1 Б ъдете подражатели на мене, както съм и аз на Христос.
Следуйте моему примеру, как и я следую примеру Христа. О покрытии головы
2 З а ваша похвала е, че ме помните за всичко, като държите преданията така, както ви ги предадох.
Хвалю вас, что вы помните меня во всем и поступаете согласно учению, которое я вам передал.
3 Н о желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.
Я хочу, чтобы вы знали, что глава каждого мужчины – Христос, глава женщины – ее муж, а глава Христа – Бог.
4 В секи мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.
Любой мужчина бесчестит своего Главу, если молится или пророчествует с покрытой головой.
5 А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.
И жена бесчестит своего главу, если молится или пророчествует с непокрытой головой. Это все равно что она обрила бы свою голову.
6 З ащото която жена не се покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамно за жена да си стриже косата или да си бръсне главата, то нека се покрива.
Если жена отказывается покрываться, то пусть совсем острижет волосы, а если для женщины считается позором быть остриженной или обритой, то пусть покрывается.
7 З ащото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.
Мужчина не должен покрывать свою голову, так как он является образом Божьим и Его славой. Женщина же является славой мужа.
8 ( Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;
Не мужчина произошел от женщины, а женщина – от мужчины.
9 п онеже мъжът не беше създаден за жената, а жената за мъжа.)
Не мужчина был создан для женщины, а женщина – для мужчины.
10 З атова жената е длъжна да има на главата си белег на власт заради ангелите.
Поэтому женщина ради ангелов должна иметь на голове знак власти.
11 ( Обаче нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената в Господа;
Однако ни женщина, ни мужчина не могут быть независимыми друг от друга в Господе.
12 з ащото както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога.)
Как женщина произошла от мужчины, так и мужчина рождается от женщины, но все сотворено Богом.
13 С ами в себе си съдете: Прилично ли е жената да се моли на Бога гологлава?
Рассудите сами, разве прилично женщине молиться Богу с непокрытой головой?
14 Н е ви ли учи и самото естество, че ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,
И не говорит ли нам сама природа о том, что если мужчина носит длинные волосы, то это для него бесчестие,
15 н о ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата ѝ е дадена за покривало?
в то время как для женщины длинные волосы – это честь? Ведь длинные волосы даны ей как покрывало.
16 Н о ако някой мисли да влиза в пререкания за това - ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви. Подобаващо участие в Господнята вечеря и общите трапези
Впрочем, если кто-то собирается об этом спорить, то я хочу сразу сказать, что ни мы, ни другие церкви Божьи не имеем такого обычая. О Вечере Господней (Мат. 26: 20-29; Мк. 14: 17-25; Лк. 22: 17-23)
17 А като ви заръчвам следното, не ви хваля, защото се събирате не за по-добро, а за по-лошо.
Давая эти указания, я хочу сказать, что не хвалю вас, потому что ваши собрания часто приносят больше вреда, чем пользы.
18 З ащото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви (и отчасти вярвам в това;
Потому что, во-первых, я слышал, что, когда вы, как церковь, собираетесь вместе, среди вас всегда бывают разделения. Отчасти я верю этим слухам.
19 з ащото е нужно да има и разцепление между вас, за да стане явно кои са одобрените помежду ви).
Несомненно, разногласия между вами должны быть, чтобы среди вас выявились те, кто прав.
20 И така, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господнята вечеря,
Но то, что вы делаете, когда собираетесь вместе, никак нельзя назвать участием в Вечере Господней.
21 з ащото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другите; и така един остава гладен, а друг се напива.
Каждый из вас торопится съесть то, что принес, так что одни остаются голодными, а другие напиваются допьяна.
22 К акво! Къщи ли нямате, където да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и засрамвате тези, които нямат нищо? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Няма да ви похваля.
В таком случае ешьте и пейте лучше дома, а не позорьте церкви Божьей и не унижайте тех, кому, может, и действительно нечего есть. Что ж мне теперь, хвалить вас за это? Конечно, нет!
23 З ащото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб
Ведь я от Самого Господа принял и вам передал, что Господь Иисус в ночь, когда Он был предан, взял хлеб
24 и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е разчупено за вас; това правете за Мое възпоменание.
и, поблагодарив за него, разломил и сказал: «Это Мое тело, отдаваемое за вас. Делайте это в воспоминание обо Мне».
25 Т ака взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е Новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.
Также поступил и с чашей после ужина и сказал: «Эта чаша – новый завет, скрепленный Моей кровью. Делайте это каждый раз, когда пьете в память обо Мне».
26 З ащото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато дойде Той.
Потому что каждый раз, когда вы едите этот хлеб и пьете из этой чаши, вы свидетельствуете о смерти Господа. Делайте так, пока Он не придет.
27 З атова който яде хляба или пие Господнята чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.
Таким образом, кто ест хлеб или пьет из чаши Господней, не придавая этому должного значения, тот грешит против тела и крови Господа.
28 Н о да изпитва човек себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата;
Человек должен проверять себя прежде, чем есть хлеб и пить из чаши,
29 з ащото който яде и пие, без да разпознава Господнето тяло, той яде и пие осъждане за себе си.
потому что каждый, кто ест или пьет, не осознавая значения тела Господа, тот ест и пьет в осуждение себе.
30 П оради тази причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали.
Потому-то среди вас так много физически слабых и больных, а многие даже умерли.
31 Н о ако разпознавахме сами себе си, нямаше да бъдем съдени.
Но если бы мы проверяли самих себя, то избежали бы осуждения.
32 А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
Но когда нас судит Господь, мы подвергаемся наказанию, чтобы нам не быть осужденными вместе с остальным миром.
33 З атова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.
Итак, братья, когда вы собираетесь есть вместе, не спешите, ждите друг друга.
34 А ко някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А останалите работи ще ги наредя, когато дойда.
Если кто голоден, пусть лучше поест дома, чтобы ваши общие собрания не были вам в осуждение. Когда я приду к вам, то дам и другие распоряжения.