1 ( По слав. 77.) Асафово поучение. Слушай, народе мой, поучението ми; приклони ушите си към думите на устата ми.

He Makiri na Ahapa. Kia anga mai te taringa, e toku iwi, ki taku ture: tahuri mai o koutou taringa ki nga kupu a toku mangai.

2 Щ е отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността.

Ka puaki te kupu whakarite i toku mangai, ka korerotia e ahau nga mea ngaro onamata:

3 Т ова, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха,

I rongo nei, i matau nei tatou, i korero ai hoki o tatou matua ki a tatou.

4 н яма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение, а ще повествуваме хвалите на Господа, неговата сила и чудесните дела, които извърши,

E kore e huna e matou i a ratou tamariki: me whakaatu ki to muri whakatupuranga nga whakamoemiti ki a Ihowa, me tona kaha, me ana mahi whakamiharo i mea ai ia.

5 з ащото Той постави свидетелство в Яков и положи закон в Израел, за които заповяда на бащите ни да ги възвестяват на децата си,

Kua pumau hoki i a ia he whakaaturanga i roto i a Hakopa, kua takoto he ture i roto i a Iharaira: a whakahaua mai ana e ia o tatou tupuna, kia whakaakona ki a ratou tamariki.

6 з а да ги знае бъдещото поколение, децата, които щяха да се родят - които на свой ред да ги разказват на своите си деца.

Kia matauria ai e to muri whakatupuranga, e nga tamariki e whanau, e ara ake a mua: mo ta ratou whakaatu ki a ratou tamariki.

7 З а да поставят надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, а да пазят Неговите заповеди

Kia u ai ta ratou tumanako ki te Atua, kei wareware hoki ki nga mahi a te Atua: engari kia mau ki ana whakahau.

8 и да не станат като бащите си - упорито и непокорно поколение, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше непоколебим за Бога.

Kei rite hoki ki o ratou tupuna, ki te whakatupuranga whakakeke, tutu, ki te whakatupuranga kihai nei i whakatikatika i to ratou ngakau, kihai hoki i u to ratou wairua ki te Atua.

9 Е фремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове, се върнаха назад в деня на боя.

He hunga mau patu nga tama a Eparaima, he hunga hapai kopere, heoi tahuri ana ratou i te ra o te tatauranga.

10 Н е опазиха завета на Бога и в закона Му не склониха да ходят,

Kihai i puritia e ratou te kawenata a te Atua; kihai ano i pai ki te haere i tana ture;

11 а забравиха Неговите дела и чудесните неща, които им показа.

Heoi, kua wareware ki ana mahi, me ana mea whakamiharo i whakakitea e ia ki a ratou.

12 П ред бащите им извърши чудеса в Египетската земя, в полето Танис.

He mea whakamiharo ana mahi i te aroaro o o ratou tupuna, i te whenua o Ihipa, i te parae o Toana.

13 Р аздвои морето и ги преведе, и направи водите да стоят като грамада.

Tapahia ana e ia te moana, a meinga ana ratou kia whiti: tu ake i a ia nga wai ano he puranga.

14 В оди ги денем с облак и цялата нощ с огнена светлина.

He mea arahi ratou e ia i te awatea ki te kapua: i te roa hoki o te po ki te marama o te ahi.

15 Р азцепи скали в пустинята и ги напои изобилно като от бездни.

I wahia e ia nga kohatu i te koraha; a me te mea no nga rire nui tana wai hei inu ma ratou.

16 И изведе потоци из канарата и направи да протекат води като реки.

Puta mai ana i a ia he awa i roto i te kamaka: meinga ana nga wai kia heke, ano he waipuke.

17 Н о те продължиха да съгрешават още пред Него и да огорчават Всевишния в безводната страна.

Heoi ka hara ano ratou ki a ia: whakatoi ana ki te Runga Rawa i te koraha.

18 С ъс сърцето си изпитаха Бога, като искаха ястия за лакомията си,

Na kei te whakamatautau to ratou ngakau i te Atua, kei te inoi kai ma to ratou hiahia.

19 и говориха против Бога: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

I korero kino ano ratou ki te Atua, i mea; E ahei ranei i te Atua te taka he tepu ki te koraha?

20 Е то, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха; а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си?

Nana, ko tana patunga i te kohatu, ka pakaru mai te wai, a puke ana nga awa: e taea ano ranei e ia te homai taro, e pae ranei i a ia he kikokiko ma tana iwi?

21 З атова Господ чу и се разгневи, и огън пламна против Яков, а още и гняв обсипа Израел;

Na ko te rongonga o Ihowa, na ka riri: a toro ana te kapura ki a Hakopa, puta ake ana te riri ki a Iharaira;

22 з ащото не повярваха в Бога, нито Му уповаха, че ще ги избави.

Mo ratou kihai i whakapono ki te Atua, kihai ano i whakawhirinaki ki tana whakaoranga.

23 П ри все това Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,

Nana nei hoki i whakahau nga kapua i runga, i whakatuwhera nga tatau o te rangi.

24 и им наваля манна да ядат, и им даде небесно жито.

A whakauaina iho te mana ki runga ki a ratou hei kai; homai ana hoki e ia te witi o te rangi ma ratou.

25 В секи ядеше ангелски хляб; прати им храна до насита.

Kai ana te tangata i ta te anahera kai: i tukua e ia he kai ma ratou, a makona noa.

26 П овдигна източен вятър на небето и със силата Си докара южния вятър.

I whakaohokia e ia te marangai i te rangi: i takina ano te tonga e tona kaha.

27 Н аваля върху тях и месо изобилно като прах, и птици крилати - на брой като морския пясък;

A whakauaina iho e ia te kikokiko ki a ratou ano he puehu; he manu whai pakau ano he one no te moana.

28 и ги направи да паднат сред стана им, около жилищата им.

A whakangahorotia iho e ia ki waenganui i to ratou puni: ki o ratou nohoanga a tawhio noa.

29 И така, ядоха и се преситиха, като им даде това, което желаеха.

Na kai ana ratou, tino makona; i tukua hoki e ia ki a ratou ta ratou i hiahia ai:

30 А докато още не бяха се отказали от лакомията си и ястието им беше в устата им,

Kihai ratou i ngaruru ki ta ratou i hiahia ai; a i roto tonu ta ratou kai i o ratou mangai,

31 г невът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях, и повали отбраните на Израел.

Na ka pa te riri o te Atua ki a ratou, a patua iho e ia te hunga tetere o ratou; piko ana i a ia nga taitamariki o Iharaira.

32 П ри всичко това те продължиха да съгрешават и не вярваха независимо от чудесните Му дела.

Ahakoa pa katoa tenei, i hara ano ratou, kihai ano i whakapono ki ana mahi whakamiharo.

33 З атова Той изнуряваше дните им със суета и годините им с ужас.

I whakapaua ai e ia o ratou ra ki te horihori, o ratou tau ki te potatutatu.

34 К огато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него и отново търсеха Бога ревностно;

Ka patua ratou e ia, na, ka rapu ratou i a ia, a ka hoki, ka ui wawe ki te Atua.

35 и си спомниха, че Бог им беше канара и Всевишният Бог - техен изкупител.

Ka mahara hoki ko te Atua to ratou kohatu, ko te Atua, ko te Runga Rawa, to ratou kaihoko.

36 Н о с устата си Го ласкаеха и с езика си Го лъжеха;

Otiia kei te patipati o ratou mangai ki a ia, a teka ana o ratou arero ki a ia.

37 з ащото сърцето им не беше право пред Него, нито бяха верни на завета Му.

Kihai hoki to ratou ngakau i tika ki a ia; kihai ano ratou i u ki tana kawenata.

38 Н о Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше. Да! Много пъти въздържаше гнева Си и не изливаше цялото Си негодувание;

Ko tana ia, he aroha; hipokina ana e ia te he, kihai ano i whakangaro: ae ra, he maha ana whakahokinga iho i tona riri, a kihai i oho katoa tona riri.

39 а си спомняше, че бяха плът, вятър, който прехожда и не се връща.

I mahara hoki ia he kikokiko nei ratou: he hau e pahure atu ana, a e kore e hoki mai.

40 К олко пъти Го огорчаваха в пустинята и Го разгневяваха в безводната страна,

Ano te tini o a ratou whakatoinga i a ia i te koraha, o a ratou whakapouritanga i a ia i te tahora!

41 к ато отново изпитваха Бога и предизвикваха Святия Израелев!

Hoki whakamuri ana ratou, whakamatautau ana i te Atua: whakatoia ana e ratou te Mea Tapu o Iharaira.

42 Н е си спомняха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника,

Kihai ratou i mahara ki tona ringa, ki te ra i whakaorangia ai ratou e ia i te hoariri;

43 к ак показа в Египет знаменията Си и чудесата на полето Танис

Ki tana meatanga i ana tohu ki Ihipa, i ana merekara ki te parae o Toana;

44 и превърна водите им в кръв и потоците им, и не можаха да пият;

I puta ke ai i a ia o ratou awa hei toto, me o ratou manga wai, te inu ai ratou.

45 к ак прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха, и жаби, които ги изпогубиха,

I tonoa ai e ia he huihuinga namu ki a ratou, a pau iho ratou; he poroka, i huna ai ratou.

46 и предаде произведенията им на гъсеници и трудовете им на скакалци.

A hoatu ana e ia o ratou hua ki te moka; me to ratou mauiui ki te mawhitiwhiti.

47 К ак порази с град лозята им и със светкавици - черниците им,

Whakamatea ana e ia a ratou waina ki te whatu, a ratou rakau hikamora ki te haupapa.

48 и предаде на град добитъка им и стадата им - на мълнии;

Tukua ana e ia a ratou kararehe ma te whatu, a ratou kahui ma nga uira.

49 к ак изля върху тях пламенния Си гняв, негодуване, ярост и неволя - нашествие на ангелите на нещастието, -

I tukua whakareretia e ia ki a ratou tona riri, aritarita, weriweri, me te raruraru; he whakaeke na nga anahera kino.

50 и зравни път за гнева Си, не пощади от смърт душата им, а предаде на мор живота им;

A whakatikaia ana e ia he ara mo tona riri; kihai i tohungia to ratou wairua kei mate: otiia tukua ana e ia to ratou ora ki te mate uruta.

51 к ак порази всеки първороден, заведе ги като стадо в Египет, първородните на силите им - в шатрите на Хама,

Na patua iho e ia nga matamua i Ihipa, te muanga o to ratou kaha i nga teneti o Hama.

52 а народа Си изведе като овце и ги заведе като стадо в пустинята,

Otira arahina ana e ia ana ake tangata ano he hipi; whakahaerea ana ratou e ia i te koraha ano he kahui.

53 и ги води безопасно, така че не се бояха, а неприятелите им - морето ги покри;

Na ka arahina marietia ratou e ia, te wehi ratou: ko o ratou hoariri ia taupokina iho e te moana.

54 к ак ги въведе в святия Си предел, в тази поляна, която десницата Му придоби,

Na ka kawea ratou e ia ki te rohe o tona wahi tapu, ki tenei maunga, i hokona nei e tona matau.

55 и изгони пред тях народите, и им ги раздели за наследство с въже, и в шатрите им настани Израелевите племена.

Peia ana e ia nga tauiwi i to ratou aroaro: a wehea ana e ia he kainga mo ratou ki te aho, whakanohoia iho nga hapu o Iharaira ki o ratou teneti.

56 Н о въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, и не пазеха свидетелствата Му,

Heoi ka whakamatauria, ka whakatoia e ratou te Atua, te Runga Rawa; kihai hoki i mau ki ana whakaaturanga;

57 а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им; измятаха се като неверен лък.

A hoki whakamuri ana, mahi hianga ana, pera ana me o ratou matua: parori ke ana ratou, he pera me te kopere tinihanga.

58 З ащото Го разгневяваха с високите си места и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

Na ko o ratou wahi tiketike hei whakapataritari i a ia; ko o ratou whakapakoko hei mea i a ia kia hae.

59 Ч у Бог и възнегодува, и много се погнуси от Израел,

I te rongonga o te Atua, ka riri, ka tino whakarihariha hoki ki a Iharaira.

60 т ака че напусна скинията в Сило - шатъра, който беше поставил между хората,

A mahue ake i a ia te tapenakara a Hiro, te teneti i whakaturia e ia ki waenganui i nga tangata;

61 и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

A tukua ana e ia tona kaha hei whakarau, tona kororia ki te ringa o te hoariri.

62 С ъщо и народа Си предаде на меч, като се разгневи на наследството Си.

I tukua atu ano e ia tana iwi ma te hoari; a i riri ki tona kainga tupu.

63 О гън погълна момците им и девиците им не се възпяваха с венчални песни.

Pau ake a ratou taitama i te ahi; kihai ano a ratou kotiro i marenatia.

64 С вещениците им паднаха от меч; и вдовиците им не плакаха.

I hinga o ratou tohunga i te hoari; kihai hoki i tangi a ratou pouaru.

65 Т огава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който, ободрен от вино, вика;

Na ka maranga te Ariki ano ko tetahi i te moe, me te tangata kaha e hamama ana i te waina.

66 и като порази враговете Си, отблъсна ги назад и ги предаде на вечен срам.

A patua iho e ia a muri o ona hoariri, meinga ana ratou e ia hei taunutanga mo ake tonu atu.

67 П ри това Той се отказа от Йосифовия шатър и Ефремовото племе не избра;

I whakakahore ano ia ki te teneti a Hohepa: a kihai i whiriwhiri i te hapu o Eparaima;

68 а избра Юдовото племе, хълма Сион, който възлюби.

Heoi ko te hapu o Hura tana i whiriwhiri ai, ko Maunga Hiona tana i aroha ai.

69 С ъгради светилището Си като небесните възвишения, като земята, която е утвърдил завинаги.

A whakaturia ana e ia tona wahi tapu kia pera me nga wahi teitei; me te whenua i whakapumautia e ia mo ake tonu atu.

70 И збра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете;

I whiriwhiria ano e ia a Rawiri, tana pononga: he mea tango nana i nga kainga hipi:

71 о т подир дойните овце го доведе, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израел.

Mauria ana mai e ia i te whai i nga hipi whaereere, hei whangai i a Hakopa, i tana iwi, i a Iharaira hoki, i tona kainga tupu.

72 Т ака той ги пасеше според незлобието на сърцето си и ги водеше с изкуството на ръцете си.

A rite tonu ki te tapatahi o tona ngakau tana whangai i a ratou: he arahi mohio hoki ta tona ringa i a ratou.