1 А арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг, като чу, че Израел идва през пътя Атарим, воюва̀ против Израел и хвана от тях пленници.
And the Canaanite -- king Arad -- dwelling in the south, heareth that Israel hath come the way of the Atharim, and he fighteth against Israel, and taketh of them captive.
2 Т огава Израел направи оброк на Господа, като каза: Ако наистина предадеш този народ в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.
And Israel voweth a vow to Jehovah, and saith, `If Thou dost certainly give this people into my hand, then I have devoted their cities;'
3 И Господ послуша гласа на Израел и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им. И мястото бе наречено Хорма.
and Jehovah hearkeneth to the voice of Israel, and giveth up the Canaanite, and he devoteth them and their cities, and calleth the name of the place Hormah.
4 А когато отпътуваха от планината Ор по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, народът излезе от търпение в душата си поради пътя.
And they journey from mount Hor, the way of the Red Sea, to compass the land of Edom, and the soul of the people is short in the way,
5 И народът говорѝ против Бога и против Моисей: Защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма нито хляб, нито вода и душата ни се отвращава от този никакъв хляб.
and the people speak against God, and against Moses, `Why hast thou brought us up out of Egypt to die in a wilderness? for there is no bread, and there is no water, and our soul hath been weary of this light bread.'
6 З атова Господ изпрати между народа змии-усойници, които хапеха народа, и измря много народ от Израел.
And Jehovah sendeth among the people the burning serpents, and they bite the people, and much people of Israel die;
7 Т огава народът дойде при Моисей и каза: Съгрешихме затова, че говорихме против Господа и против тебе; помоли се на Господа да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за народа.
and the people come in unto Moses and say, `We have sinned, for we have spoken against Jehovah, and against thee; pray unto Jehovah, and He doth turn aside from us the serpent;' and Moses prayeth in behalf of the people.
8 А Господ каза на Моисей: Направѝ си от мед една змия-усойница и я сложи на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне към нея, ще остане жив.
And Jehovah saith unto Moses, `Make for thee a burning, and set it on an ensign; and it hath been, every one who is bitten and hath seen it -- he hath lived.
9 И така, Моисей направи медна змия и я сложи на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше към медната змия, оставаше жив.
And Moses maketh a serpent of brass, and setteth it on the ensign, and it hath been, if the serpent hath bitten any man, and he hath looked expectingly unto the serpent of brass -- he hath lived.
10 Т огава израелтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.
And the sons of Israel journey, and encamp in Oboth.
11 И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.
And they journey from Oboth, and encamp in Ije-Abarim, in the wilderness that on the front of Moab, at the rising of the sun.
12 О ттам отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.
From thence they have journeyed, and encamp in the valley of Zared.
13 О ттам отпътуваха и разположиха стан оттатък реката Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.
From thence they have journeyed, and encamp beyond Arnon, which in the wilderness which is coming out of the border of the Amorite, for Arnon the border of Moab, between Moab and the Amorite;
14 З атова е казано в книгата на Господните войни: Ваев в Суфа и потоците на Арнон,
therefore it is said in a book, `The wars of Jehovah,' -- `Waheb in Suphah, And the brooks of Arnon;
15 и течението на потоците, което се простира до селището Ар и допира границите на Моав.
And the spring of the brooks, Which turned aside to the dwelling of Ar, And hath leaned to the border of Moab.'
16 А оттам дойдоха при Вир. Този е кладенецът, за който Господ каза на Моисей: Събери народа и ще му дам вода.
And from thence to Beer; it the well which Jehovah said to Moses, `Gather the people, and I give to them -- water.'
17 Т огава Израел изпя тази песен: Бликай, о, кладенче; пейте за него.
Then singeth Israel this song, concerning the well -- they have answered to it:
18 К ладенец изкопаха първенците, благородните от народа изкопаха, чрез заповед на законодателя, с жезлите си. А от пустинята отидоха в Матана
`A well -- digged it have princes, Prepared it have nobles of the people, With the lawgiver, with their staves.' And from the wilderness to Mattanah,
19 и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,
and from Mattanah to Nahaliel, and from Nahaliel to Bamoth,
20 а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон.
and from Bamoth in the valley which in the field of Moab the top of Pisgah, which hath looked on the front of the wilderness.
21 Т огава Израел изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:
And Israel sendeth messengers unto Sihon king of the Amorite, saying,
22 О стави ме да мина през земята ти; няма да се отклоняваме нито по нивите, нито по лозята; не искаме да пием вода от кладенците; през царския път ще вървим, докато преминем твоите предели.
`Let me pass through thy land, we do not turn aside into a field, or into a vineyard, we do not drink waters of a well; in the king's way we go, till that we pass over thy border.'
23 А Сион не пусна Израел да мине през пределите му; той събра целия си народ, излезе и се опълчи срещу Израел в пустинята, и дойде в Яса и воюва̀ против Израел.
And Sihon hath not suffered Israel to pass through his border, and Sihon gathereth all his people, and cometh out to meet Israel into the wilderness, and cometh in to Jahaz, and fighteth against Israel.
24 Н о Израел го порази с острието на меча и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше укрепена.
And Israel smiteth him by the mouth of the sword, and possesseth his land from Arnon unto Jabbok -- unto the sons of Ammon; for the border of the sons of Ammon strong.
25 И зраел завладя всички тези градове; и Израел се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.
And Israel taketh all these cities, and Israel dwelleth in all the cities of the Amorite, in Heshbon, and in all its villages;
26 П онеже Есевон беше град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му цялата му земя до Арнон.
for Heshbon is a city of Sihon king of the Amorite, and he hath fought against the former king of Moab, and taketh all his land out of his hand, unto Arnon;
27 З атова онези, които говорят с притчи, казват: Дойдете в Есевон. Да се съгради и да се закрепи градът Сионов.
therefore those using similes say -- `Enter ye Heshbon, Let the city of Sihon be built and ready,
28 З ащото огън излезе от Есевон, пламък от града Сионов; изгори Ар моавски и първенци на високите места на Арнон.
For fire hath gone out from Heshbon, A flame from the city of Sihon, It hath consumed Ar of Moab, Owners of the high places of Arnon.
29 Г орко ти, Моаве! Погина ти, Хамосов народ! Даде синовете си на бяг и дъщерите си на плен при Сион, аморейския цар.
Wo to thee, O Moab, Thou hast perished, O people of Chemosh, He hath given his sons who escape -- Also his daughters -- Into captivity, to a king of the Amorite -- Sihon!
30 Н ие ги простреляхме; Есевон погина до Девон; и ги запустихме до Нофа, която се простира до Медева.
And we shoot them, Perished hath Heshbon unto Dibon, And we make desolate unto Nophah, Which unto Medeba.'
31 Т ака Израел се засели в земята на аморейците.
And Israel dwelleth in the land of the Amorite,
32 П осле Моисей изпрати хора да съгледат Язир; и като превзеха селата му, прогониха аморейците, които бяха в тях.
and Moses sendeth to spy out Jaazer, and they capture its villages, and dispossess the Amorite who there,
33 Т огава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и целият му народ, на бой в Едраи.
and turn and go up the way of Bashan, and Og king of Bashan cometh out to meet them, he and all his people, to battle, Edrei.
34 Н о Господ каза на Моисей: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, целия му народ и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.
And Jehovah saith unto Moses, `Fear him not, for into thy hand I have given him, and all his people, and his land, and thou hast done to him as thou hast done to Sihon king of the Amorite, who is dwelling in Heshbon.'
35 И така, поразиха него, синовете му и целия му народ, докато не му остана нито един оцелял; и завладяха земята му.
And they smite him, and his sons, and all his people, until he hath not left to him a remnant, and they possess his land.