1 З атова и ти си без извинение, о, човече, какъвто и да си, когато съдиш някой друг; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

POR lo cual eres inexcusable, oh hombre, cuaquiera que juzgas: porque en lo que juzgas á otro, te condenas á ti mismo; porque lo mismo haces, tú que juzgas.

2 А знаем, че Божият съд против тези, които вършат такива работи, е според истината.

Mas sabemos que el juicio de Dios es según verdad contra los que hacen tales cosas.

3 И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съда на Бога, като вършиш и ти същото?

¿Y piensas esto, oh hombre, que juzgas á los que hacen tales cosas, y haces las mismas, que tú escaparás del juicio de Dios.?

4 И ли презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?

¿O menosprecias las riquezas de su benignidad, y paciencia, y longanimidad, ignorando que su benignidad te guía á arrepentimiento?

5 Н о с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведният съд на Бога,

Mas por tu dureza, y por tu corazón no arrepentido, atesoras para ti mismo ira para el día de la ira y de la manifestación del justo juicio de Dios;

6 К ойто ще въздаде на всеки според делата му:

El cual pagará á cada uno conforme á sus obras:

7 в ечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

A los que perseverando en bien hacer, buscan gloria y honra e inmortalidad, la vida eterna.

8 а пък гняв и негодувание на онези, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

Mas á los que son contenciosos, y no obedecen á la verdad, antes obedecen á la injusticia, enojo é ira;

9 с кръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло, първо на юдеина, после и на гърка,

Tribulación y angustia sobre toda persona humana que obra lo malo, el Judío primeramente, y también el Griego.

10 а слава, почест и мир на всеки, който върши добро, първо на юдеина, после и на гърка.

Mas gloria y honra y paz á cualquiera que obra el bien, al Judío primeramente, y también al Griego.

11 П онеже Бог не гледа на лице.

Porque no hay acepción de personas para con Dios.

12 З ащото тези, които са съгрешили, без да имат закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.

Porque todos lo que sin ley pecaron, sin ley también perecerán; y todos los que en la ley pecaron, por la ley serán juzgados:

13 З ащото не слушателите на закона са праведни пред Бога; но изпълнителите на закона ще бъдат оправдани

Porque no los oidores de la ley son justos para con Dios, mas los hacedores de la ley serán justificados.

14 ( понеже когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

Porque los Gentiles que no tienen ley, naturalmente haciendo lo que es de la ley, los tales, aunque no tengan ley, ellos son ley á sí mismos:

15 п о това, че те показват действието на закона, написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат в спор помежду си, или ги оправдават)

Mostrando la obra de la ley escrita en sus corazones, dando testimonio juntamente sus conciencias, y acusándose y también excusándose sus pensamientos unos con otros;

16 в деня, когато Бог чрез Исус Христос ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие. Юдеите и Моисеевият закон

En el día que juzgará el Señor lo encubierto de los hombres, conforme á mi evangelio, por Jesucristo.

17 Н о ако ти се наричаш юдеин и се облягаш на закон, и се хвалиш с Бога,

He aquí, tú tienes el sobrenombre de Judío, y estás reposado en la ley, y te glorías en Dios,

18 и знаеш Неговата воля, и изпитваш различните мнения и отбираш най-доброто, понеже се учиш от закона,

Y sabes su voluntad, y apruebas lo mejor, instruído por la ley;

19 и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на тези, които са в тъмнина,

Y confías que eres guía de los ciegos, luz de los que están en tinieblas,

20 н аставник на простите, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,

Enseñador de los que no saben, maestro de niños, que tienes la forma de la ciencia y de la verdad en la ley:

21 т огава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

Tú pues, que enseñas á otro, ¿no te enseñas á ti mismo? ¿Tú, que predicas que no se ha de hurtar, hurtas?

22 Т и, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?

¿Tú, que dices que no se ha de adulterar, adulteras? ¿Tú, que abominas los ídolos, cometes sacrilegio?

23 Т и, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като потъпкваш закона?

¿Tú, que te jactas de la ley, con infracción de la ley deshonras á Dios?

24 П итам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

Porque el nombre de Dios es blasfemado por causa de vosotros entre los Gentiles, como está esctrito.

25 П онеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона; но ако си нарушител на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

Porque la circuncisión en verdad aprovecha, si guardares la ley; mas si eres rebelde á la ley, tu circuncisión es hecha incircuncisión.

26 И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

De manera que, si el incircunciso guardare las justicias de la ley, ¿no será tenida su incircuncisión por circuncisión?

27 И онзи, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, няма ли да осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си потъпкал закона?

Y lo que de su natural es incircunciso, guardando perfectamente la ley, te juzgará á ti, que con la letra y con la circuncisión eres rebelde á la ley.

28 З ащото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно в плътта;

Porque no es Judío el que lo es en manifiesto; ni la circuncisión es la que es en manifiesto en la carne:

29 а юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.

Mas es Judío el que lo es en lo interior; y la circuncisión es la del corazón, en espíritu, no en letra; la alabanza del cual no es de los hombres, sino de Dios.