1 С лед смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните и беше престоял в Сиклаг два дни,

После смерти Саула Давид вернулся, победив амаликитян, и пробыл в Циклаге два дня.

2 н а третия ден дойде един човек от стана, от Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си. Като влезе при Давид, падна на земята и се поклони.

На третий день из лагеря Саула пришел человек в разорванной одежде, с пылью на голове. Придя к Давиду, он поклонился ему до земли.

3 Д авид му каза: Откъде идваш? А той му отговори: От Израелевия стан се отървах.

– Откуда ты пришел? – спросил его Давид. – Я спасся из лагеря израильтян – ответил он.

4 Д авид го попита: Какво стана? Кажи ми. А той отвърна: Народът побегна от сражението и мнозина от народа паднаха мъртви. Умряха също и Саул и синът му Йонатан.

– Что случилось? – спросил Давид. – Расскажи мне. Человек сказал: – Народ бежал с поля боя. Многие пали и умерли. Саул и его сын Ионафан мертвы.

5 Т огава Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са умрели?

Давид сказал юноше, который принес ему это известие: – Откуда ты знаешь, что Саул и его сын Ионафан мертвы?

6 М омъкът, който му разказа това, каза: Случайно се намирах на хълма Гелвуе и видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го застигаха.

– Я случайно оказался на горе Гильбоа, – сказал юноша, – и там был Саул, который опирался на свое копье, а колесницы и всадники приближались к нему.

7 И като погледна зад себе си, той ме видя и ме повика. Аз отговорих: Ето ме.

Обернувшись назад и увидев меня, он позвал меня, и я сказал: «Что мне сделать?»

8 А той ми каза: Кой си ти? Отговорих му, че съм амаличанин.

Он спросил меня: «Кто ты?» – «Амаликитянин», – ответил я.

9 Т огава ми каза: Застани, моля те, над мен и ме убий, защото ме обзе помрачение; понеже целият ми живот е още в мен.

Тогда он сказал мне: «Подойди и убей меня! У меня агония, но я еще жив».

10 И така, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, тъй като беше вече паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си.

Я подошел и убил его, потому что знал, что после своего поражения он не сможет жить. Я взял венец, который был у него на голове, и браслет с его руки и принес их сюда, к моему господину.

11 Т огава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото направиха и всички мъже, които бяха с него.

Тогда Давид и все, кто был с ним, разорвали на себе одежду.

12 Ж алиха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и сина му Йонатан, за Господния народ и за Израелевия дом затова, че бяха паднали от меч.

Они рыдали, плакали и постились до вечера о Сауле и о его сыне Ионафане, и о войске Господа, и о доме Израиля, потому что все они пали от меча.

13 А Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.

Давид сказал юноше, который принес ему известие: – Откуда ты? – Я сын чужеземца – амаликитянина, – ответил он.

14 Т огава Давид му каза: Ти как не се убоя да вдигнеш ръка и да убиеш Господния помазаник?

Давид сказал ему: – Как же ты не побоялся поднять руку, чтобы погубить Господнего помазанника?

15 И Давид повика един от момците и му заповяда: Пристъпи, нападни го. И той го порази и вестоносецът умря.

Давид позвал одного из своих людей и сказал ему: – Подойди и убей его! Тот убил его, и он умер.

16 Д авид му каза: Кръвта ти да бъде върху главата ти; защото думите ти свидетелстваха против тебе, като каза: Аз убих Господния помазаник. Оплаквателна песен на Давид за Саул и Йонатан

А Давид сказал амаликитянину: – Твоя кровь на твоей голове. Ты сам свидетельствовал против себя, когда сказал: «Я убил Господнего помазанника». Плач Давида о Сауле и Ионафане

17 С лед това Давид оплака Саул и сина му Йонатан с думите

Давид оплакивал Саула и его сына Ионафана этой горестной песней

18 ( и заръча евреите да научат тази Песен на лъка; тя е написана в Книгата на Праведния):

и приказал научить жителей Иудеи этой Песне Лука (она записана в «Книге Праведного» ):

19 С лавата ти, о, Израелю, е пронизана на опасните места на полето ти! Как паднаха силните.

– Слава твоя, о Израиль, сражена на твоих высотах. Как пали могучие!

20 Н е възвестявайте това в Гет, не го прогласявайте по улиците на Аскалон, за да не се зарадват филистимските дъщери, за да не се развеселят дъщерите на необрязаните.

Не говорите об этом в Гате, не разглашайте на улицах Ашкелона, чтобы не радовались дочери филистимлян, чтобы не ликовали дочери необрезанных.

21 Х ълми гелвуйски, да няма роса, нито дъжд на вас, нито ниви, доставяйки първи плодове за жертви; защото там беше захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, като да не е бил той помазан с миро.

О горы Гильбоа, да не будет вам ни росы, ни дождя, ни щедрых полей. Ведь там осквернен был щит могучих, щит Саула – не натираемый больше маслом.

22 О т кръвта на убитите, от мазнината на силните лъкът Йонатанов не се връщаше назад и мечът Саулов не се връщаше празен.

От крови сраженных, от плоти могучих лук Ионафана не возвращался назад, меч Саула не возвращался несыт.

23 С аул и Йонатан се обичаха и се разбираха през живота си и в смъртта си не се разделиха; по-леки бяха от орлите, по-силни от лъвовете.

Саул и Ионафан – столь любимы и чтимы при жизни, и в смерти не разлучились. Были они быстрее орлов, львов сильнее.

24 И зраелеви дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше в червено с украшения, който слагаше златни украшения по дрехите ви.

О, дочери Израиля, оплакивайте Саула, который одевал вас в роскошные алые наряды, который украшал ваши платья золотым убранством.

25 К ак паднаха силните сред боя! Йонатан, поразен на опасните места на полето ти.

Как пали могучие в бою! Ионафан сражен на высотах твоих.

26 П рескръбен съм за теб, Йонатане, брате мой! Много скъп ми беше ти; твоята любов към мене беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените.

Я скорблю по тебе, Ионафан, мой брат, ты был мне очень дорог. Твоя любовь была для меня прекрасна, прекраснее любви женщин.

27 К ак паднаха силните и погинаха бойните оръжия!

Как пали могучие! Погибло оружие брани!