1 ( По слав. 77.) Асафово поучение. Слушай, народе мой, поучението ми; приклони ушите си към думите на устата ми.

Слушай, народ мой, мое поучение! Услышь мои слова!

2 Щ е отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността.

Открою уста свои в притче, произнесу загадки из древности,

3 Т ова, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха,

которые мы слышали и узнали, которые рассказали нам наши отцы.

4 н яма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение, а ще повествуваме хвалите на Господа, неговата сила и чудесните дела, които извърши,

Мы не будем скрывать их от детей; расскажем грядущему поколению о славе Господа, о Его силе и о чудесах, Им сотворенных.

5 з ащото Той постави свидетелство в Яков и положи закон в Израел, за които заповяда на бащите ни да ги възвестяват на децата си,

Он оставил свидетельство Иакову, дал Закон в Израиле, который повелел нашим отцам передавать его своим детям,

6 з а да ги знае бъдещото поколение, децата, които щяха да се родят - които на свой ред да ги разказват на своите си деца.

чтобы знало грядущее поколение, дети, которые еще не родились, и чтобы они в свое время передали его своим детям.

7 З а да поставят надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, а да пазят Неговите заповеди

И тогда они будут возлагать свою надежду на Бога; они не станут забывать Его дел, но будут хранить Его повеления.

8 и да не станат като бащите си - упорито и непокорно поколение, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше непоколебим за Бога.

Они не уподобятся своим отцам, поколению упрямому и мятежному, чьи сердца не были верны Богу, чей дух не был предан Ему.

9 Е фремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове, се върнаха назад в деня на боя.

Сыны Ефрема, хотя и вооруженные луками, обратились вспять в день битвы.

10 Н е опазиха завета на Бога и в закона Му не склониха да ходят,

Не хранили они завета Божьего и отказались ходить в Его Законе.

11 а забравиха Неговите дела и чудесните неща, които им показа.

Забыли дела Его и чудеса, которые Он им показал.

12 П ред бащите им извърши чудеса в Египетската земя, в полето Танис.

Чудеса совершал Он на глазах их отцов в Египте, в окрестностях Цоана.

13 Р аздвои морето и ги преведе, и направи водите да стоят като грамада.

Он разделил море и провел их через него, поставив воды стеной.

14 В оди ги денем с облак и цялата нощ с огнена светлина.

Днем вел их облаком, ночью – светом огня.

15 Р азцепи скали в пустинята и ги напои изобилно като от бездни.

Он рассек скалу в пустыне и дал им пить, как будто из вод глубоких.

16 И изведе потоци из канарата и направи да протекат води като реки.

Из камня извлек Он потоки, и воды потекли, как реки.

17 Н о те продължиха да съгрешават още пред Него и да огорчават Всевишния в безводната страна.

Но они продолжали грешить против Него и бунтовать против Всевышнего в пустыне.

18 С ъс сърцето си изпитаха Бога, като искаха ястия за лакомията си,

Испытывали Бога в своих сердцах, требуя пищи, которая им по душе;

19 и говориха против Бога: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

оскорбляли Бога говоря: «Может ли Бог накрыть стол в пустыне?

20 Е то, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха; а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си?

Да, Он ударил скалу, и из неe потекли воды, хлынули потоки, но может ли Он дать хлеба, может ли дать мяса Своему народу?»

21 З атова Господ чу и се разгневи, и огън пламна против Яков, а още и гняв обсипа Израел;

Услышал Господь и разгневался: Его огонь возгорелся на Иакова; вспыхнул гнев Его на Израиль,

22 з ащото не повярваха в Бога, нито Му уповаха, че ще ги избави.

потому что они не верили в Бога и не уповали на Его спасение.

23 П ри все това Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,

Но Он повелел облакам свыше и отворил ворота небесные,

24 и им наваля манна да ядат, и им даде небесно жито.

и, как дождь, излил на них манну и зерно небесное дал им.

25 В секи ядеше ангелски хляб; прати им храна до насита.

Хлеб сильных ел человек; послал Он им пищи вдоволь.

26 П овдигна източен вятър на небето и със силата Си докара южния вятър.

Он пробудил на небе ветер восточный и силой Своей навел ветер южный.

27 Н аваля върху тях и месо изобилно като прах, и птици крилати - на брой като морския пясък;

Как пылью, Он осыпал их мясом и, как песком морским, пернатыми птицами;

28 и ги направи да паднат сред стана им, около жилищата им.

которых разбросал посреди лагеря, около жилищ их.

29 И така, ядоха и се преситиха, като им даде това, което желаеха.

Они ели и пресытились, потому что Он дал им желаемое.

30 А докато още не бяха се отказали от лакомията си и ястието им беше в устата им,

Но еще не успели они насытить свою жадность, еще пища была у них на устах,

31 г невът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях, и повали отбраните на Израел.

когда Божий гнев сошел на них, поразив самых крепких из них, молодых сыновей Израиля.

32 П ри всичко това те продължиха да съгрешават и не вярваха независимо от чудесните Му дела.

Несмотря на это, они продолжали грешить и не верили Его чудесам.

33 З атова Той изнуряваше дните им със суета и годините им с ужас.

И завершил Он дни их в суете и годы их в ужасе.

34 К огато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него и отново търсеха Бога ревностно;

Когда убивал их, тогда обращались к Нему и искали Его усердно.

35 и си спомниха, че Бог им беше канара и Всевишният Бог - техен изкупител.

И вспоминали, что Бог – их скала, и что Всевышний Бог – их искупитель.

36 Н о с устата си Го ласкаеха и с езика си Го лъжеха;

Все равно льстили Ему устами своими, они лгали Ему своими языками,

37 з ащото сърцето им не беше право пред Него, нито бяха верни на завета Му.

потому что сердца их не были преданны Ему, и не были они верны Его завету.

38 Н о Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше. Да! Много пъти въздържаше гнева Си и не изливаше цялото Си негодувание;

Но Он, будучи милостивым, прощал их нечестие и не уничтожал их. Много раз отвращал Он Свой гнев и не возбуждал всей Своей ярости.

39 а си спомняше, че бяха плът, вятър, който прехожда и не се връща.

Помнил Он, что они – только плоть, ветер, что уходит и не возвращается.

40 К олко пъти Го огорчаваха в пустинята и Го разгневяваха в безводната страна,

Сколько раз они противились Ему в пустыне и сердили Его в земле необитаемой!

41 к ато отново изпитваха Бога и предизвикваха Святия Израелев!

Поворачивали назад и испытывали Бога, досаждая Святому Израиля.

42 Н е си спомняха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника,

Не помнили ни руки Его, ни дня, когда Он избавил их от угнетателя,

43 к ак показа в Египет знаменията Си и чудесата на полето Танис

как сотворил в Египте знамения Свои и чудеса Свои в окрестностях Цоана.

44 и превърна водите им в кръв и потоците им, и не можаха да пият;

Он превратил их реки в кровь и нельзя было пить из их источников.

45 к ак прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха, и жаби, които ги изпогубиха,

И послал на них густые рои мух, чтобы жалили их, и лягушек, чтобы губили их.

46 и предаде произведенията им на гъсеници и трудовете им на скакалци.

Он гусеницам отдал урожай, и их труд – саранче.

47 К ак порази с град лозята им и със светкавици - черниците им,

Виноград их побил Он градом и тутовые деревья их – наводненьем.

48 и предаде на град добитъка им и стадата им - на мълнии;

Скот их предал граду и стада их – молниям.

49 к ак изля върху тях пламенния Си гняв, негодуване, ярост и неволя - нашествие на ангелите на нещастието, -

Излил на них Свой пылающий гнев, и негодование, и ярость, и бедствие, послал на них карающих ангелов.

50 и зравни път за гнева Си, не пощади от смърт душата им, а предаде на мор живота им;

Проложил путь Своему гневу; Он не оградил души их от смерти, но предал их жизни моровой язве.

51 к ак порази всеки първороден, заведе ги като стадо в Египет, първородните на силите им - в шатрите на Хама,

Поразил всех первенцев в Египте, первые плоды сил в шатрах Хама.

52 а народа Си изведе като овце и ги заведе като стадо в пустинята,

Как овец, Он вывел народ Свой, вел их, как стадо, через пустыню.

53 и ги води безопасно, така че не се бояха, а неприятелите им - морето ги покри;

Вел их в безопасности, и не боялись они, а врагов их покрыло море.

54 к ак ги въведе в святия Си предел, в тази поляна, която десницата Му придоби,

Так Он привел их к границам Своей святой земли, к нагорьям, которые приобрел Он правой Своей рукой.

55 и изгони пред тях народите, и им ги раздели за наследство с въже, и в шатрите им настани Израелевите племена.

Изгнал народы пред ними, а землю их разделил в наследие им и поселил в шатрах их роды Израиля.

56 Н о въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, и не пазеха свидетелствата Му,

Но, как прежде, они испытывали и противились Богу Всевышнему, и не хранили Его заповедей.

57 а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им; измятаха се като неверен лък.

Они отступали и изменяли так же, как их отцы; они обращались назад, как неисправный лук.

58 З ащото Го разгневяваха с високите си места и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

Огорчали Его своими святилищами на возвышенностях и ревность Его возбуждали идолами.

59 Ч у Бог и възнегодува, и много се погнуси от Израел,

Услышал Бог и разгневался, сильно вознегодовал на Израиль.

60 т ака че напусна скинията в Сило - шатъра, който беше поставил между хората,

Оставил Свое жилище в Шило, скинию, которую поставил средь них.

61 и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

И отдал в плен Свою силу и славу Свою в руки врага.

62 С ъщо и народа Си предаде на меч, като се разгневи на наследството Си.

Предал мечу народ Свой, прогневался на наследие Свое.

63 О гън погълна момците им и девиците им не се възпяваха с венчални песни.

Юношей их пожрал огонь, и девушкам их не пели брачных песен.

64 С вещениците им паднаха от меч; и вдовиците им не плакаха.

Их священники падали от меча, а вдовы их не плакали.

65 Т огава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който, ободрен от вино, вика;

Тогда проснулся Владыка, как бы от сна, как могучий воин, отрезвившийся от вина,

66 и като порази враговете Си, отблъсна ги назад и ги предаде на вечен срам.

и поразил врагов Своих в сзади, и обесчестил навечно.

67 П ри това Той се отказа от Йосифовия шатър и Ефремовото племе не избра;

Отверг Он шатер Иосифа и не выбрал род Ефрема,

68 а избра Юдовото племе, хълма Сион, който възлюби.

но избрал род Иуды и возлюбленную Им гору Сион.

69 С ъгради светилището Си като небесните възвишения, като земята, която е утвърдил завинаги.

Высокий, как небо, построил святой храм Свой и, как землю, навек утвердил его.

70 И збра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете;

Он избрал Давида, слугу Своего, взяв его от загонов овечьих,

71 о т подир дойните овце го доведе, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израел.

забрав его от дойных овец, и привел его пасти Свой народ, Иакова – Израиль, Свое наследие.

72 Т ака той ги пасеше според незлобието на сърцето си и ги водеше с изкуството на ръцете си.

И пас он их в чистоте сердца своего, вел их рукой мудрой.