1 И когато те още говореха на хората, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите надойдоха при тях

And as they spake unto the people, the priests and the captain of the temple and the Sadducees came upon them,

2 в ъзмутени, че те поучаваха народа и проповядваха, в името на Исус, възкресението на мъртвите.

being sore troubled because they taught the people, and proclaimed in Jesus the resurrection from the dead.

3 И така, сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража до следващия ден, защото вече беше привечер.

And they laid hands on them, and put them in ward unto the morrow: for it was now eventide.

4 А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже достигна до пет хиляди.

But many of them that heard the word believed; and the number of the men came to be about five thousand.

5 И на другия ден се събраха в Йерусалим началниците им, старейшините и книжниците;

And it came to pass on the morrow, that their rulers and elders and scribes were gathered together in Jerusalem;

6 и първосвещеникът Анна, и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

and Annas the high priest was there, and Caiaphas, and John, and Alexander, and as many as were of the kindred of the high priest.

7 И като поставиха Петър и Йоан на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име извършихте това?

And when they had set them in the midst, they inquired, By what power, or in what name, have ye done this?

8 Т огава Петър, изпълнен със Святия Дух, им каза: Началници народни и старейшини,

Then Peter, filled with the Holy Spirit, said unto them, Ye rulers of the people, and elders,

9 а ко ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той бе изцелен,

if we this day are examined concerning a good deed done to an impotent man, by what means this man is made whole;

10 д а знаете всички вие и целият Израелев народ, че чрез името на Исус Христос Назарянина, Когото вие разпънахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име този човек стои пред вас здрав.

be it known unto you all, and to all the people of Israel, that in the name of Jesus Christ of Nazareth, whom ye crucified, whom God raised from the dead, even in him doth this man stand here before you whole.

11 Т ой е камъкът, който бе пренебрегнат от вас, зидарите, но стана глава на ъгъла.

He is the stone which was set at nought of you the builders, which was made the head of the corner.

12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим.

And in none other is there salvation: for neither is there any other name under heaven, that is given among men, wherein we must be saved.

13 А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и вече бяха забелязали, че са неуки и обикновени хора, се чудеха; и познаха, че са били с Исус.

Now when they beheld the boldness of Peter and John, and had perceived that they were unlearned and ignorant men, they marvelled; and they took knowledge of them, that they had been with Jesus.

14 А като видяха изцеления човек, който стоеше с тях, нямаха какво да противоречат.

And seeing the man that was healed standing with them, they could say nothing against it.

15 З атова, като им заповядаха да излязат навън от Синедриона, се съвещаваха помежду си:

But when they had commanded them to go aside out of the council, they conferred among themselves,

16 К акво да направим на тези човеци, защото на всички йерусалимски жители е известно, че стана бележито знамение чрез тях; и не можем да го опровергаем.

saying, What shall we do to these men? for that indeed a notable miracle hath been wrought through them, is manifest to all that dwell in Jerusalem; and we cannot deny it.

17 Н о за да не се разнася повече между народа, нека ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.

But that it spread no further among the people, let us threaten them, that they speak henceforth to no man in this name.

18 И така, те ги повикаха и им заръчаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Исусовото име.

And they called them, and charged them not to speak at all nor teach in the name of Jesus.

19 А Петър и Йоан им отвърнаха с думите: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;

But Peter and John answered and said unto them, Whether it is right in the sight of God to hearken unto you rather than unto God, judge ye:

20 з ащото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.

for we cannot but speak the things which we saw and heard.

21 А те, като ги заплашиха отново, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат поради народа, защото всички славеха Бога за станалото.

And they, when they had further threatened them, let them go, finding nothing how they might punish them, because of the people; for all men glorified God for that which was done.

22 З ащото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години. Молитва за Божия подкрепа

For the man was more than forty years old, on whom this miracle of healing was wrought.

23 И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и известиха всичко, което им казаха главните свещеници и старейшините.

And being let go, they came to their own company, and reported all that the chief priests and the elders had said unto them.

24 А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях,

And they, when they heard it, lifted up their voice to God with one accord, and said, O Lord, thou that didst make the heaven and the earth and the sea, and all that in them is:

25 Т и чрез Святия Дух, Който говори чрез устата на слугата Ти, нашия баща Давид, си казал: "Защо се разяряваха народите и хората намисляха суети?

who by the Holy Spirit, by the mouth of our father David thy servant, didst say, Why did the Gentiles rage, And the peoples imagine vain things?

26 О пълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник."

The kings of the earth set themselves in array, And the rulers were gathered together, Against the Lord, and against his Anointed:

27 З ащото наистина и Ирод, и Пилат Понтийски, с езичниците и Израелевия народ се събраха в този град против Твоя свят Син Исус, Когото си помазал,

for of a truth in this city against thy holy Servant Jesus, whom thou didst anoint, both Herod and Pontius Pilate, with the Gentiles and the peoples of Israel, were gathered together,

28 з а да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.

to do whatsoever thy hand and thy council foreordained to come to pass.

29 И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

And now, Lord, look upon their threatenings: and grant unto thy servants to speak thy word with all boldness,

30 д окато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус.

while thy stretchest forth thy hand to heal; and that signs and wonders may be done through the name of thy holy Servant Jesus.

31 И като се помолиха, където бяха събрани, се потресе и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово. Общата собственост на благата при първите християни

And when they had prayed, the place was shaken wherein they were gathered together; and they were all filled with the Holy Spirit, and they spake the word of God with boldness.

32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

And the multitude of them that believed were of one heart and soul: and not one of them said that aught of the things which he possessed was his own; but they had all things common.

33 И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и голяма благодат почиваше над всички тях.

And with great power gave the apostles their witness of the resurrection of the Lord Jesus: and great grace was upon them all.

34 А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото,

For neither was there among them any that lacked: for as many as were possessors of lands or houses sold them, and brought the prices of the things that were sold,

35 и я слагаха пред краката на апостолите; и на всеки се раздаваше, според колкото имаше нужда.

and laid them at the apostles' feet: and distribution was made unto each, according as any one had need.

36 Т ака Йосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи "син на утешение"), левит, родом от Кипър,

And Joseph, who by the apostles was surnamed Barnabas (which is, being interpreted, Son of exhortation), a Levite, a man of Cyprus by race,

37 к ато имаше земя, продаде я, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.

having a field, sold it, and brought the money and laid it at the apostles' feet.