1 И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.

And the day is, that sons of God come in to station themselves by Jehovah, and there doth come also the Adversary in their midst to station himself by Jehovah.

2 Г оспод каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана Му отговори: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.

And Jehovah saith unto the Adversary, `Whence camest thou?' And the Adversary answereth Jehovah and saith, `From going to and fro in the land, and from walking up and down in it.'

3 П осле Господ каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.

And Jehovah saith unto the Adversary, `Hast thou set thy heart unto My servant Job because there is none like him in the land, a man perfect and upright, fearing God and turning aside from evil? and still he is keeping hold on his integrity, and thou dost move Me against him to swallow him up for nought!'

4 А Сатана отговори на Господа: Кожа за кожа, да! Всичко, което има, човек ще го даде за живота си.

And the Adversary answereth Jehovah and saith, `A skin for a skin, and all that a man hath he doth give for his life.

5 Н о простри ръката Си сега и се допри до костите му и до плътта му, и той ще Те похули в лицето.

Yet, put forth, I pray Thee, Thy hand, and strike unto his bone and unto his flesh -- if not: unto Thy face he doth bless Thee!'

6 Г оспод каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.

And Jehovah saith unto the Adversary, `Lo, he in thy hand; only his life take care of.'

7 Т огава Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши циреи от стъпалата на краката му до темето му.

And the Adversary goeth forth from the presence of Jehovah, and smiteth Job with a sore ulcer from the sole of his foot unto his crown.

8 И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.

And he taketh to him a potsherd to scrape himself with it, and he is sitting in the midst of the ashes.

9 Т огава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.

And his wife saith to him, `Still thou art keeping hold on thine integrity: bless God and die.'

10 А той ѝ отвърна: Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бога, а да не приемаме и злото? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.

And he saith unto her, `As one of the foolish women speaketh, thou speakest; yea, the good we receive from God, and the evil we do not receive.' In all this Job hath not sinned with his lips.

11 А тримата приятели на Йов, като чуха за цялото това зло, което го бе сполетяло, дойдоха всеки от мястото си - теманецът Елифаз, савхиецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.

And three of the friends of Job hear of all this evil that hath come upon him, and they come in each from his place -- Eliphaz the Temanite, and Bildad the Shuhite, and Zophar the Naamathite -- and they are met together to come in to bemoan him, and to comfort him;

12 И като повдигнаха очи отдалеч и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето.

and they lift up their eyes from afar and have not discerned him, and they lift up their voice and weep, and rend each his robe, and sprinkle dust on their heads -- heavenward.

13 И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.

And they sit with him on the earth seven days and seven nights, and there is none speaking unto him a word when they have seen that the pain hath been very great.