1 А Сафатия, Матановият син, Годолия, Пасхоровият син, Юхал, Селемиевият син, и Пасхор, Мелхиевият син, чуха думите, които Йеремия говореше на целия народ, като казваше:
Шефатия, сын Маттана, Гедалия, сын Пашхура, Иегухал, сын Шелемии, и Пашхур, сын Малхии, услышали то, что Иеремия говорил всему народу:
2 Т ака казва Господ: Който остане в този град, ще умре от меч, глад и мор; но който излезе при халдейците, ще остане жив; животът му ще бъде като подарък и ще живее;
«Так говорит Господь: “Все, кто останется в этом городе, умрут от меча, голода или мора, а все, кто выйдет к халдеям, уцелеют. Они спасут свои жизни и останутся в живых. –
3 и така казва Господ: Този град непременно ще бъде предаден в ръката на войската на вавилонския цар и той ще го превземе.
Так говорит Господь: – Этот город непременно достанется войску царя Вавилона, который захватит его”».
4 Т огава тези първенци казаха на царя: Нека бъде умъртвен, молим, този човек, защото разслабва ръцете на военните мъже, които са останали в този град, и ръцете на целия народ, като им говори такива думи; защото този човек не иска доброто на този народ, а злото.
И придворные сказали царю: – Этого человека нужно предать смерти. Он лишает и воинов, которые остались в этом городе, и весь народ присутствия духа тем, что он говорит. Этот человек ищет этому народу не добра, а погибели.
5 Ц ар Седекия отговори: Ето, в ръката ви е; защото царят не е този, който може да направи нещо против вас.
– Он в ваших руках, – ответил царь Цедекия. – Царь не может сделать ничего вопреки вашей воле.
6 Т огава взеха Йеремия и го хвърлиха в ямата на царския син Мелхия, която беше в двора на стражата; и спуснаха Йеремия с въжета. В ямата нямаше вода, а тиня; и Йеремия затъна в тинята.
Они схватили Иеремию и бросили его в колодец Малхии, сына царя, который находился во дворе темницы. Они опустили Иеремию в колодец на веревках; там не было воды, только тина, и Иеремия погрузился в тину.
7 А когато етиопецът Авдемелех, един от евнусите, който беше в царския дворец, чу как били хвърлили Йеремия в ямата (царят седеше тогава във Вениаминовата порта),
Но кушит Эведмелех, сановник из царского дворца, услышал о том, что они бросили Иеремию в колодец, и когда царь сидел у Вениаминовых ворот,
8 А вдемелех излезе от царския дворец и говори на царя:
Эведмелех вышел из дворца и сказал ему:
9 Г осподарю мой, царю, тези хора извършиха зло във всичко, което направиха на пророк Йеремия, когото хвърлиха в ямата; защото той без друго ще умре от глад там, където е, понеже няма вече хляб в града.
– Господин мой царь, эти люди совершили грех, так поступив с пророком Иеремией. Они бросили его в колодец, в котором его ждет голодная смерть, когда в городе не останется больше хлеба.
10 Т огава царят заповяда на етиопеца Авдемелех: Вземи оттук тридесет човека със себе си и извади пророк Йеремия от ямата, преди да умре.
Тогда царь повелел кушиту Эведмелеху: – Возьми с собой отсюда тридцать человек и вытащи пророка Иеремию из колодца, прежде чем он умрет.
11 И така, Авдемелех взе хората със себе си и като влезе в царския дворец, под съкровищницата, взе оттам вехти дрипи и парцали, които спусна с въжета в ямата при Йеремия.
Эведмелех взял с собой людей и пошел во дворец, в комнату под сокровищницей. Он взял там тряпье и изношенную одежду и спустил это на веревках в колодец к Иеремии.
12 И етиопецът Авдемелех каза на Йеремия: Сложи сега тези вехти дрипи и парцали под мишниците си, под въжетата. Йеремия направи така.
Кушит Эведмелех сказал Иеремии: – Подложи это тряпье и изношенную одежду себе под мышки, под веревки. Иеремия так и сделал,
13 И така, като изтеглиха Йеремия с въжетата, го извадиха от ямата; и Йеремия остана в двора на стражата.
и его вытянули на веревках и подняли из колодца. После этого он остался в царской темнице. Цедекия вновь просит совета у Иеремии
14 Т огава цар Седекия прати и доведоха пророк Йеремия при него в третия вход, който е в Господния дом. Царят каза на Йеремия: Ще те попитам нещо; не крий нищо от мен.
Царь Цедекия послал за Иеремией, и привели пророка к третьему входу в Господень дом. – Я хочу спросить у тебя кое-что, – сказал царь Иеремии. – Не скрывай ничего от меня.
15 А Йеремия отвърна на Седекия: Ако ти го кажа, не е ли така, че непременно ще ме умъртвиш? И ако те съветвам, няма да ме послушаш.
Иеремия сказал Цедекии: – Если я отвечу тебе, разве ты не убьешь меня? Даже если я дам тебе совет, ты меня не послушаешь.
16 З атова цар Седекия се закле скришно на Йеремия, като каза: Заклевам ти се в живота на Господа, Който е създал душите ни, че няма да те умъртвя, нито ще те предам в ръката на тези хора, които искат живота ти.
Но царь Цедекия тайно поклялся Иеремии: – Верно, как и то, что жив Господь, Который вложил в нас дыхание: я не убью тебя и не выдам тем, кто ищет твоей смерти.
17 Т огава Йеремия отвърна на Седекия: Така казва Господ, Бог на Силите, Израелевият Бог: Ако излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава животът ти ще бъде опазен и този град няма да бъде изгорен с огън; а и ти ще останеш жив, и домът ти.
Тогда Иеремия сказал Цедекии: – Так говорит Господь, Бог Сил, Бог Израиля: «Если ты сдашься полководцам царя Вавилона, твою жизнь пощадят, а этот город не сожгут, и ты, и твоя семья уцелеете.
18 Н о ако не излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава този град ще бъде предаден в ръката на халдейците, които ще го изгорят с огън; и ти няма да избегнеш от ръката им.
А если ты не сдашься полководцам царя Вавилона, этот город достанется халдеям, и они сожгут его, и ты сам не спасешься от их рук».
19 И цар Седекия каза на Йеремия: Аз се боя от юдеите, които забегнаха при халдейците, да не би да ме предадат в ръката им и те да се поругаят с мен.
Царь Цедекия сказал Иеремии: – Я боюсь иудеев, которые перебежали к халдеям, ведь халдеи могут выдать меня им, и те меня растерзают.
20 А Йеремия отговори: Няма да те предадат. Послушай, моля, Господния глас относно това, което ти говоря; така ще ти бъде добре и животът ти ще бъде опазен.
– Они тебя не выдадут, – сказал Иеремия. – Послушай Господа, сделай так, как я тебе сказал. Тогда ты будешь благополучен и останешься жив.
21 Н о ако откажеш да излезеш, ето словото, което Господ ми яви:
А если ты откажешься сдаться, то вот, что открыл мне Господь:
22 Е то, всички жени, които са останали в двореца на Юдейския цар, ще бъдат изведени при първенците на вавилонския цар; и тези жени ще ти кажат: Твоите приятели те насъскаха и надделяха пред теб; а сега, когато краката ти затънаха в тинята, те се оттеглиха назад.
всех женщин, которые остались во дворце царя Иудеи, выведут к военачальникам царя Вавилона. Эти женщины будут говорить тебе: «Сбили с пути тебя и одолели твои преданные друзья. Твои ноги погрузились в грязь; твои друзья тебя покинули».
23 В сичките ти жени и децата ти ще бъдат изведени при халдейците; и ти няма да избегнеш от ръката им, а ще бъдеш хванат от ръката на вавилонския цар и ще станеш причина този град да бъде изгорен с огън.
Всех твоих жен и детей выведут к халдеям. Ты и сам не спасешься от их рук, но будешь схвачен царем Вавилона, а этот город будет сожжен.
24 Т огава Седекия каза на Йеремия: Никой да не се научи за този разговор и ти няма да умреш.
Тогда Цедекия сказал Иеремии: – Пусть никто не знает об этом разговоре, иначе ты умрешь.
25 Н о ако първенците чуят, че съм говорил с теб, и като дойдат при тебе, ти кажат: Кажи ни сега какво каза ти на царя; не го скривай от нас и няма да те умъртвим; кажи ни също какво каза царят на тебе,
Если приближенные, узнав, что я говорил с тобой, придут к тебе и скажут: «Поведай нам, что ты сказал царю, и что сказал тебе царь. Не скрывай от нас ничего, иначе мы тебя убьем», –
26 т огава да им отговориш: Аз представих молбата си пред царя, за да не ме върне в къщата на Йонатан, за да умра там.
скажи им: «Я просил царя не отправлять меня обратно в дом Ионафана, чтобы мне не умереть там».
27 Т огава всички първенци дойдоха при Йеремия и го попитаха; и той им отговори според всички тези думи, които царят му беше заповядал. И така те престанаха да го разпитват; защото това нещо не се узна.
Все приближенные собрались к Иеремии расспросить его, и он сказал им все так, как велел ему царь. Тогда они ему ничего не сказали, так как никто не слышал, о чем он говорил с царем.
28 Т ака Йеремия остана в двора на стражата до деня, когато беше превзет Йерусалим.
И Иеремия оставался в царской темнице до того дня, пока Иерусалим не был взят.