1 ( По слав. 73.) Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил завинаги? Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

O God, why hast thou cast us off for ever? Why doth thine anger smoke against the sheep of thy pasture?

2 С помни си за събранието Си, което си придобил от древността, което си изкупил да бъде племето, което ще имаш за наследство; спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.

Remember thy congregation, which thou hast gotten of old, Which thou hast redeemed to be the tribe of thine inheritance; And mount Zion, wherein thou hast dwelt.

3 О тправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания, към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

Lift up thy feet unto the perpetual ruins, All the evil that the enemy hath done in the sanctuary.

4 П ротивниците Ти реват сред мястото на събранието Ти; поставиха своите знамена за знамения.

Thine adversaries have roared in the midst of thine assembly; They have set up their ensigns for signs.

5 С танаха познати като хора, които вдигат брадва върху гъсти дървета;

They seemed as men that lifted up Axes upon a thicket of trees.

6 и сега всичките му ваяни изделия те събарят изведнъж с брадви и чукове.

And now all the carved work thereof They break down with hatchet and hammers.

7 П редадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята.

They have set thy sanctuary on fire; They have profaned the dwelling-place of thy name by casting it to the ground.

8 К азаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем. Изгориха всички богослужебни домове по земята.

They said in their heart, Let us make havoc of them altogether: They have burned up all the synagogues of God in the land.

9 З намения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой да знае докога ще продължава това.

We see not our signs: There is no more any prophet; Neither is there among us any that knoweth how long.

10 Д окога, Боже, противникът ще укорява? Довека ли врагът ще хули името Ти?

How long, O God, shall the adversary reproach? Shall the enemy blaspheme thy name for ever?

11 З ащо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти? Изтегли я от пазвата Си и ги погуби.

Why drawest thou back thy hand, even thy right hand? Pluck it out of thy bosom and consume them.

12 А Бог е от древността мой Цар, Който извършва избавления сред земята.

Yet God is my King of old, Working salvation in the midst of the earth.

13 Т и си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

Thou didst divide the sea by thy strength: Thou brakest the heads of the sea-monsters in the waters.

14 Т и си строшил главите на Левиатан, дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята.

Thou brakest the heads of leviathan in pieces; Thou gavest him to be food to the people inhabiting the wilderness.

15 Т и си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци; пресушил си реки непресъхвали.

Thou didst cleave fountain and flood: Thou driedst up mighty rivers.

16 Т вой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

The day is thine, the night also is thine: Thou hast prepared the light and the sun.

17 Т и си поставил всички предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

Thou hast set all the borders of the earth: Thou hast made summer and winter.

18 П омни това, че врагът е укорил Господа и че безумни хора са похулили Твоето име.

Remember this, that the enemy hath reproached, O Jehovah, And that a foolish people hath blasphemed thy name.

19 Н е предавай на зверовете душата на гургулицата Си; не забравяй завинаги живота на Твоите немотни.

Oh deliver not the soul of thy turtle-dove unto the wild beast: Forget not the life of thy poor for ever.

20 З ачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

Have respect unto the covenant; For the dark places of the earth are full of the habitations of violence.

21 У гнетеният да не се върне назад посрамен; сиромахът и бедният да хвалят името Ти.

Oh let not the oppressed return ashamed: Let the poor and needy praise thy name.

22 С тани, Боже, защити Своето дело; помни как всеки ден безумният Те укорява.

Arise, O God, plead thine own cause: Remember how the foolish man reproacheth thee all the day.

23 Н е забравяй гласа на противниците Си; размирието на онези, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.

Forget not the voice of thine adversaries: The tumult of those that rise up against thee ascendeth continually.