1 И Павел насочи поглед към Синедриона и каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.
Павел посмотрел на членов Высшего Совета и сказал: – Братья, вплоть до сегодняшнего дня я жил с чистой совестью перед Богом.
2 А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.
Тут первосвященник Анания приказал стоявшим рядом с Павлом ударить его по губам.
3 Т огава Павел му каза: Бог ще удари тебе, стена варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а в нарушение на закона заповядваш да ме ударят!
Павел тогда сказал: – Бог ударит тебя, стена ты подбеленная! Ты сидишь здесь, чтобы судить меня по Закону, а сам нарушаешь Закон, приказывая бить меня!
4 А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш?
Те, кто стоял рядом с Павлом, сказали ему: – Как ты смеешь оскорблять Божьего первосвященника?
5 И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си."
Павел ответил: – Братья, я не знал, что он первосвященник, ведь Писание говорит: «Не говори плохо о вожде твоего народа».
6 А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.
Павел знал, что одни из них были саддукеями, а другие – фарисеями, поэтому он громко сказал членам Высшего Совета: – Братья, я фарисей, сын фарисея, и меня судят за надежду на воскресение мертвых.
7 И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.
Когда он это сказал, между фарисеями и саддукеями разгорелся спор, и собрание разделилось,
8 З ащото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.
потому что саддукеи говорят, что нет ни воскресения, ни ангелов, ни духов. Фарисеи же во все это верят.
9 И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха и се препираха, като казваха: Никакво зло не намерихме у този човек; и какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?
Поднялся громкий крик, некоторые учители Закона из фарисеев встали и решительно заявили: – Мы не находим в этом человеке ничего плохого. Что, если ему говорил дух или ангел?
10 И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.
Спор разгорелся настолько, что командир римского полка, опасаясь, как бы Павла не разорвали на части, приказал солдатам забрать его от них силой и увести в казарму.
11 А през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим. Заговорът срещу Павел
Следующей ночью перед Павлом предстал Господь и сказал: – Не бойся! Как ты свидетельствовал обо Мне в Иерусалиме, так будешь свидетельствовать и в Риме. Заговор против Павла
12 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, обвързаха се с клетва и казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел.
Наутро некоторые иудеи собрались и поклялись ничего не есть и не пить до тех пор, пока не убьют Павла.
13 Т ези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души.
В заговоре участвовало более сорока человек.
14 Т е дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Обвързахме се с клетва - да не вкусим нищо, докато не убием Павел.
Они пошли к первосвященникам и старейшинам и сказали: – Мы поклялись ничего не есть, пока не убьем Павла.
15 А сега вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да разучите по-точно неговото дело; а ние, преди той да наближи, сме готови да го убием.
Итак, вы и Высший Совет попросите командира римского полка привести его к вам якобы для того, чтобы поближе познакомиться с его делом. А мы будем наготове и убьем его еще до того, как он дойдет до этого места.
16 Н о Павловият сестреник, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта, и съобщи на Павел.
Об этом заговоре узнал племянник Павла, сын его сестры. Он пошел в казарму и рассказал об этом Павлу.
17 Т огава Павел повика един от стотниците и му каза: Заведи това момче при хилядника, защото има да му съобщи нещо.
Тогда Павел подозвал одного из сотников и сказал ему: – Отведите этого юношу к командиру, у него есть что-то важное сказать ему.
18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Задържаният Павел ме повика и ме помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.
Сотник отвел юношу к командиру и доложил: – Заключенный Павел позвал меня и попросил привести этого юношу к тебе. У него есть что-то важное сказать тебе.
19 А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, го попита насаме: Какво има да ми съобщиш?
Командир взял юношу за руку, отвел его в сторону и спросил: – Что ты хочешь мне сообщить?
20 А той каза: Юдеите се наговориха да те помолят да заведеш Павел утре долу в Синедриона, като че ли искат да го разпитат повече по делото му.
Юноша сказал: – Иудеи решили просить тебя привести завтра Павла в Высший Совет якобы для того, чтобы подробнее узнать о нем.
21 Н о ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които са се обвързали с клетва, задължавайки се да не ядат, нито да пият, докато не го убият. Те още сега са готови и чакат само да им обещаеш.
Но ты этому не верь, потому что в засаде его поджидают более сорока человек. Они поклялись не есть и не пить, пока не убьют его. Они стоят наготове и только ждут твоего согласия исполнить их просьбу.
22 И така, хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: На никого да не кажеш, че си ми съобщил това. Отвеждането на Павел в Цезарея
Командир полка отпустил юношу, дав ему наказ: – Никому не говори о том, что ты только что мне рассказал. Павел отправлен в Кесарию
23 Т огава повика двама от стотниците и им каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Цезарея в третия час на нощта.
Затем командир вызвал двух сотников и приказал им: – Подготовьте двести солдат, семьдесят всадников и двести копьеносцев для выхода в Кесарию через три часа после того, как стемнеет.
24 П ригответе и добиче, на което да качат Павел и да го отведат в безопасност до управителя Феликс.
Приготовьте Павлу коня и смотрите, чтобы Павел был в безопасности доставлен к наместнику Феликсу.
25 Т ой написа и писмо, което имаше следното съдържание:
И он написал такое письмо:
26 О т Клавдий Лисий до негово превъзходителство управителя Феликс: Поздрав!
«От Клавдия Лисия достопочтенному Феликсу, наместнику Рима. Приветствую тебя.
27 Т ози човек беше хванат от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин.
Этот человек был схвачен иудеями, и они собирались уже убить его, но я подоспел с воинами и спас его, так как узнал, что он римский гражданин.
28 И като поисках да разбера причината, поради която го обвиняваха, заведох го долу в техния Синедрион;
Желая узнать, в чем они его обвиняют, я привел его в их Высший Совет.
29 и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо, достойно за смърт или окови.
Я понял, что обвинение связано со спорными вопросами их Закона и что он не виновен ни в чем, заслуживающем смерти или тюремного заключения.
30 И понеже ми обадиха, че щяло да има заговор против този човек, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. Остани със здраве.
Мне также стало известно, что против него составлен заговор, и я сразу же отослал его к тебе, велев обвинителям представить тебе обвинения против него».
31 И така, войниците, според дадената им заповед, взеха Павел и го заведоха през нощта в Антипатрида.
Солдаты, выполняя приказ, взяли Павла и повели его ночью в Антипатриду.
32 И на сутринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.
На следующий день они отправили его с всадниками дальше, а сами возвратились в казарму.
33 А конниците, като влязоха в Цезарея и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павел.
Когда всадники прибыли в Кесарию, они отдали наместнику письмо и передали ему Павла.
34 А като го прочете, управителят го попита от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, каза:
Наместник прочитал письмо и спросил Павла, из какой он провинции. Узнав, что Павел из Киликии,
35 Щ е те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го пазят в преторията на Ирод.
он сказал: – Я выслушаю тебя, когда сюда придут твои обвинители, – и приказал содержать Павла под стражей во дворце Ирода.