1 У мрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

LAS moscas muertas hacen heder y dar mal olor el perfume del perfumista: así una pequeña locura, al estimado por sabiduría y honra.

2 Р азумът на мъдрия е в дясната му ръка, а разумът на безумния - в лявата.

El corazón del sabio está á su mano derecha; mas el corazón del necio á su mano izquierda.

3 Д окато безумният още ходи в пътя, разумът му не му достига и той ще покаже на всички, че е безумен.

Y aun mientras va el necio por el camino, fálta le, su cordura, y dice á todos, que es necio.

4 А ко гневът на управителя се повдигне против тебе, не напускай мястото си, защото кротостта предотвратява големи грешки.

Si el espíritu del príncipe se exaltare contra ti, no dejes tu lugar; porque la lenidad hará cesar grandes ofensas.

5 И ма зло, което видях под слънцето - грешка, като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

Hay un mal que debajo del sol he visto, á manera de error emanado del príncipe:

6 б езумният бива поставян на висок чин, а богатите седят на долни места.

La necedad está colocada en grandes alturas, y los ricos están sentados en lugar bajo.

7 В идях слуги на коне и князе, ходещи като слуги по земята.

Vi siervos en caballos, y príncipes que andaban como siervos sobre la tierra.

8 К ойто копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

El que hiciere el hoyo caerá en él; y el que aportillare el vallado, morderále la serpiente.

9 К ойто кърти камъни, ще се нарани от тях; и който цепи дърва, се излага на опасност от тях;

El que mudare las piedras, trabajo tendrá en ellas: el que cortare la leña, en ella peligrará.

10 а ко се затъпи желязото и не се наточи острието му, тогава трябва да се напряга с повече сила; а мъдростта е полезна за упътване.

Si se embotare el hierro, y su filo no fuere amolado, hay que añadir entonces más fuerza: empero excede la bondad de la sabiduría.

11 А ко змията ухапе, преди да бъде омаяна, тогава няма полза от омайвача.

Muerde la serpiente cuando no está encantada, y el lenguaraz no es mejor.

12 Д умите от устата на мъдрия са благодатни; а устните на безумния ще погълнат самия него;

Las palabras de la boca del sabio son gracia; mas los labios del necio causan su propia ruina.

13 з ащото първите думи, които изговаря, са безумие и краят на говоренето му е пакостна лудост.

El principio de las palabras de su boca es necedad; y el fin de su charla nocivo desvarío.

14 Б езумният също така умножава думи; но пак човек не знае какво ще бъде; и кой може да му каже какво ще бъде след него?

El necio multiplica palabras: no sabe hombre lo que ha de ser; ¿y quién le hará saber lo que después de él será?

15 Т рудът на безумните ги уморява, понеже нито един от тях не знае пътя за града.

El trabajo de los necios los fatiga; porque no saben por dónde ir á la ciudad.

16 Г орко ти, земьо, когато царят ти е дете и началниците ти ядат рано!

Ay de ti, tierra, cuando tu rey es muchacho, y tus príncipes comen de mañana!

17 Б лазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни и началниците ти ядат навреме - за подкрепа, а не за опиване!

Bienaventurada, tú, tierra, cuando tu rey es hijo de nobles, y tus príncipes comen á su hora, por refección, y no por el beber!

18 О т голяма леност засяда покривът на къщата; и от безделието на ръцете прокапва къщата.

Por la pereza se cae la techumbre, y por flojedad de manos se llueve la casa.

19 У гощения се правят за веселба и виното весели живота; а парите отговарят на всичко.

Por el placer se hace el convite, y el vino alegra los vivos: y el dinero responde á todo.

20 Д а не прокълнеш царя даже в мисълта си и да не прокълнеш богатия дори в спалнята си; защото въздушна птица ще отнесе гласа и крилатото ще извести думите ти.

Ni aun en tu pensamiento digas mal del rey, ni en los secretos de tu cámara digas mal del rico; porque las aves del cielo llevarán la voz, y las que tienen alas harán saber la palabra.