1 И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика

And it came to pass thereafter, that he was going through every city and village, preaching and proclaiming good news of the reign of God, and the twelve with him,

2 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалена, от която бяха излезли седем зли духа,

and certain women, who were healed of evil spirits and infirmities, Mary who is called Magdalene, from whom seven demons had gone forth,

3 и Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза, и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.

and Joanna wife of Chuza, steward of Herod, and Susanna, and many others, who were ministering to him from their substance.

4 И понеже се събра голямо множество и идваха при Него от всеки град, каза им притча:

And a great multitude having gathered, and those who from city and city were coming unto him, he spake by a simile:

5 С еячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и беше стъпкано, и небесните птици го изкълваха.

`The sower went forth to sow his seed, and in his sowing some indeed fell beside the way, and it was trodden down, and the fowls of the heaven did devour it.

6 А друго падна на канарата; и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага.

`And other fell upon the rock, and having sprung up, it did wither, through not having moisture.

7 Д руго пък падна сред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.

`And other fell amidst the thorns, and the thorns having sprung up with it, did choke it.

8 А друго падна на добра земя и като порасна, даде плод стократно. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

`And other fell upon the good ground, and having sprung up, it made fruit an hundred fold.' These things saying, he was calling, `He having ears to hear -- let him hear.'

9 А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча.

And his disciples were questioning him, saying, `What may this simile be?'

10 Т ой каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.

And he said, `To you it hath been given to know the secrets of the reign of God, and to the rest in similes; that seeing they may not see, and hearing they may not understand.

11 А ето значението на притчата. Семето е Божието слово.

`And this is the simile: The seed is the word of God,

12 А посятото край пътя са тези, които са слушали; тогава идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят.

and those beside the way are those hearing, then cometh the Devil, and taketh up the word from their heart, lest having believed, they may be saved.

13 П адналото на канарата са тези, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.

`And those upon the rock: They who, when they may hear, with joy do receive the word, and these have no root, who for a time believe, and in time of temptation fall away.

14 П адналото сред тръните са онези, които са слушали и като си отиват, задушават се от грижи, богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.

`And that which fell to the thorns: These are they who have heard, and going forth, through anxieties, and riches, and pleasures of life, are choked, and bear not to completion.

15 А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, държат го в честно и добро сърце и дават плод с търпение. Светилото и светилникът

`And that in the good ground: These are they, who in an upright and good heart, having heard the word, do retain, and bear fruit in continuance.

16 И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло; а го слага на светилник, за да видят светлината тези, които влизат.

`And no one having lighted a lamp doth cover it with a vessel, or under a couch doth put; but upon a lamp-stand he doth put, that those coming in may see the light,

17 З ащото няма нещо тайно, което да не стане явно, нито нещо скрито, което да не се узнае и да не излезе наяве.

for nothing is secret, that shall not become manifest, nor hid, that shall not be known, and become manifest.

18 З атова внимавайте как слушате; защото който има, на него ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има. Майката и братята на Исус

`See, therefore, how ye hear, for whoever may have, there shall be given to him, and whoever may not have, also what he seemeth to have, shall be taken from him.'

19 И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.

And there came unto him his mother and brethren, and they were not able to get to him because of the multitude,

20 И Го известиха: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.

and it was told him, saying, `Thy mother and thy brethren do stand without, wishing to see thee;'

21 А Той им отговори: Моя майка и Мои братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват. Укротяването на бурята

and he answering said unto them, `My mother and my brethren! they are those who the word of God are hearing, and doing.'

22 А в един от тези дни Той влезе в една ладия с учениците Си и им каза: Да минем на отсрещната страна на езерото. И отплаваха.

And it came to pass, on one of the days, that he himself went into a boat with his disciples, and he said unto them, `We may go over to the other side of the lake;' and they set forth,

23 А като плаваха, Той заспа; и над езерото се надигна буреносен вятър и вълните ги заплашваха така, че бяха в опасност.

and as they are sailing he fell deeply asleep, and there came down a storm of wind to the lake, and they were filling, and were in peril.

24 И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставнико! Наставнико! Загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и те се успокоиха и настана тишина.

And having come near, they awoke him, saying, `Master, master, we perish;' and he, having arisen, rebuked the wind and the raging of the water, and they ceased, and there came a calm,

25 И сус им каза: Къде е вярата ви? А те, уплашени, се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, Който заповядва на ветровете и водата и те Му се покоряват? Излекуването на обладания от бесове

and he said to them, `Where is your faith?' and they being afraid did wonder, saying unto one another, `Who, then, is this, that even the winds he doth command, and the water, and they obey him?'

26 И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея.

And they sailed down to the region of the Gadarenes, that is over-against Galilee,

27 И като излезе на сушата, срещна Го от града един човек, който имаше бесове и дълго време не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата.

and he having gone forth upon the land, there met him a certain man, out of the city, who had demons for a long time, and with a garment was not clothed, and in a house was not abiding, but in the tombs,

28 Т ой, като видя Исус, извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи.

and having seen Jesus, and having cried out, he fell before him, and with a loud voice, said, `What -- to me and to thee, Jesus, Son of God Most High? I beseech thee, mayest thou not afflict me!'

29 З ащото Исус бе заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти го беше прихващал; и го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките и бесът го гонеше по пущинаците.

For he commanded the unclean spirit to come forth from the man, for many times it had caught him, and he was being bound with chains and fetters -- guarded, and breaking asunder the bonds he was driven by the demons to the deserts.

30 И сус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.

And Jesus questioned him, saying, `What is thy name?' and he said, `Legion,' (because many demons were entered into him,)

31 И Го молеха да не им заповядва да отидат в бездната.

and he was calling on him, that he may not command them to go away to the abyss,

32 А там имаше голямо стадо свине, което пасеше по хълма; и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи.

and there was there a herd of many swine feeding in the mountain, and they were calling on him, that he might suffer them to enter into these, and he suffered them,

33 И като излязоха бесовете от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.

and the demons having gone forth from the man, did enter into the swine, and the herd rushed down the steep to the lake, and were choked.

34 А свинарите, като видяха станалото, избягаха и известиха за това в града и в селата.

And those feeding, having seen what was come to pass, fled, and having gone, told to the city, and to the fields;

35 И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исус, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете на Исус, облечен и с ума си; и се изплашиха.

and they came forth to see what was come to pass, and they came unto Jesus, and found the man sitting, out of whom the demons had gone forth, clothed, and right-minded, at the feet of Jesus, and they were afraid;

36 А тези, които бяха видели това, им разказаха как бе изцелен обладаният от бесове.

and those also having seen, told them how the demoniac was saved.

37 И цялото множество от Герасинския край Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.

And the whole multitude of the region of the Gadarenes round about asked him to go away from them, because with great fear they were pressed, and he having entered into the boat, did turn back.

38 А човекът, от когото бяха излезли бесовете, Му се молеше да бъде с Него; но Исус го изпрати с думите:

And the man from whom the demons had gone forth was beseeching of him to be with him, and Jesus sent him away, saying,

39 В ърни се у дома си и разкажи какво направи за тебе Бог. И той отиде и разгласи по целия град какво направи за него Исус. Възкресяването на дъщерята на Яир

`Turn back to thy house, and tell how great things God did to thee;' and he went away through all the city proclaiming how great things Jesus did to him.

40 А когато Исус се върна, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.

And it came to pass, in the turning back of Jesus, the multitude received him, for they were all looking for him,

41 И , ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред нозете на Исус и Му се молеше да влезе в къщата му,

and lo, there came a man, whose name Jairus, and he was a chief of the synagogue, and having fallen at the feet of Jesus, was calling on him to come to his house;

42 з ащото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя умираше. И когато Исус отиваше, народът Го притискаше.

because he had an only daughter about twelve years, and she was dying. And in his going away, the multitudes were thronging him,

43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да я излекува някой,

and a woman, having an issue of blood for twelve years, who, having spent on physicians all her living, was not able to be healed by any,

44 с е приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и начаса кръвотечението ѝ престана.

having come near behind, touched the fringe of his garment, and presently the issue of her blood stood.

45 И Исус каза: Кой се допря до Мене? И когато всички отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставнико, множеството се тълпи около Теб и Те притиска, а Ти казваш: Кой се допря до Мене?.

And Jesus said, `Who it that touched me?' and all denying, Peter and those with him said, `Master, the multitudes press thee, and throng, and thou dost say, Who it that touched me!'

46 Н о Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.

And Jesus said, `Some one did touch me, for I knew power having gone forth from me.'

47 И жената, като видя, че не можа да се скрие, дойде разтреперана и падна пред Него, и извика пред целия народ по коя причина се допря до Него и как начаса оздравя.

And the woman, having seen that she was not hid, trembling, came, and having fallen before him, for what cause she touched him declared to him before all the people, and how she was healed presently;

48 А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир.

and he said to her, `Take courage, daughter, thy faith hath saved thee, be going on to peace.'

49 Д окато Той още говореше, дойде някой си от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.

While he is yet speaking, there doth come a certain one from the chief of the synagogue's, saying to him -- `Thy daughter hath died, harass not the Teacher;'

50 А Исус, като чу това, му отговори: Не бой се; само вярвай и тя ще се избави.

and Jesus having heard, answered him, saying, `Be not afraid, only believe, and she shall be saved.'

51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето.

And having come to the house, he suffered no one to go in, except Peter, and James, and John, and the father of the child, and the mother;

52 И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете, защото не е умряло, а спи.

and they were all weeping, and beating themselves for her, and he said, `Weep not, she did not die, but doth sleep;

53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

and they were deriding him, knowing that she did die;

54 Н о Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани!

and he having put all forth without, and having taken hold of her hand, called, saying, `Child, arise;'

55 И духът му се върна и то начаса стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.

and her spirit came back, and she arose presently, and he directed that there be given to her to eat;

56 И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.

and her parents were amazed, but he charged them to say to no one what was come to pass.