1 И в един от дните, когато Той поучаваше народа в храма и проповядваше благовестието, дойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му казаха:

A i tetahi o aua ra, i a ia e whakaako ana i te iwi i roto i te temepara, e kauwhau ana i te rongopai, ka tae mai nga tohunga nui, nga karaipi, me nga kaumatua ki a ia,

2 К ажи ни с каква власт правиш това или кой е Онзи, Който Ти е дал тази власт?

Ka korero ki a ia, ka mea, Korerotia mai ki a matou te mana i mea ai koe i enei mea? na wai hoki i hoatu tena mana ki a koe?

3 И Той им отвърна с думите: Ще ви задам и Аз един въпрос и Ми отговорете:

Ka whakahoki ia, ka mea ki a ratou, Maku hoki e ui ki a koutou kia kotahi kupu; ma koutou e mea mai ki ahau:

4 Й оановото кръщение от небето ли беше или от човеците?

Ko te iriiringa a Hoani, no te rangi ranei, no te tangata ranei?

5 А те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, ще каже: Защо не му повярвахте?

A ka korero ratou ki a ratou ano, ka mea, Ki te mea tatou, No te rangi; ka mea mai ia, Ha, he aha koutou te whakapono ai ki a ia?

6 Н о ако кажем: От човеците, целият народ ще ни убие с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк.

A ki te mea tatou, No te tangata; ka akina tatou e te iwi katoa ki te kamaka: e whakapono ana hoki ratou he poropiti a Hoani

7 И отговориха, че не знаят откъде беше.

Na ka whakahokia e ratou, E kore e kitea no hea ranei.

8 Т огава Исус им каза: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това. Притча за злите земеделци

Na ko te meatanga a Ihu ki a ratou, E kore ano e korerotia e ahau ki a koutou te mana i mea ai ahau i enei mea.

9 И започна да разказва на народа следната притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци и отиде в чужбина за дълго време.

Na ka anga ia ka korero i tenei kupu whakarite ki te iwi; I whakatokia tetahi mara waina e tetahi tangata, a tukua ana ki nga kaimahi, a haere ana ki tawhiti, a maha noa nga ra.

10 И по време на гроздобера прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и го отпратиха празен.

A i te po i tika ai ka tonoa e ia he pononga ki nga kaimahi, kia hoatu ai e ratou ki a ia etahi o nga hua o te mara waina: otira ka whiua ia e nga kaimahi, whakahokia kautia ana.

11 И зпрати и друг слуга; а те и него биха, поругаха се над него и го отпратиха празен.

Na ka tonoa ano e ia tetahi atu pononga: a ka whiua ano ia e ratou, ka tukinotia, whakahokia kautia ana.

12 И зпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

Na ka tonoa ano hoki tetahi e ia, te tuatoru: a tukitukia ana ia e ratou, maka ana ki waho.

13 Т огава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя любимия си син; може него да почетат.

Na ka mea te rangatira o te mara waina, Me pehea ahau? Ka tonoa e ahau taku tama, taku e aroha nei: tera pea ratou e hopohopo ki a ia.

14 Н о земеделците, като го видяха, разискваха помежду си: Този е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

Otira, no te kitenga o nga kaimahi i a ia, ka korerorero ki a ratou ano, ka mea, Ko te rangatira tenei mona te kainga: tena, tatou ka whakamate i a ia, kia riro mai ai te kainga i a tatou.

15 И зхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще направи с тях стопанинът на лозето?

Na maka ana ia ki waho o te mara waina, whakamatea iho. Na ka aha te rangatira o te mara waina ki a ratou?

16 Щ е дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, казаха: Дано не бъде!

Ka haere ia, ka whakangaro i aua kaimahi, ka hoatu te mara waina ki etahi atu. A ka rongo ratou, ka mea, Kauaka.

17 А той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"?

Ka titiro ia ki a ratou, ka mea, He aha ra tenei kua oti nei te tuhituhi, Ko te kohatu i kapea e nga kaihanga, kua meinga tenei hei mo te kokonga?

18 В секи, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.

Na, ki te hinga tetahi ki runga ki tenei kohatu, mongamonga noa; ki te hinga tenei kohatu ki runga ki tetahi, ngotangota noa ia, ano he puehu.

19 И в същия час книжниците и главните свещеници се опитаха да Го хванат, защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа. За плащането на данък на императора

Na ka whai nga tohunga nui me nga karaipi kia hopukia ia i taua wa ano; ka mataku ratou i te iwi: i mohio hoki ratou i korerotia e ia tenei kupu whakarite mo ratou.

20 И като Го наблюдаваха, пратиха съгледвачи, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума така, че да Го предадат на началството и на властта на управителя.

Na ka ata tirohia ia e ratou, ka tonoa mai he kaiwhakarongo, ano te ahua kei to te hunga tika, hei hopu mo tana korero, kia tukua ai ia ki te rangatiratanga, ki te kaha o te kawana.

21 И те Го запитаха, като казваха: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

A ka ui ratou ki a ia, ka mea, E te Kaiwhakaako, e mohio ana matou he tika tau e korero nei, e whakaako nei, e kore ano e manakohia e koe te kanohi tangata, engari e whakaako pono ana koe i te huarahi o te Atua:

22 п раво ли е за нас да даваме данък на Цезаря или не?

He mea tika ranei te hoatu takoha e matou ki a Hiha, kahore ranei?

23 А Той разбра лукавството им и им каза:

Otira i kitea e ia to ratou hianga, a ka mea kia ratou, He aha koutou ka whakamatautau nei i ahau?

24 П окажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? Те отговориха: На Цезаря.

Kia kite ahau i tetahi pene. No wai tona ahua me te tuhituhinga? Na ka whakahoki ratou, ka mea, No Hiha.

25 А Той каза: Тогава отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога.

Katahi ia ka mea ki a ratou, hoatu rapea ki a Hiha nga mea a Hiha, ki te Atua ano nga mea a te Atua.

26 И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха. За възкресението на мъртвите

Heoi kihai i taea e ratou te hopu i tetahi korero ana i te aroaro o te iwi: na ka miharo ratou ki tana kupu, a whakarongo kau ana.

27 Т огава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха:

Na ka tae mai etahi o nga Haruki e mea nei kahore he aranga; ka ui ki a ia,

28 У чителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомство на брат си."

Ka mea, E te Kaiwhakaako, i tuhituhi a Mohi ki a matou, Ki te mate te tuakana o tetahi tangata, he wahine ano tana, a ka mate urikore ia, me tango te wahine e tona teina, ka whakatupu uri ai mo tona tuakana.

29 А имаше седем братя; и първият взе жена и умря бездетен.

Na, tokowhitu taua whanau; ka tango to mua i te wahine, a mate urikore ana.

30 И вторият, и третият я взеха;

Na ka tango te tuarua i te wahine, a ka mate urikore ano ia.

31 т ака също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца.

Na ka tango te tuatoru i a ia; penei ano nga tokowhitu: kahore a ratou tamariki i waiho ai, a mate iho ratou.

32 А после умря и жената.

Na muri iho i te katoa ka mate hoki te wahine.

33 И така, при възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена?

Na, i te aranga, ma wai o ratou te wahine? he wahine hoki ia na te tokowhitu.

34 А Исус им каза: Човеците на този свят се женят и се омъжват;

Ka whakahoki a Ihu, ka mea ki a ratou, E marena ana, e hoatu ana ki te marena, nga tamariki o tenei ao:

35 а онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.

Tena ko te hunga e paingia ana kia whiwhi ki tera ao, ki te aranga ano i roto i te hunga mate, e kore e marena, e kore ano e hoatu ki te marena:

36 И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници във възкресението са синове на Бога.

E kore ano ratou e ahei kia mate: e rite ana hoki ki nga anahera; he tama hoki ratou na te Atua, he tama na te aranga.

37 А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, където писа за бодливия храст, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".

Na, ko te aranga o te hunga mate, kua whakakitea mai tena e Mohi i tana mo te rakau, i karangatia ai te Ariki ko te Atua o Aperahama, ko te Atua o Ihaka, ko te Atua o Hakopa.

38 Н о Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

Na ehara ia i te Atua no te hunga mate, engari no te hunga ora: e ora katoa ana hoki i roto i a ia.

39 А някои от книжниците отговориха: Учителю, Ти добре каза.

Na ka whakahoki etahi o nga karaipi ka mea, E te Kaiwhakaako, he pai tau korero.

40 З ащото не смееха вече за нищо да Го попитат.

Kihai hoki ratou i maia ki te ui ano ki a ia i tetahi mea.

41 И сус ги попита: Как така казват, че Христос е Давидов син?

Na ka mea ia ki a ratou, na te aha ratou i mea ai he tama na Rawiri a te Karaiti?

42 З ащото сам Давид казва в книгата на псалмите: "Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене,

Kua mea nei a Rawiri i te pukapuka o nga waiata, I mea te Ariki ki toku Ariki, hei toku matau koe noho ai,

43 д окато положа враговете Ти за Твое подножие."

Kia meinga ra ano e ahau ou hoariri hei turanga waewae mou.

44 И така, Давид Го нарича Господ; тогава как е Негов син?

Na ka kiia ia e Rawiri he Ariki, a he pehea i tama ai ki a ia?

45 И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:

A, i te iwi katoa e whakarongo ana, ka mea ia ki ana akonga,

46 П азете се от книжниците, които обичат да ходят в дълги одежди и обичат поздрави по пазарите, първите места в синагогите и първите столове по угощенията,

Kia tupato ki nga karaipi, ko ta ratou nei e rawe ai ko nga kakahu roroa ina haereere ratou, e matenui ana ki nga ohatanga i nga kainga hokohoko, me nga nohoanga rangatira i nga whare karakia me nga nohoanga rangatira i nga hakari:

47 к оито изпояждат домовете на вдовиците и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.

Pau ake hoki i a ratou nga whare o nga pouaru, e inoi roa ana hoki, he ahua kau: nui rawa te he e tau ki a ratou.