь Сил.
58 Т ака казва Господ на Силите: Широките стени на Вавилон съвсем ще рухнат и високите му порти ще бъдат изгорени с огън; племената му суетно ще се трудят и народите му само да се предадат на огъня и да се изморят. Последно пророчество на Йеремия
Так говорит Господь Сил: – Толстые стены Вавилона сровняют с землей, а высокие ворота сожгут дотла. Народы изнуряют себя напрасно, их труды – лишь пища для огня.
59 З аповедта, която пророк Йеремия даде на Сарайя, син на Нирия, Маасиевия син, когато отиваше с Юдейския цар Седекия във Вавилон в четвъртата година от царуването му. А Сарайя беше главен постелник.
Вот послание, которое пророк Иеремия вручил главному служащему Сераи, сыну Нирии, сыну Маасеи, когда тот уходил в Вавилон с Цедекией, царем Иудеи, в четвертом году его правления.
60 Й еремия написа в една книга всички злини, които щяха да сполетят Вавилон, именно - всички думи, написани по-горе против Вавилон.
Иеремия записал в свиток все бедствия, которым суждено было случиться с Вавилоном – все, что было записано о Вавилоне.
61 И Йеремия каза на Сарайя: Когато отидеш във Вавилон, гледай да прочетеш всички тези думи
Он сказал Сераи: – Когда придешь в Вавилон, прочитай все эти слова вслух
62 и да кажеш: Господи, Ти си изрекъл против това място присъда, че ще го изтребиш, за да няма кой да живее в него - нито човек, нито животно, а да е вечно пусто.
и скажи: «Господь! Ты сказал, что погубишь этот край, чтобы не жили здесь ни человек, ни животное, чтобы эта земля лежала в вечном запустении».
63 С лед като изчетеш тази книга, вържи на нея камък и я хвърли сред Ефрат, и кажи:
Дочитав свиток, привяжи к нему камень и брось в реку Евфрат.
64 Т ака ще потъне Вавилон и няма пак да се издигне - поради злото, което Аз ще докарам върху него, от което те и ще се изтощят. Дотук са думите на Йеремия.
И скажи: «Так потонет Вавилон, и он не поднимется больше из-за бедствий, которые Я нашлю на него. И все его жители погибнут». Здесь кончаются слова Иеремии.