1 А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, каза на синовете си: Защо се гледате един друг?

And Jacob seeth that there is corn in Egypt, and Jacob saith to his sons, `Why do you look at each other?'

2 К аза още: Ето, чух, че в Египет има жито; слезте там и ни купете от там, за да живеем и да не измрем.

he saith also, `Lo, I have heard that there is corn in Egypt, go down thither, and buy for us from thence, and we live and do not die;'

3 Т огава десетимата Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет.

and the ten brethren of Joseph go down to buy corn in Egypt,

4 А Яков не изпрати Вениамин, Йосифовия брат, заедно с братята; защото казваше: Да не би да му се случи нещастие.

and Benjamin, Joseph's brother, Jacob hath not sent with his brethren, for he said, `Lest mischief meet him.'

5 И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израел да купят, защото имаше глад и в Ханаанската земя.

And the sons of Israel come to buy in the midst of those coming, for the famine hath been in the land of Canaan,

6 А понеже Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всички хора от онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лицата си до земята.

and Joseph is the ruler over the land, he who is selling to all the people of the land, and Joseph's brethren come and bow themselves to him -- face to the earth.

7 А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори като чужд на тях, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те отговориха: От Ханаанската земя, за да купим храна.

And Joseph seeth his brethren, and discerneth them, and maketh himself strange unto them, and speaketh with them sharp things, and saith unto them, `From whence have ye come?' and they say, `From the land of Canaan -- to buy food.'

8 ( А при все че Йосиф позна братята си, те не го познаха.)

And Joseph discerneth his brethren, but they have not discerned him,

9 Т огава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, им каза: Вие сте шпиони; дошли сте да търсите слабите места на тази земя.

and Joseph remembereth the dreams which he dreamed of them, and saith unto them, `Ye spies; to see the nakedness of the land ye have come.'

10 А те му отвърнаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.

And they say unto him, `No, my lord, but thy servants have come to buy food;

11 Н ие всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони.

we all of us sons of one man, we right men; thy servants have not been spies;'

12 Н о той им каза: Не, дошли сте да търсите слабите места на земята.

and he saith unto them, `No, but the nakedness of the land ye have come to see;'

13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; най-младият е днес при баща ни, а единия го няма.

and they say, `Thy servants twelve brethren; we sons of one man in the land of Canaan, and lo, the young one with our father to-day, and the one is not.'

14 И Йосиф им каза: Това е, което имах пред вид, когато казах: Шпиони сте.

And Joseph saith unto them, `This that which I have spoken unto you, saying, Ye spies,

15 Е то как ще бъдете изпитани: Заклевам се в името на фараона, няма да излезете оттук, ако не дойде и по-младият ви брат тук.

by this ye are proved: Pharaoh liveth! if ye go out from this -- except by your young brother coming hither;

16 П ратете един от вас да доведе брат ви; а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви, дали говорите истината; и ако не, заклевам се в името на фараона, наистина вие сте шпиони.

send one of you, and let him bring your brother, and ye, remain ye bound, and let your words be proved, whether truth be with you: and if not -- Pharaoh liveth! surely ye spies;'

17 И ги постави под стража за три дни.

and he removeth them unto charge three days.

18 А на третия ден Йосиф им каза: Това направете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

And Joseph saith unto them on the third day, `This do and live; God I fear!

19 А ко сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си домове,

if ye right men, let one of your brethren be bound in the house of your ward, and ye, go, carry in corn the famine of your houses,

20 п ък ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истина, и вие няма да умрете. И направиха така.

and your young brother ye bring unto me, and your words are established, and ye die not;' and they do so.

21 Т е си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, че видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна това бедствие.

And they say one unto another, `Verily we guilty concerning our brother, because we saw the distress of his soul, in his making supplication unto us, and we did not hearken: therefore hath this distress come upon us.'

22 А Рувим им отговори: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова вижте, кръвта му се изисква.

And Reuben answereth them, saying, `Spake I not unto you, saying, Sin not against the lad? and ye hearkened not; and his blood also, lo, it is required.'

23 А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.

And they have not known that Joseph understandeth, for the interpreter between them;

24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, им говорѝ; и взе от тях Симеон и го върза пред очите им. Йосифовите братя се връщат в Ханаан

and he turneth round from them, and weepeth, and turneth back unto them, and speaketh unto them, and taketh from them Simeon, and bindeth him before their eyes.

25 Т огава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всеки в чувала му и да им дадат храна за из пътя; и така им направиха.

And Joseph commandeth, and they fill their vessels corn, also to put back the money of each unto his sack, and to give to them provision for the way; and one doth to them so.

26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха оттам.

And they lift up their corn upon their asses, and go from thence,

27 Н о когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.

and the one openeth his sack to give provender to his ass at a lodging-place, and he seeth his money, and lo, it in the mouth of his bag,

28 И каза на братята си: Парите ми са върнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха и те се обръщаха с трепет един към друг, и казваха: Какво е това, което ни стори Бог?

and he saith unto his brethren, `My money hath been put back, and also, lo, in my bag:' and their heart goeth out, and they tremble, one to another saying, `What this God hath done to us!'

29 И като дойдоха при баща си Яков в Ханаанската земя, му разказаха всичко, което им се беше случило.

And they come in unto Jacob their father, to the land of Canaan, and they declare to him all the things meeting them, saying,

30 К азаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говорѝ грубо и ни взе за хора, дошли да разузнават страната.

`The man, the lord of the land, hath spoken with us sharp things, and maketh us as spies of the land;

31 Н о ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони;

and we say unto him, We right men, we have not been spies,

32 д ванадесет братя сме, синове на един баща; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.

we twelve brethren, sons of our father, the one is not, and the young one to-day with our father in the land of Canaan.

33 И човекът, господарят на земята, ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мен и вземете жито за гладните си домашни, и си идете,

`And the man, the lord of the land, saith unto us, By this I know that ye right men -- one of your brethren leave with me, and the famine of your houses take ye and go,

34 п ък ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя.

and bring your young brother unto me, and I know that ye not spies, but ye right men; your brother I give to you, and ye trade with the land.'

35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възелът с парите беше в чувала му; и те, и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си.

And it cometh to pass, they are emptying their sacks, and lo, the bundle of each man's silver in his sack, and they see their bundles of silver, they and their father, and are afraid;

36 Т огава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без деца; Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете; върху мене падна всичко това!

and Jacob their father saith unto them, `Me ye have bereaved; Joseph is not, and Simeon is not, and Benjamin ye take -- against me have been all these.'

37 А Рувим говореше на баща си: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

And Reuben speaketh unto his father, saying, `My two sons thou dost put to death, if I bring him not in unto thee; give him into my hand, and I -- I bring him back unto thee;'

38 Я ков отвърна: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

and he saith, `My son doth not go down with you, for his brother dead, and he by himself is left; when mischief hath met him in the way in which ye go, then ye have brought down my grey hairs in sorrow to sheol.'