1 И Господнето слово дойде към мен и каза:

Было ко мне слово Господа:

2 С ине човешки, насочи лицето си към Йерусалим и направи да капне словото ти към святите места, и пророкувай против Израелевата земя;

– Сын человеческий, обрати лицо к Иерусалиму и пророчествуй против святилища. Пророчествуй о земле Израиля

3 и кажи на Израелевата земя: Така казва Господ: Ето, Аз съм против теб и като изтегля меча Си от ножницата, ще изтребя от теб и праведния, и нечестивия.

и скажи ей: «Так говорит Господь: Я твой противник. Я вытащу меч из ножен и истреблю и твоих праведников, и твоих злодеев.

4 И така, понеже ще изтребя от теб и праведния, и нечестивия, затова мечът Ми ще излезе от ножницата си против всяка твар, от юг до север;

Так как Я стану истреблять и праведников, и злодеев, Мой меч обнажится на всякую плоть с юга до севера.

5 и всяка твар ще познае, че Аз, Господ, изтеглих меча Си от ножницата му; няма да се върне вече.

И всякая плоть узнает, что Я, Господь, извлек меч из ножен; больше он в них не вернется».

6 З атова ти, сине човешки, въздъхни; с превит кръст и с огорчение въздъхни пред тях.

Итак, стони, сын человеческий! Стони перед ними с разбитым сердцем и в тоске.

7 А когато те запитат: Защо въздишаш?, отговори: Поради известието, което иде; всяко сърце ще се стопи, всички ръце ще отслабват, всеки дух ще примре и всички колена ще станат като вода; ето, идва и ще се сбъдне, казва Господ Йехова.

Когда они спросят тебя: «Почему ты стонешь?», отвечай: «Из-за вестей, что идут. Все сердца изнемогут, все руки потеряют силу; всякий дух ослабнет и всякое колено задрожит, как вода». Это придет и непременно сбудется, – возвещает Владыка Господь.

8 И Господнето слово дойде към мен и каза:

Было ко мне слово Господа:

9 С ине човешки, пророкувай: Така казва Господ: Кажи: Меч! Меч се остри, още се излъсква;

– Сын человеческий, пророчествуй и скажи: «Так говорит Господь: Меч, меч, наточен и очищен –

10 о стри се, за да извърши голямо клане; излъсква се, за да лъщи. И така, можем ли да се веселим? Това е жезълът на сина Ми, който презира всяко дърво.

наточен для резни, очищен, чтобы сверкать, как молния! “Как нам радоваться жезлу моего сына, если меч сильнее любой подобной деревяшки?”

11 Д аде се да се излъска, за да се държи в ръка; този меч е наострен и излъскан, за да се даде в ръката на погубителя.

Меч дан, чтобы его очистили, чтобы в руке зажали; и наточен он, и очищен, чтобы лечь губителю в руку.

12 И звикай и ридай, сине човешки, защото той е върху народа Ми, върху всички Израелеви първенци; ужас нападна народа Ми поради меча; затова, удари го по бедрото си.

Сын человеческий, кричи и плачь, ведь он обратится на Мой народ; на вождей Израиля он обратится. Под меч они будут брошены вместе с Моим народом. Так бей себя в грудь от горя.

13 З ащото има изпитание; и какво ако и презиращият жезъл не би съществувал вече, казва Господ Йехова?

Ведь испытание непременно придет, и что, если жезл царя Иудеи, который будет уничтожен мечом, прекратит свое существование?» – возвещает Владыка Господь.

14 И така, ти, сине човешки, пророкувай и изплескай с ръце; и нека мечът удвои, нека мечът утрои броя на ранените - той е мечът на ранените големци, който ще ви обсади отвред.

– Так пророчествуй, сын человеческий, бей о ладонь ладонью. Пусть меч ударит дважды, трижды – это меч для резни, меч для великой бойни; меч идет к ним со всех сторон,

15 Н анесох ужаса на меча против всичките им порти, за да се стопи всяко сърце и за да се спъват по-често. Уви! Приго̀тви се, за да блести, нато̀чи се, за да коли.

чтобы сердцам изнемочь, и умножиться павшим. Лезвие меча Я приставил ко всем их вратам. Увы! Он сделан, чтобы сверкать, он очищен для бойни.

16 С тегни се, мечо, нападни надясно; насочи се, нападни наляво; накъдето и да се обърне лицето ти.

Бей направо, рази налево, куда бы ни обратилось лезвие!

17 И Аз ще плесна с ръце и ще удовлетворя яростта Си. Аз, Господ, изговорих това.

Я тоже ударю о ладонь ладонью и утолю Свой гнев. Я, Господь, это сказал.

18 Г осподнето слово дойде пак към мен и каза:

Было ко мне слово Господа:

19 П ри това, сине човешки, ти си определил два пътя, за да замине мечът на вавилонския цар; и двата ще излизат от същата земя; и направи показалец - направи го при началото на пътя за града.

– А ты, сын человеческий, начерти две дороги, по которым пойдет меч царя Вавилона; обе они пусть начинаются в одной земле. А там, где дорога отходит к городу, поставь путевой знак.

20 О предели път, за да мине мечът в Рава на амонците и в укрепения Йерусалим в Юдея.

Проведи одну дорогу, по которой пойдет меч царя Вавилона, в аммонитскую Равву, а другую – в Иудею и укрепленный Иерусалим.

21 З ащото вавилонският цар се спря при разклонението на пътя, където започват двата пътя, за да гадае: разтърси стрелите, допита се до терафимите, прегледа черния дроб.

Ведь царь Вавилона остановится у развилки, на распутье двух дорог, чтобы поворожить: он будет трясти стрелы, спрашивать своих божков и разглядывать печень.

22 В десницата му е жребият за Йерусалим, за да се поставят стеноломи, да се даде заповед за клане, да се издигне глас с възклицание, да се поставят стеноломи срещу портите, да се издигнат могили, да се съградят крепости.

В его правую руку попадется жребий «на Иерусалим», чтобы поставить там стенобитные орудия, дать приказ убивать, издать боевой клич, приставить к воротам тараны, сделать насыпь и возвести осадные валы.

23 Н о това ще бъде като суетно прорицание пред очите на онези, които им се заклеха; обаче той ще им напомни беззаконието, за да се хванат.

Тем, кто поклялся ему в верности, это покажется ложным знамением, но он напомнит им об их вине и возьмет их в плен.

24 З атова така казва Господ Йехова: Понеже направихте да се помни беззаконието ви с откриването на престъпленията ви, така че да се явят греховете ви във всичките ви дела, понеже направихте себе си да бъдете спомнени, ще бъдете хванати в ръце.

Поэтому так говорит Владыка Господь: – Так как вы напомнили о своей вине открытым мятежом, открыв свои грехи во всем, что делаете, за то, что вы сделали это, вас возьмут в плен.

25 А ти, смъртоносно ранени, скверни княже Израелев, чийто ден е настъпил, когато беззаконието е стигнало до края си,

А тебе, недостойный, преступный израильский вождь, чей день настал, чей час наказания пробил,

26 т ака казва Господ Йехова: Снеми митрата и свали короната; тя няма вече да бъде такава, възвиси смирения, а смири възвисения.

так говорит Владыка Господь: Сними головной убор, сложи венец. Как было, так больше не будет: те, кто внизу, будут возвышены, а те, кто наверху, будут унижены.

27 А з ще я катурна, катурна, катурна, а и това няма да трае, докато дойде онзи, на когото принадлежи; и на него ще я дам.

Гибель, гибель, гибель! Я наведу ее! Не возродится эта земля, пока не придет Тот, Кому она по праву принадлежит; Ему Я отдам ее.

28 И ти, сине човешки, пророкувай: Така казва Господ Йехова за амонците и за тяхното укоряване. Кажи: Меч, меч е изтеглен - излъскан, за да коли, и блестящ, за да изтреби,

А ты, сын человеческий, пророчествуй и скажи: «Так говорит Владыка Господь, об аммонитянах и их оскорблениях: Меч, меч, обнажен для бойни, начищен пожирать и сверкать, словно молния!

29 д окато те виждат за тебе суетно видение и докато предричат за тебе лъжа, от което ще бъдеш прострян на врата на смъртно ранените нечестивци, чийто ден е настъпил, когато беззаконието е стигнало до края си.

Несмотря на пустые видения о тебе и лживые гадания, он обрушится на шеи обреченных на смерть злодеев, чей день настал, чей час наказания пробил.

30 В ърни го в ножницата му. На мястото, където си бил създаден, в родната ти земя ще те съдя.

Верни его в ножны! Там, где был сотворен ты, в земле твоего рождения, Я буду тебя судить.

31 Щ е излея негодуванието Си върху тебе, с огнения Си гняв ще духна върху теб и ще те предам в ръцете на озверели мъже, които са способни да те погубят.

Я изолью на тебя Свою ярость, пылающим гневом повею на тебя. Я отдам тебя людям жестоким, людям, приученным убивать.

32 Щ е станеш гориво за огън; кръвта ти ще бъде сред земята ти; няма да има вече спомен за тебе; защото Аз, Господ, изговорих това.

Будешь ты топливом для костра, будет кровь твоя литься на землю, вспоминать о тебе не будут; ведь Я, Господь, так сказал».