1 Царе 16 ~ 1-я Царств 16

picture

1 Т огава Господ каза на Самуил: Докога ще плачеш за Саул, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израел? Напълни рога си с миро и иди; Аз те изпращам при витлеемеца Есей; защото Си промислих цар измежду неговите синове.

Господь сказал Самуилу: − Сколько ты еще будешь скорбеть по Саулу? Я отверг его как царя над Израилем. Наполни рог маслом и отправляйся в путь. Я посылаю тебя к Иессею из Вифлеема. Я выбрал Себе в цари одного из его сыновей.

2 А Самуил отвърна: Как да ида? Ако чуе Саул, ще ме убие. И Господ каза: Вземи със себе си телица и кажи: Дойдох да пожертвам на Господа;

Но Самуил спросил: − Как же я пойду? Саул услышит об этом и убьет меня. Господь ответил: − Возьми с собой телицу и скажи: «Я пришел, чтобы принести жертву Господу».

3 и покани Есей на жертвата. Тогава Аз ще ти покажа какво да правиш; и ще помажеш този, когото ти посоча по име.

Пригласи Иессея к жертве, и Я укажу тебе, что делать. Ты должен помазать Мне того, кого Я укажу.

4 С амуил направи каквото каза Господ и отиде във Витлеем. А градските старейшини го посрещнаха разтреперани и го запитаха: С мир ли идваш?

Самуил сделал, как сказал Господь. Когда он пришел в Вифлеем, старейшины города с трепетом вышли ему навстречу. Они спросили: − Ты пришел с миром?

5 Т ой отговори: С мир. Идвам да пожертвам на Господа. Осветете се и елате с мене на жертвата. И той освети Есей и синовете му и ги покани на жертвата.

Самуил ответил: − Да, с миром. Я пришел, чтобы принести жертву Господу. Освятитесь и идите к жертве со мной. Затем он освятил Иессея и его сыновей и пригласил их к жертве.

6 И когато те влизаха и Самуил видя Елиав, си каза: Със сигурност този е помазаникът, когото Господ е избрал.

Когда они пришли, Самуил увидел Елиава и подумал: «Конечно, это помазанник Господа стоит здесь перед Господом ».

7 Н о Господ каза на Самуил: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил. Защото не гледам, както гледа човек; понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.

Но Господь сказал Самуилу: − Не смотри на его внешность и на высокий рост, потому что Я отверг его. Господь смотрит не так, как человек. Человек смотрит на внешний вид, а Господь смотрит на сердце.

8 Т огава Есей повика Авинадав и го накара да мине пред Самуил. А Самуил каза: И този не е избрал Господ.

Тогда Иессей позвал Авинадава и провел его перед Самуилом. Но Самуил сказал: − Господь не выбрал и этого.

9 Т огава Есей накара Сама да мине; но Самуил каза: Нито пък този е избраникът на Господ.

Тогда Иессей провел Шамму, но Самуил сказал: − Господь не выбрал и этого.

10 И Есей накара да минат и седемте му сина пред Самуил; но Самуил каза на Есей: Господ не е избрал тези.

Иессей провел перед Самуилом семерых своих сыновей, но Самуил сказал ему: − Господь не выбрал их.

11 Т огава Самуил запита Есей: Всичките ти синове ли присъстват тук? Есей отговори: Остава само най-младият. Той пасе овцете. А Самуил му каза: Прати да го доведат; защото няма да седнем около трапезата, докато той не дойде тук.

Он спросил Иессея: − Все ли твои сыновья здесь? − Есть еще самый младший, − ответил Иессей, − но он пасет овец. Самуил сказал: − Пошли за ним и приведи его. Мы не сядем, пока он не придет сюда.

12 И Есей изпрати и го доведоха. Той беше рус, с хубави очи и красив наглед. И Господ каза: Стани, помажи го, защото това е той.

Он послал за ним, и его привели. Он был румяным, с красивыми глазами и приятной внешностью. Господь сказал: − Встань и помажь его − это он.

13 Т огава Самуил взе рога с мирото и го помаза пред братята му; и Господният Дух дойде със сила върху Давид от същия ден и нататък. Тогава Самуил стана и си отиде в Рама. Злият дух в Саул

Самуил взял рог с маслом и помазал Давида в присутствии братьев. Тогда Дух Господень сошел на Давида и с того дня пребывал на нем. Самуил же вернулся в Раму. Давид на службе у Саула

14 А Господният Дух се беше оттеглил от Саул и зъл дух от Господа го смущаваше.

Дух Господа отошел от Саула, и злой дух от Господа мучил его.

15 И така, слугите на Саул му казаха: Ето, смущава те зъл дух от Бога;

Слуги Саула сказали ему: − Злой дух от Бога мучит тебя.

16 з атова нека господарят ни заповяда на слугите си, които са пред него, за да потърсят човек, който знае да свири на арфа. И когато злият дух от Бога е на тебе, този човек ще свири с ръцете си и ще ти стане по-добре.

Пусть наш господин велит своим слугам найти кого-нибудь, кто умеет играть на арфе. Он будет играть, когда злой дух от Бога будет находить на тебя, и тебе будет лучше.

17 И Саул каза на слугите си: Намерете ми човек, който свири добре, и го доведете при мене.

Саул сказал слугам: − Найдите кого-нибудь, кто хорошо играет на арфе, и приведите его ко мне.

18 Т огава един от слугите му проговори: Видях един от синовете на витлеемеца Есей, който знае да свири и е силен и храбър военен мъж. В слово е разумен и е красив човек. И Господ е с него.

Один из его слуг ответил: − Я видел сына Иессея из Вифлеема. Он умеет играть на арфе. Он храбрый человек и воин, благоразумен в речах, хорошо выглядит, и Господь с ним.

19 Т огава Саул проводи пратеници до Есей да кажат: Изпрати ми сина си Давид, който пасе овцете.

Саул послал вестников к Иессею и сказал: − Отошли ко мне своего сына Давида, который пасет овец.

20 И така, Есей взе един осел, натовари го с хляб и с един мях с вино, и едно яре, и ги прати на Саул със сина си Давид.

Иессей взял осла, навьючил на него лепешки, взял козленка и бурдюк с вином и послал все это вместе со своим сыном Давидом к Саулу.

21 Д авид дойде при Саул и остана да служи при него. Саул го обикна много и Давид му стана оръженосец.

Давид явился к Саулу и поступил к нему на службу. Саул очень полюбил его, и Давид стал одним из его оруженосцев.

22 А Саул изпрати да кажат на Есей: Нека Давид остане при мене, защото придоби моето благоволение.

Саул послал сказать Иессею: − Позволь Давиду остаться у меня на службе, потому что я им доволен.

23 И когато злият дух от Бога идваше на Саул, Давид вземаше арфата и свиреше с ръцете си. Тогава Саул се освежаваше и му ставаше добре, и злият дух се оттегляше от него.

Всякий раз, когда дух от Бога находил на Саула, Давид брал свою арфу и играл. Саулу становилось легче, и злой дух оставлял его.