1 Т огава Йона се помоли на Господа, своя Бог, от вътрешността на рибата, като каза:

Находясь в желудке рыбы, Иона помолился Господу, своему Богу.

2 В скръбта си извиках към Господа и Той ме послуша; от вътрешността на преизподнята извиках и Ти чу гласа ми.

Он сказал: – В горе я к Господу воззвал, и Он ответил мне. Я закричал – Ты услышал мой крик из глубин мира мертвых.

3 З ащото Ти ме хвърли в дълбочините, в сърцето на морето, и потоци ме обиколиха; всичките Твои вълни и големи води преминаха над мен.

Ты в пучину меня вверг, в самое сердце морей; окружили меня потоки. Все Твои волны, все Твои валы надо мной прошли.

4 И аз казах: Отхвърлен съм отпред очите Ти; но отново ще погледна към святия Твой храм.

Я сказал: «Изгнан я от глаз Твоих; однако я вновь увижу святой храм Твой».

5 В одите ме обкръжиха дори до душа, бездната ме обгърна, морският бурен се обви около главата ми.

Воды надо мной сомкнулись, бездна меня обступила, и водоросли голову оплели.

6 С лязох до дъното на планините; земните лостове ме затвориха завинаги; но пак Ти, Господи, Боже мой, си избавил живота ми от рова.

На дно к самым корням гор я нисшел, засовы земли закрылись за мной навек, но Ты, Господи, Бог мой, извлек меня из ямы живым!

7 К ато чезнеше в мене душата ми, спомних си за Господа и молитвата ми влезе при Тебе в святия Ти храм.

Когда жизнь угасала во мне, я Господа вспомнил, и дошла молитва моя к Тебе в святой храм Твой.

8 О нези, които уповават на лъжливите суети, изоставят милостта, спазвана за тях.

Те, кто ничтожных идолов чтит, лишились милости, что могли получить.

9 Н о аз ще принеса жертва с хвалебен глас; ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е от Господа.

А я с хвалебными песнями буду жертвы Тебе приносить. Что обещал – исполню. Спасение – от Господа!

10 И Господ заповяда на рибата; и тя избълва Йона на сушата.

Господь повелел рыбе, и она изрыгнула Иону на сушу.