1 У мрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

Dead flies cause the oil of the perfumer to send forth an evil odor; so doth a little folly outweigh wisdom and honor.

2 Р азумът на мъдрия е в дясната му ръка, а разумът на безумния - в лявата.

A wise man's heart is at his right hand; but a fool's heart at his left.

3 Д окато безумният още ходи в пътя, разумът му не му достига и той ще покаже на всички, че е безумен.

Yea also, when the fool walketh by the way, his understanding faileth him, and he saith to every one that he is a fool.

4 А ко гневът на управителя се повдигне против тебе, не напускай мястото си, защото кротостта предотвратява големи грешки.

If the spirit of the ruler rise up against thee, leave not thy place; for gentleness allayeth great offences.

5 И ма зло, което видях под слънцето - грешка, като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

There is an evil which I have seen under the sun, as it were an error which proceedeth from the ruler:

6 б езумният бива поставян на висок чин, а богатите седят на долни места.

folly is set in great dignity, and the rich sit in a low place.

7 В идях слуги на коне и князе, ходещи като слуги по земята.

I have seen servants upon horses, and princes walking like servants upon the earth.

8 К ойто копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

He that diggeth a pit shall fall into it; and whoso breaketh through a wall, a serpent shall bite him.

9 К ойто кърти камъни, ще се нарани от тях; и който цепи дърва, се излага на опасност от тях;

Whoso heweth out stones shall be hurt therewith; and he that cleaveth wood is endangered thereby.

10 а ко се затъпи желязото и не се наточи острието му, тогава трябва да се напряга с повече сила; а мъдростта е полезна за упътване.

If the iron be blunt, and one do not whet the edge, then must he put to more strength: but wisdom is profitable to direct.

11 А ко змията ухапе, преди да бъде омаяна, тогава няма полза от омайвача.

If the serpent bite before it is charmed, then is there no advantage in the charmer.

12 Д умите от устата на мъдрия са благодатни; а устните на безумния ще погълнат самия него;

The words of a wise man's mouth are gracious; but the lips of a fool will swallow up himself.

13 з ащото първите думи, които изговаря, са безумие и краят на говоренето му е пакостна лудост.

The beginning of the words of his mouth is foolishness; and the end of his talk is mischievous madness.

14 Б езумният също така умножава думи; но пак човек не знае какво ще бъде; и кой може да му каже какво ще бъде след него?

A fool also multiplieth words: yet man knoweth not what shall be; and that which shall be after him, who can tell him?

15 Т рудът на безумните ги уморява, понеже нито един от тях не знае пътя за града.

The labor of fools wearieth every one of them; for he knoweth not how to go to the city.

16 Г орко ти, земьо, когато царят ти е дете и началниците ти ядат рано!

Woe to thee, O land, when thy king is a child, and thy princes eat in the morning!

17 Б лазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни и началниците ти ядат навреме - за подкрепа, а не за опиване!

Happy art thou, O land, when thy king is the son of nobles, and thy princes eat in due season, for strength, and not for drunkenness!

18 О т голяма леност засяда покривът на къщата; и от безделието на ръцете прокапва къщата.

By slothfulness the roof sinketh in; and through idleness of the hands the house leaketh.

19 У гощения се правят за веселба и виното весели живота; а парите отговарят на всичко.

A feast is made for laughter, and wine maketh glad the life; and money answereth all things.

20 Д а не прокълнеш царя даже в мисълта си и да не прокълнеш богатия дори в спалнята си; защото въздушна птица ще отнесе гласа и крилатото ще извести думите ти.

Revile not the king, no, not in thy thought; and revile not the rich in thy bedchamber: for a bird of the heavens shall carry the voice, and that which hath wings shall tell the matter.