1 Т огава Агрипа каза на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел протегна ръка и почна да говори в своя защита:

And Agrippa said unto Paul, `It is permitted to thee to speak for thyself;' then Paul having stretched forth the hand, was making a defence:

2 Ч естит се смятам, царю Агрипа, за това, че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

`Concerning all things of which I am accused by Jews, king Agrippa, I have thought myself happy, being about to make a defence before thee to-day,

3 а най-вече, защото си вещ във всички обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

especially knowing thee to be acquainted with all things -- both customs and questions -- among Jews; wherefore, I beseech thee, patiently to hear me.

4 И така, какъв беше моят живот от младини, това всички юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Йерусалим.

`The manner of my life then, indeed, from youth -- which from the beginning was among my nation, in Jerusalem -- know do all the Jews,

5 З ащото ме познават отначало (ако искаха да засвидетелстват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях като фарисей.

knowing me before from the first, (if they may be willing to testify,) that after the most exact sect of our worship, I lived a Pharisee;

6 И сега стоя пред съда, понеже имам надежда в обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

and now for the hope of the promise made to the fathers by God, I have stood judged,

7 д о изпълнението на което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощем и денем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите!

to which our twelve tribes, intently night and day serving, do hope to come, concerning which hope I am accused, king Agrippa, by the Jews;

8 З ащо се смята между вас за нещо невероятно, че Бог възкресява мъртвите?

why is it judged incredible with you, if God doth raise the dead?

9 И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исус Назарянина;

`I, indeed, therefore, thought with myself, that against the name of Jesus of Nazareth it behoved many things to do,

10 к оето и върших в Йерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници; и за убиването им давах глас против тях.

which also I did in Jerusalem, and many of the saints I in prison did shut up, from the chief priests having received the authority; they also being put to death, I gave my vote against them,

11 И като ги мъчех много пъти по всички синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в безмерната си ярост против тях ги гоних даже и по чуждите градове.

and in every synagogue, often punishing them, I was constraining to speak evil, being also exceedingly mad against them, I was also persecuting even unto strange cities.

12 П о която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчение от главните свещеници,

`In which things, also, going on to Damascus -- with authority and commission from the chief priests --

13 п о пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която превишаваше слънчевия блясък и осия̀ мен и тези, които пътуваха с мен.

at mid-day, I saw in the way, O king, out of heaven, above the brightness of the sun, shining round about me a light -- and those going on with me;

14 И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно ти е да риташ срещу остен.

and we all having fallen to the earth, I heard a voice speaking unto me, and saying in the Hebrew dialect, Saul, Saul, why me dost thou persecute? hard for thee against pricks to kick!

15 И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ каза: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

`And I said, Who art thou, Lord? and he said, I am Jesus whom thou dost persecute;

16 Н о стани и се изправи на краката си, понеже затова ти се явих - да те назнача служител и свидетел на това, че си Ме видял, и на онова, което ще ти открия,

but rise, and stand upon thy feet, for for this I appeared to thee, to appoint thee an officer and a witness both of the things thou didst see, and of the things I will appear to thee,

17 к ато те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,

delivering thee from the people, and the nations, to whom now I send thee,

18 д а им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените чрез вяра в Мене.

to open their eyes, to turn from darkness to light, and the authority of the Adversary unto God, for their receiving forgiveness of sins, and a lot among those having been sanctified, by faith that toward me.

19 З атова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение,

`Whereupon, king Agrippa, I was not disobedient to the heavenly vision,

20 н о проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Йерусалим и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела, които съответстват на покаянието им.

but to those in Damascus first, and to those in Jerusalem, to all the region also of Judea, and to the nations, I was preaching to reform, and to turn back unto God, doing works worthy of reformation;

21 П о тази причина юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият.

because of these things the Jews -- having caught me in the temple -- were endeavouring to kill.

22 Н о с помощта, която получих от Бога, стоя до този ден и свидетелствам - пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго, освен това, което пророците и Моисей са говорили, че ще бъде,

`Having obtained, therefore, help from God, till this day, I have stood witnessing both to small and to great, saying nothing besides the things that both the prophets and Moses spake of as about to come,

23 а именно, че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ, и на езичниците.

that the Christ is to suffer, whether first by a rising from the dead, he is about to proclaim light to the people and to the nations.'

24 К огато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

And, he thus making a defence, Festus with a loud voice said, `Thou art mad, Paul; much learning doth turn thee mad;'

25 А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, но говоря думи на истина и здрав разум.

and he saith, `I am not mad, most noble Festus, but of truth and soberness the sayings I speak forth;

26 З ащото и царят, на когото говоря дръзновено, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

for the king doth know concerning these things, before whom also I speak boldly, for none of these things, I am persuaded, are hidden from him; for this thing hath not been done in a corner;

27 Ц арю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш.

thou dost believe, king Agrippa, the prophets? I have known that thou dost believe!'

28 А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!

And Agrippa said unto Paul, `In a little thou dost persuade me to become a Christian!'

29 А Павел каза: Бих се молил на Бога, така че, било с малко, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови.

and Paul said, `I would have wished to God, both in a little, and in much, not only thee, but also all those hearing me to-day, to become such as I also am -- except these bonds.'

30 Т огава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях.

And, he having spoken these things, the king rose up, and the governor, Bernice also, and those sitting with them,

31 И като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и казваха: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови.

and having withdrawn, they were speaking unto one another, saying -- `This man doth nothing worthy of death or of bonds;'

32 А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да бъде освободен, ако не беше се отнесъл до Цезаря.

and Agrippa said to Festus, `This man might have been released if he had not appealed to Caesar.'