1 И в един от дните, когато Той поучаваше народа в храма и проповядваше благовестието, дойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му казаха:

And it came to pass, on one of those days, as he is teaching the people in the temple, and proclaiming good news, the chief priests and the scribes, with the elders, came upon,

2 К ажи ни с каква власт правиш това или кой е Онзи, Който Ти е дал тази власт?

and spake unto him, saying, `Tell us by what authority thou dost these things? or who is he that gave to thee this authority?'

3 И Той им отвърна с думите: Ще ви задам и Аз един въпрос и Ми отговорете:

And he answering said unto them, `I will question you -- I also -- one thing, and tell me:

4 Й оановото кръщение от небето ли беше или от човеците?

the baptism of John, from heaven was it, or from men?'

5 А те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, ще каже: Защо не му повярвахте?

And they reasoned with themselves, saying -- `If we may say, From heaven, he will say, Wherefore, then, did ye not believe him?

6 Н о ако кажем: От човеците, целият народ ще ни убие с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк.

and if we may say, From men, all the people will stone us, for they are having been persuaded John to be a prophet.'

7 И отговориха, че не знаят откъде беше.

And they answered, that they knew not whence,

8 Т огава Исус им каза: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това. Притча за злите земеделци

and Jesus said to them, `Neither do I say to you by what authority I do these things.'

9 И започна да разказва на народа следната притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци и отиде в чужбина за дълго време.

And he began to speak unto the people this simile: `A certain man planted a vineyard, and gave it out to husbandmen, and went abroad for a long time,

10 И по време на гроздобера прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и го отпратиха празен.

and at the season he sent unto the husbandmen a servant, that from the fruit of the vineyard they may give to him, but the husbandmen having beat him, did send away empty.

11 И зпрати и друг слуга; а те и него биха, поругаха се над него и го отпратиха празен.

`And he added to send another servant, and they that one also having beaten and dishonoured, did send away empty;

12 И зпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

and he added to send a third, and this one also, having wounded, they did cast out.

13 Т огава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя любимия си син; може него да почетат.

`And the owner of the vineyard said, What shall I do? I will send my son -- the beloved, perhaps having seen this one, they will do reverence;

14 Н о земеделците, като го видяха, разискваха помежду си: Този е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

and having seen him, the husbandmen reasoned among themselves, saying, This is the heir; come, we may kill him, that the inheritance may become ours;

15 И зхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще направи с тях стопанинът на лозето?

and having cast him outside of the vineyard, they killed; what, then, shall the owner of the vineyard do to them?

16 Щ е дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, казаха: Дано не бъде!

He will come, and destroy these husbandmen, and will give the vineyard to others.' And having heard, they said, `Let it not be!'

17 А той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"?

and he, having looked upon them, said, `What, then, is this that hath been written: A stone that the builders rejected -- this became head of a corner?

18 В секи, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.

every one who hath fallen on that stone shall be broken, and on whom it may fall, it will crush him to pieces.'

19 И в същия час книжниците и главните свещеници се опитаха да Го хванат, защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа. За плащането на данък на императора

And the chief priests and the scribes sought to lay hands on him in that hour, and they feared the people, for they knew that against them he spake this simile.

20 И като Го наблюдаваха, пратиха съгледвачи, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума така, че да Го предадат на началството и на властта на управителя.

And, having watched, they sent forth liers in wait, feigning themselves to be righteous, that they might take hold of his word, to deliver him up to the rule and to the authority of the governor,

21 И те Го запитаха, като казваха: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

and they questioned him, saying, `Teacher, we have known that thou dost say and teach rightly, and dost not accept a person, but in truth the way of God dost teach;

22 п раво ли е за нас да даваме данък на Цезаря или не?

Is it lawful to us to give tribute to Caesar or not?'

23 А Той разбра лукавството им и им каза:

And he, having perceived their craftiness, said unto them, `Why me do ye tempt?

24 П окажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? Те отговориха: На Цезаря.

shew me a denary; of whom hath it an image and superscription?' and they answering said, `Of Caesar:'

25 А Той каза: Тогава отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога.

and he said to them, `Give back, therefore, the things of Caesar to Caesar, and the things of God to God;'

26 И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха. За възкресението на мъртвите

and they were not able to take hold on his saying before the people, and having wondered at his answer, they were silent.

27 Т огава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха:

And certain of the Sadducees, who are denying that there is a rising again, having come near, questioned him,

28 У чителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомство на брат си."

saying, `Teacher, Moses wrote to us, If any one's brother may die, having a wife, and he may die childless -- that his brother may take the wife, and may raise up seed to his brother.

29 А имаше седем братя; и първият взе жена и умря бездетен.

`There were, then, seven brothers, and the first having taken a wife, died childless,

30 И вторият, и третият я взеха;

and the second took the wife, and he died childless,

31 т ака също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца.

and the third took her, and in like manner also the seven -- they left not children, and they died;

32 А после умря и жената.

and last of all died also the woman:

33 И така, при възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена?

in the rising again, then, of which of them doth she become wife? -- for the seven had her as wife.'

34 А Исус им каза: Човеците на този свят се женят и се омъжват;

And Jesus answering said to them, `The sons of this age do marry and are given in marriage,

35 а онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.

but those accounted worthy to obtain that age, and the rising again that is out of the dead, neither marry, nor are they given in marriage;

36 И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници във възкресението са синове на Бога.

for neither are they able to die any more -- for they are like messengers -- and they are sons of God, being sons of the rising again.

37 А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, където писа за бодливия храст, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".

`And that the dead are raised, even Moses shewed at the Bush, since he doth call the Lord, the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob;

38 Н о Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

and He is not a God of dead men, but of living, for all live to Him.'

39 А някои от книжниците отговориха: Учителю, Ти добре каза.

And certain of the scribes answering said, `Teacher, thou didst say well;'

40 З ащото не смееха вече за нищо да Го попитат.

and no more durst they question him anything.

41 И сус ги попита: Как така казват, че Христос е Давидов син?

And he said unto them, `How do they say the Christ to be son of David,

42 З ащото сам Давид казва в книгата на псалмите: "Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене,

and David himself saith in the Book of Psalms, The Lord said to my lord, Sit thou on my right hand,

43 д окато положа враговете Ти за Твое подножие."

till I shall make thine enemies thy footstool;

44 И така, Давид Го нарича Господ; тогава как е Негов син?

David, then, doth call him lord, and how is he his son?'

45 И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:

And, all the people hearing, he said to his disciples,

46 П азете се от книжниците, които обичат да ходят в дълги одежди и обичат поздрави по пазарите, първите места в синагогите и първите столове по угощенията,

`Take heed of the scribes, who are wishing to walk in long robes, and are loving salutations in the markets, and first seats in the synagogues, and first couches in the suppers,

47 к оито изпояждат домовете на вдовиците и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.

who devour the houses of the widows, and for a pretence make long prayers, these shall receive more abundant judgment.'