1 А шест дни преди Пасха Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

Jesus therefore six days before the passover came to Bethany, where Lazarus was, whom Jesus raised from the dead.

2 Т ам му приготвиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата.

So they made him a supper there: and Martha served; but Lazarus was one of them that sat at meat with him.

3 Т огава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исус и с косата си ги избърса, и къщата се изпълни с аромат от мирото.

Mary therefore took a pound of ointment of pure nard, very precious, and anointed the feet of Jesus, and wiped his feet with her hair: and the house was filled with the odor of the ointment.

4 Н о един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза:

But Judas Iscariot, one of his disciples, that should betray him, saith,

5 З ащо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

Why was not this ointment sold for three hundred shillings, and given to the poor?

6 А това каза, не защото го беше грижа за сиромасите, а защото беше крадец и като държеше касата, вземаше от това, което пускаха в нея.

Now this he said, not because he cared for the poor; but because he was a thief, and having the bag took away what was put therein.

7 Т огава Исус каза: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

Jesus therefore said, Suffer her to keep it against the day of my burying.

8 С иромасите винаги се намират между вас, но Аз не съм всякога между вас.

For the poor ye have always with you; but me ye have not always.

9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само заради Исус, но за да видят и Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

The common people therefore of the Jews learned that he was there: and they came, not for Jesus' sake only, but that they might see Lazarus also, whom he had raised from the dead.

10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар,

But the chief priests took counsel that they might put Lazarus also to death;

11 з ащото поради него много юдеи се отдръпнаха от тях и вярваха в Исус. Тържественото влизане в Йерусалим

because that by reason of him many of the Jews went away, and believed on Jesus.

12 Н а следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Исус пристига в Йерусалим,

On the morrow a great multitude that had come to the feast, when they heard that Jesus was coming to Jerusalem,

13 в зеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, като викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име, Израелевият Цар!

took the branches of the palm trees, and went forth to meet him, and cried out, Hosanna: Blessed is he that cometh in the name of the Lord, even the King of Israel.

14 А Исус, като намери едно осле, възседна го, според както е писано:

And Jesus, having found a young ass, sat thereon; as it is written,

15 " Не бой се, дъще Сионова. Ето, твоят Цар иде, възседнал осле."

Fear not, daughter of Zion: behold, thy King cometh, sitting on an ass's colt.

16 У чениците Му отначало не разбраха това. А когато Исус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че това направиха за Него.

These things understood not his disciples at the first: but when Jesus was glorified, then remembered they that these things were written of him, and that they had done these things unto him.

17 А множеството, което беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше за това чудо.

The multitude therefore that was with him when he called Lazarus out of the tomb, and raised him from the dead, bare witness.

18 П о същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.

For this cause also the multitude went and met him, for that they heard that he had done this sign.

19 З атова фарисеите си говореха помежду си: Вижте, че нищо не постигаме! Ето, светът отиде след Него. Елините искат да видят Исус Христос

The Pharisees therefore said among themselves, Behold how ye prevail nothing: lo, the world is gone after him.

20 А между онези, които дойдоха на поклонение на празника, имаше и някои гърци.

Now there were certain Greeks among those that went up to worship at the feast:

21 Т е отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха с думите: Господине, искаме да видим Исус.

these therefore came to Philip, who was of Bethsaida of Galilee, and asked him, saying, Sir, we would see Jesus.

22 Ф илип отиде и каза на Андрей, а Андрей и Филип отидоха и казаха на Исус.

Philip cometh and telleth Andrew: Andrew cometh, and Philip, and they tell Jesus.

23 А Исус им отговори: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

And Jesus answereth them, saying, The hour is come, that the Son of man should be glorified.

24 И стина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само̀; но ако умре, дава много плод.

Verily, verily, I say unto you, Except a grain of wheat fall into the earth and die, it abideth by itself alone; but if it die, it beareth much fruit.

25 К ойто обича живота си, ще го изгуби; а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

He that loveth his life loseth it; and he that hateth his life in this world shall keep it unto life eternal.

26 А ко някой служи на Мене, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми; който служи на Мене, него ще почете Моят Отец. Исус Христос говори за Своята смърт

If any man serve me, let him follow me; and where I am, there shall also my servant be: if any man serve me, him will the Father honor.

27 С ега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох на този час.

Now is my soul troubled; and what shall I say? Father, save me from this hour. But for this cause came I unto this hour.

28 О тче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: Прославих Го и отново ще Го прославя.

Father, glorify thy name. There came therefore a voice out of heaven, saying, I have both glorified it, and will glorify it again.

29 Т огава множеството, което стоеше там, като чу гласа, каза: Гръм е. А други казаха: Ангел Му говори.

The multitude therefore, that stood by, and heard it, said that it had thundered: others said, An angel hath spoken to him.

30 И сус отговори: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.

Jesus answered and said, This voice hath not come for my sake, but for your sakes.

31 С ега е съд на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

Now is the judgment of this world: now shall the prince of this world be cast out.

32 И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

And I, if I be lifted up from the earth, will draw all men unto myself.

33 А като каза това, Той посочи от каква смърт щеше да умре.

But this he said, signifying by what manner of death he should die.

34 Т огава множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века. Защо тогава Ти казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Този Човешки Син?

The multitude therefore answered him, We have heard out of the law that the Christ abideth for ever: and how sayest thou, The Son of man must be lifted up? who is this Son of man?

35 Т огава Исус им каза: Още малко Светлината е между вас. Ходете, докато имате Светлината, за да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива.

Jesus therefore said unto them, Yet a little while is the light among you. Walk while ye have the light, that darkness overtake you not: and he that walketh in the darkness knoweth not whither he goeth.

36 Д окато имате Светлината, вярвайте в Светлината, за да станете синове на Светлината. Това изговори Исус, отиде си и се скри от тях.

While ye have the light, believe on the light, that ye may become sons of light. These things spake Jesus, and he departed and hid himself from them.

37 Н о независимо че беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

But though he had done so many signs before them, yet they believed not on him:

38 з а да се изпълни изреченото от пророк Исая, който каза: "Господи, кой е повярвал в известеното от нас? И мишцата Господня на кого се е открила?"

that the word of Isaiah the prophet might be fulfilled, which he spake, Lord, who hath believed our report? And to whom hath the arm of the Lord been revealed?

39 Т е затова не можеха да вярват, защото Исая също е казал:

For this cause they could not believe, for that Isaiah said again,

40 " Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърца да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля."

He hath blinded their eyes, and he hardened their heart; Lest they should see with their eyes, and perceive with their heart, And should turn, And I should heal them.

41 Т ова каза Исая, защото видя славата Му и говорѝ за Него.

These things said Isaiah, because he saw his glory; and he spake of him.

42 Н о пак мнозина от първенците повярваха в Него; но заради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

Nevertheless even of the rulers many believed on him; but because of the Pharisees they did not confess it, lest they should be put out of the synagogue:

43 з ащото обикнаха повече похвалата от човеците, отколкото похвалата от Бога.

for they loved the glory that is of men more than the glory that is of God.

44 А Исус издигна глас и каза: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Онзи, Който Ме е пратил.

And Jesus cried and said, He that believeth on me, believeth not on me, but on him that sent me.

45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.

And he that beholdeth me beholdeth him that sent me.

46 А з дойдох като Светлина в света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен,

I am come a light into the world, that whosoever believeth on me may not abide in the darkness.

47 и ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.

And if any man hear my sayings, and keep them not, I judge him not: for I came not to judge the world, but to save the world.

48 К ойто Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

He that rejecteth me, and receiveth not my sayings, hath one that judgeth him: the word that I spake, the same shall judge him in the last day.

49 З ащото Аз не говорих от Себе Си; но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.

For I spake not from myself; but the Father that sent me, he hath given me a commandment, what I should say, and what I should speak.

50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И така, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.

And I know that his commandment is life eternal: the things therefore which I speak, even as the Father hath said unto me, so I speak.