1 Е дин човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра ѝ Марта, беше болен.

Now a certain man was sick, Lazarus of Bethany, of the village of Mary and her sister Martha.

2 А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса нозете Му с косата си.

And it was that Mary who anointed the Lord with ointment, and wiped his feet with her hair, whose brother Lazarus was sick.

3 И така, сестрите пратиха до Исус да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.

The sisters therefore sent unto him, saying, Lord, behold, he whom thou lovest is sick.

4 А Исус, като чу това, каза: Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

But when Jesus heard it, he said, This sickness is not unto death, but for the glory of God, that the Son of God may be glorified thereby.

5 А Исус обичаше Марта и сестра ѝ, и Лазар.

Now Jesus loved Martha, and her sister, and Lazarus.

6 С лед като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше.

When therefore he heard that he was sick, he abode at that time two days in the place where he was.

7 А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

Then after this he saith to the disciples, Let us go into Judaea again.

8 У чениците Му казаха: Учителю, току-що юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш?

The disciples say unto him, Rabbi, the Jews were but now seeking to stone thee; and goest thou thither again?

9 И сус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако някой ходи през деня, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.

Jesus answered, Are there not twelve hours in the day? If a man walk in the day, he stumbleth not, because he seeth the light of this world.

10 Н о ако някой ходи през нощта, препъва се, защото светлината не е в него.

But if a man walk in the night, he stumbleth, because the light is not in him.

11 Т ова изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя.

These things spake he: and after this he saith unto them, Our friend Lazarus is fallen asleep; but I go, that I may awake him out of sleep.

12 Т огава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

The disciples therefore said unto him, Lord, if he is fallen asleep, he will recover.

13 Н о Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за потъване в сън.

Now Jesus had spoken of his death: but they thought that he spake of taking rest in sleep.

14 Т огава Исус им каза ясно: Лазар умря.

Then Jesus therefore said unto them plainly, Lazarus is dead.

15 Н о се радвам за вас, че не бяхте там, за да повярвате; но нека да отидем при него.

And I am glad for your sakes that I was not there, to the intent ye may believe; nevertheless let us go unto him.

16 Т огава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

Thomas therefore, who is called Didymus, said unto his fellow-disciples, Let us also go, that we may die with him.

17 И така, като дойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дни в гроба.

So when Jesus came, he found that he had been in the tomb four days already.

18 А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия;

Now Bethany was nigh unto Jerusalem, about fifteen furlongs off;

19 и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им.

and many of the Jews had come to Martha and Mary, to console them concerning their brother.

20 А Марта, като чу, че идва Исус, отиде да Го посрещне; а Мария остана в къщи.

Martha therefore, when she heard that Jesus was coming, went and met him: but Mary still sat in the house.

21 Т огава Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.

Martha therefore said unto Jesus, Lord, if thou hadst been here, my brother had not died.

22 Н о и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

And even now I know that, whatsoever thou shalt ask of God, God will give thee.

23 И сус ѝ каза: Брат ти ще възкръсне.

Jesus saith unto her, Thy brother shall rise again.

24 М арта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден.

Martha saith unto him, I know that he shall rise again in the resurrection at the last day.

25 И сус ѝ каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее.

Jesus said unto her, I am the resurrection, and the life: he that believeth on me, though he die, yet shall he live;

26 Н икой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това?

and whosoever liveth and believeth on me shall never die. Believest thou this?

27 Т я Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света.

She saith unto him, Yea, Lord: I have believed that thou art the Christ, the Son of God, even he that cometh into the world.

28 И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като ѝ каза: Учителят е дошъл и те вика.

And when she had said this, she went away, and called Mary her sister secretly, saying, The Teacher is her, and calleth thee.

29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

And she, when she heard it, arose quickly, and went unto him.

30 И сус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта.

(Now Jesus was not yet come into the village, but was still in the place where Martha met him.)

31 А юдеите, които бяха с Мария в къщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.

The Jews then who were with her in the house, and were consoling her, when they saw Mary, that she rose up quickly and went out, followed her, supposing that she was going unto the tomb to weep there.

32 И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.

Mary therefore, when she came where Jesus was, and saw him, fell down at his feet, saying unto him, Lord, if thou hadst been here, my brother had not died.

33 И сус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути.

When Jesus therefore saw her weeping, and the Jews also weeping who came with her, he groaned in the spirit, and was troubled,

34 И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.

and said, Where have ye laid him? They say unto him, Lord, come and see.

35 И сус се просълзи.

Jesus wept.

36 З атова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал!

The Jews therefore said, Behold how he loved him!

37 А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?

But some of them said, Could not this man, who opened the eyes of him that was blind, have caused that this man also should not die?

38 А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък.

Jesus therefore again groaning in himself cometh to the tomb. Now it was a cave, and a stone lay against it.

39 И сус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба.

Jesus saith, Take ye away the stone. Martha, the sister of him that was dead, saith unto him, Lord, by this time the body decayeth; for he hath been dead four days.

40 И сус ѝ каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?

Jesus saith unto her, Said I not unto thee, that, if thou believedst, thou shouldest see the glory of God?

41 И така, отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

So they took away the stone. And Jesus lifted up his eyes, and said, Father, I thank thee that thou heardest me.

42 А з знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

And I knew that thou hearest me always: but because of the multitude that standeth around I said it, that they may believe that thou didst send me.

43 К ато изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!

And when he had thus spoken, he cried with a loud voice, Lazarus, come forth.

44 У мрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде. Заговорът за убийството на Исус Христос

He that was dead came forth, bound hand and foot with grave-clothes; and his face was bound about with a napkin. Jesus saith unto them, Loose him, and let him go.

45 Т огава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него.

Many therefore of the Jews, who came to Mary and beheld that which he did, believed on him.

46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус.

But some of them went away to the Pharisees, and told them the things which Jesus had done.

47 З атова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения.

The chief priests therefore and the Pharisees gathered a council, and said, What do we? for this man doeth many signs.

48 А ко Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма ни, и народа ни.

If we let him thus alone, all men will believe on him: and the Romans will come and take away both our place and our nation.

49 А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,

But a certain one of them, Caiaphas, being high priest that year, said unto them, Ye know nothing at all,

50 н ито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.

nor do ye take account that it is expedient for you that one man should die for the people, and that the whole nation perish not.

51 Т ова не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа,

Now this he said not of himself: but, being high priest that year, he prophesied that Jesus should die for the nation;

52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда.

and not for the nation only, but that he might also gather together into one the children of God that are scattered abroad.

53 И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият.

So from that day forth they took counsel that they might put him to death.

54 З атова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците.

Jesus therefore walked no more openly among the Jews, but departed thence into the country near to the wilderness, into a city called Ephraim; and there he tarried with the disciples.

55 А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят.

Now the passover of the Jews was at hand: and many went up to Jerusalem out of the country before the passover, to purify themselves.

56 И така, те търсеха Исус и като стояха в храма, разискваха помежду си: Как мислите? Няма ли да дойде на празника?

They sought therefore for Jesus, and spake one with another, as they stood in the temple, What think ye? That he will not come to the feast?

57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят.

Now the chief priests and the Pharisees had given commandment, that, if any man knew where he was, he should show it, that they might take him.