1 И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и го даде под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

And he began to speak to them in similes: `A man planted a vineyard, and put a hedge around, and digged an under-winevat, and built a tower, and gave it out to husbandmen, and went abroad;

2 И във времето на гроздобера изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

and he sent unto the husbandmen at the due time a servant, that from the husbandmen he may receive from the fruit of the vineyard,

3 А те го хванаха, биха го и го отпратиха с празни ръце.

and they, having taken him, did severely beat, and did send him away empty.

4 П ак изпрати до тях друг слуга; а те му счупиха главата и безсрамно го оскърбиха.

`And again he sent unto them another servant, and at that one having cast stones, they wounded in the head, and sent away -- dishonoured.

5 И зпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.

`And again he sent another, and that one they killed; and many others, some beating, and some killing.

6 Т ой имаше още и един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като си казваше: Ще почетат сина ми.

`Having yet therefore one son -- his beloved -- he sent also him unto them last, saying -- They will reverence my son;

7 А тези земеделци казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и наследството ще бъде наше.

and those husbandmen said among themselves -- This is the heir, come, we may kill him, and ours shall be the inheritance;

8 И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето.

and having taken him, they did kill, and cast forth without the vineyard.

9 И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други.

`What therefore shall the lord of the vineyard do? he will come and destroy the husbandmen, and will give the vineyard to others.

10 Н е сте ли прочели това Писание: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла.

And this Writing did ye not read: A stone that the builders rejected, it did become the head of a corner:

11 О т Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

from the Lord was this, and it is wonderful in our eyes.'

12 И първенците искаха да Го хванат (но се убояха от народа), понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха. За плащането на данъка на императора

And they were seeking to lay hold on him, and they feared the multitude, for they knew that against them he spake the simile, and having left him, they went away;

13 Т огава пратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му.

and they send unto him certain of the Pharisees and of the Herodians, that they may ensnare him in discourse,

14 И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Цезаря или не?

and they having come, say to him, `Teacher, we have known that thou art true, and thou art not caring for any one, for thou dost not look to the face of men, but in truth the way of God dost teach; is it lawful to give tribute to Caesar or not? may we give, or may we not give?'

15 Д а даваме ли или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

And he, knowing their hypocrisy, said to them, `Why me do ye tempt? bring me a denary, that I may see;'

16 И те Му донесоха. Тогава им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му отвърнаха: На Цезаря.

and they brought, and he saith to them, `Whose this image, and the inscription?' and they said to him, `Caesar's;'

17 И сус им каза: Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него. За възкресението на мъртвите

and Jesus answering said to them, `Give back the things of Caesar to Caesar, and the things of God to God;' and they did wonder at him.

18 С лед това при Него дойдоха садукеи, които казват, че няма възкресение; и Го питаха:

And the Sadducees come unto him, who say there is not a rising again, and they questioned him, saying,

19 У чителю, Моисей ни е написал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.

`Teacher, Moses wrote to us, that if any one's brother may die, and may leave a wife, and may leave no children, that his brother may take his wife, and raise up seed to his brother.

20 Н о, ето, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря, не остави потомство.

`There were then seven brothers, and the first took a wife, and dying, he left no seed;

21 В зе я и вторият, умря и не остави потомство; също и третият.

and the second took her, and died, neither left he seed, and the third in like manner,

22 И седмината не оставиха потомство. А след всички умря и жената.

and the seven took her, and left no seed, last of all died also the woman;

23 П ри възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седмината я имаха за жена?

in the rising again, then, whenever they may rise, of which of them shall she be wife -- for the seven had her as wife?'

24 И сус им каза: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила?

And Jesus answering said to them, `Do ye not because of this go astray, not knowing the Writings, nor the power of God?

25 З ащото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

for when they may rise out of the dead, they neither marry nor are they given in marriage, but are as messengers who are in the heavens.

26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисей, на мястото при бодливия храст, как Бог му говори, като казваше: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

`And concerning the dead, that they rise: have ye not read in the Book of Moses (at The Bush), how God spake to him, saying, I the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob;

27 Т ой не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате. Най-голямата заповед

he is not the God of dead men, but a God of living men; ye then go greatly astray.'

28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е първата от всички?

And one of the scribes having come near, having heard them disputing, knowing that he answered them well, questioned him, `Which is the first command of all?'

29 И сус отговори: Първата е: "Слушай, Израелю; Господ, нашият Бог, е един Господ;

and Jesus answered him -- `The first of all the commands, Hear, O Israel, the Lord is our God, the Lord is one;

30 и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила."

and thou shalt love the Lord thy God out of all thy heart, and out of thy soul, and out of all thine understanding, and out of all thy strength -- this the first command;

31 А ето втората, подобна на нея, заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си." Друга заповед, по-голяма от тези, няма.

and the second like, this, Thou shalt love thy neighbor as thyself; -- greater than these there is no other command.'

32 И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;

And the scribe said to him, `Well, Teacher, in truth thou hast spoken that there is one God, and there is none other but He;

33 и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви.

and to love Him out of all the heart, and out of all the understanding, and out of all the soul, and out of all the strength, and to love one's neighbor as one's self, is more than all the whole burnt-offerings and the sacrifices.'

34 И сус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси. Исус Христос и Давид

And Jesus, having seen him that he answered with understanding, said to him, `Thou art not far from the reign of God;' and no one any more durst question him.

35 И когато поучаваше в храма, Исус заговори: Как така казват книжниците, че Христос е Давидов син?

And Jesus answering said, teaching in the temple, `How say the scribes that the Christ is son of David?

36 С ам Давид каза чрез Святия Дух: "Каза Господ на Моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти за Твое подножие."

for David himself said in the Holy Spirit, The Lord said to my lord, Sit thou on My right hand, till I place thine enemies -- thy footstool;

37 С ам Давид Го нарича Господ; тогава как ще е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

therefore David himself saith of him Lord, and whence is he his son?' And the great multitude were hearing him gladly,

38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите

and he was saying to them in his teaching, `Beware of the scribes, who will in long robes to walk, and love salutations in the market-places,

39 и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

and first seats in the synagogues, and first couches in suppers,

40 т ези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще получат по-тежко осъждение. Лептата на бедната вдовица

who are devouring the widows' houses, and for a pretense are making long prayers; these shall receive more abundant judgment.'

41 И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

And Jesus having sat down over-against the treasury, was beholding how the multitude do put brass into the treasury, and many rich were putting in much,

42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т. е. един кодрант.

and having come, a poor widow did put in two mites, which are a farthing.

43 И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата;

And having called near his disciples, he saith to them, `Verily I say to you, that this poor widow hath put in more than all those putting into the treasury;

44 з ащото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше - целия си имот.

for all, out of their abundance, put in, but she, out of her want, all that she had put in -- all her living.'