1 И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и го даде под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

And he began to speak unto them in parables. A man planted a vineyard, and set a hedge about it, and digged a pit for the winepress, and built a tower, and let it out to husbandmen, and went into another country.

2 И във времето на гроздобера изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

And at the season he sent to the husbandmen a servant, that he might receive from the husbandmen of the fruits of the vineyard.

3 А те го хванаха, биха го и го отпратиха с празни ръце.

And they took him, and beat him, and sent him away empty.

4 П ак изпрати до тях друг слуга; а те му счупиха главата и безсрамно го оскърбиха.

And again he sent unto them another servant; and him they wounded in the head, and handled shamefully.

5 И зпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.

And he sent another; and him they killed: and many others; beating some, and killing some.

6 Т ой имаше още и един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като си казваше: Ще почетат сина ми.

He had yet one, a beloved son: he sent him last unto them, saying, They will reverence my son.

7 А тези земеделци казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и наследството ще бъде наше.

But those husbandmen said among themselves, This is the heir; come, let us kill him, and the inheritance shall be ours.

8 И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето.

And they took him, and killed him, and cast him forth out of the vineyard.

9 И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други.

What therefore will the lord of the vineyard do? he will come and destroy the husbandmen, and will give the vineyard unto others.

10 Н е сте ли прочели това Писание: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла.

Have ye not read even this scripture: The stone which the builders rejected, The same was made the head of the corner;

11 О т Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

This was from the Lord, And it is marvellous in our eyes?

12 И първенците искаха да Го хванат (но се убояха от народа), понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха. За плащането на данъка на императора

And they sought to lay hold on him; and they feared the multitude; for they perceived that he spake the parable against them: and they left him, and went away.

13 Т огава пратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му.

And they send unto him certain of the Pharisees and of the Herodians, that they might catch him in talk.

14 И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Цезаря или не?

And when they were come, they say unto him, Teacher, we know that thou art true, and carest not for any one; for thou regardest not the person of men, but of a truth teachest the way of God: Is it lawful to give tribute unto Caesar, or not?

15 Д а даваме ли или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

Shall we give, or shall we not give? But he, knowing their hypocrisy, said unto them, Why make ye trial of me? bring me a denarius, that I may see it.

16 И те Му донесоха. Тогава им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му отвърнаха: На Цезаря.

And they brought it. And he saith unto them, Whose is this image and superscription? And they said unto him, Caesar's.

17 И сус им каза: Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него. За възкресението на мъртвите

And Jesus said unto them, Render unto Caesar the things that are Caesar's, and unto God the things that are God's. And they marvelled greatly at him.

18 С лед това при Него дойдоха садукеи, които казват, че няма възкресение; и Го питаха:

And there come unto him Sadducees, who say that there is no resurrection; and they asked him, saying,

19 У чителю, Моисей ни е написал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.

Teacher, Moses wrote unto us, If a man's brother die, and leave a wife behind him, and leave no child, that his brother should take his wife, and raise up seed unto his brother.

20 Н о, ето, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря, не остави потомство.

There were seven brethren: and the first took a wife, and dying left no seed;

21 В зе я и вторият, умря и не остави потомство; също и третият.

and the second took her, and died, leaving no seed behind him; and the third likewise:

22 И седмината не оставиха потомство. А след всички умря и жената.

and the seven left no seed. Last of all the woman also died.

23 П ри възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седмината я имаха за жена?

In the resurrection whose wife shall she be of them? for the seven had her to wife.

24 И сус им каза: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила?

Jesus said unto them, Is it not for this cause that ye err, that ye know not the scriptures, nor the power of God?

25 З ащото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

For when they shall rise from the dead, they neither marry, nor are given in marriage; but are as angels in heaven.

26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисей, на мястото при бодливия храст, как Бог му говори, като казваше: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

But as touching the dead, that they are raised; have ye not read in the book of Moses, in the place concerning the Bush, how God spake unto him, saying, I am the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob?

27 Т ой не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате. Най-голямата заповед

He is not the God of the dead, but of the living: ye do greatly err.

28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е първата от всички?

And one of the scribes came, and heard them questioning together, and knowing that he had answered them well, asked him, What commandment is the first of all?

29 И сус отговори: Първата е: "Слушай, Израелю; Господ, нашият Бог, е един Господ;

Jesus answered, The first is, Hear, O Israel; The Lord our God, the Lord is one:

30 и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила."

and thou shalt love the Lord thy God with all thy heart, and with all thy soul, and with all thy mind, and with all thy strength.

31 А ето втората, подобна на нея, заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си." Друга заповед, по-голяма от тези, няма.

The second is this, Thou shalt love thy neighbor as thyself. There is none other commandment greater than these.

32 И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;

And the scribe said unto him, Of a truth, Teacher, thou hast well said that he is one; and there is none other but he:

33 и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви.

and to love him with all the heart, and with all the understanding, and with all the strength, and to love his neighbor as himself, is much more than all whole burnt-offerings and sacrifices.

34 И сус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси. Исус Христос и Давид

And when Jesus saw that he answered discreetly, he said unto him, Thou art not far from the kingdom of God. And no man after that durst ask him any question.

35 И когато поучаваше в храма, Исус заговори: Как така казват книжниците, че Христос е Давидов син?

And Jesus answered and said, as he taught in the temple, How say the scribes that the Christ is the son of David?

36 С ам Давид каза чрез Святия Дух: "Каза Господ на Моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти за Твое подножие."

David himself said in the Holy Spirit, The Lord said unto my Lord, Sit thou on my right hand, Till I make thine enemies the footstool of thy feet.

37 С ам Давид Го нарича Господ; тогава как ще е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

David himself calleth him Lord; and whence is he his son? And the common people heard him gladly.

38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите

And in his teaching he said, Beware of the scribes, who desire to walk in long robes, and to have salutations in the marketplaces,

39 и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

and chief seats in the synagogues, and chief places at feasts:

40 т ези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще получат по-тежко осъждение. Лептата на бедната вдовица

they that devour widows' houses, and for a pretence make long prayers; these shall receive greater condemnation.

41 И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

And he sat down over against the treasury, and beheld how the multitude cast money into the treasury: and many that were rich cast in much.

42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т. е. един кодрант.

And there came a poor widow, and she cast in two mites, which make a farthing.

43 И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата;

And he called unto him his disciples, and said unto them, Verily I say unto you, This poor widow cast in more than all they that are casting into the treasury:

44 з ащото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше - целия си имот.

for they all did cast in of their superfluity; but she of her want did cast in all that she had, even all her living.