1 С ине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

HIJO mío, está atento á mi sabiduría, Y á mi inteligencia inclina tu oído;

2 з а да опазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

Para que guardes consejo, Y tus labios conserven la ciencia.

3 З ащото от устните на чуждата жена капе мед и устата ѝ са по-меки от дървено масло;

Porque los labios de la extraña destilan miel, Y su paladar es más blando que el aceite;

4 н о краят ѝ е горчив като пелин, остър като изострен от двете страни меч.

Mas su fin es amargo como el ajenjo, Agudo como cuchillo de dos filos.

5 К раката ѝ слизат към смърт, стъпките ѝ стигат до ада,

Sus pies descienden á la muerte; Sus pasos sustentan el sepulcro:

6 т ака че тя никога не намира пътя на живота; нейните пътеки са непостоянни и тя не знае накъде водят.

Sus caminos son instables; no los conocerás, Si no considerares el camino de vida.

7 И така, синове, слушайте мен и не отстъпвайте от думите ми.

Ahora pues, hijos, oidme, Y no os apartéis de las razones de mi boca.

8 О тдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата ѝ,

Aleja de ella tu camino, Y no te acerques á la puerta de su casa;

9 д а не би да дадеш жизнеността си на други и годините си - на безмилостните;

Porque no des á los extraños tu honor, Y tus años á cruel;

10 д а не би да се наситят чужди от имота ти и трудът ти да отиде в чужд дом,

Porque no se harten los extraños de tu fuerza, Y tus trabajos estén en casa del extraño;

11 а ти да охкаш в сетните си дни, когато плътта ти и тялото ти се изтощят,

Y gimas en tus postrimerías, Cuando se consumiere tu carne y tu cuerpo,

12 и да казваш: Как можах да пренебрегна поуката и сърцето ми да презре изобличението,

Y digas: ­Cómo aborrecí el consejo, Y mi corazón menospreció la reprensión;

13 и аз да не послушам гласа на учителите си, нито да приклоня ухото си към наставниците си!

Y no oí la voz de los que me adoctrinaban, Y á los que me enseñaban no incliné mi oído!

14 М алко остана да изпадна във всяко зло сред събранието и множеството.

Casi en todo mal he estado, En medio de la sociedad y de la congregación.

15 П ий вода от своя водоем и онази, която извира от твоя кладенец.

Bebe el agua de tu cisterna, Y los raudales de tu pozo.

16 В ън ли да се изливат изворите ти и водните ти потоци - по улиците?

Derrámense por de fuera tus fuentes, En las plazas los ríos de aguas.

17 Н ека бъдат само на теб, а не и на чужди заедно с тебе.

Sean para ti solo, Y no para los extraños contigo.

18 Д а бъде благословен твоят извор. И се весели с жената на младостта си.

Sea bendito tu manantial; Y alégrate con la mujer de tu mocedad.

19 Т я да ти бъде като любима кошута и мила сърна: нейните гърди да те задоволяват по всяко време; и се възхищавай винаги на нейната любов.

Como cierva amada y graciosa corza, Sus pechos te satisfagan en todo tiempo; Y en su amor recréate siempre.

20 П онеже, сине мой, защо ти е да се възхищаваш от чужда жена и да прегръщаш обятията на чуждата?

¿Y por qué, hijo mío, andarás ciego con la ajena, Y abrazarás el seno de la extraña?

21 З ащото пътищата на човека са пред очите на Господа и Той внимателно измерва всичките му пътеки.

Pues que los caminos del hombre están ante los ojos de Jehová, Y él considera todas sus veredas.

22 Н ечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония и с въжетата на своя грях ще бъде държан.

Prenderán al impío sus propias iniquidades, Y detenido será con las cuerdas de su pecado.

23 Т ой ще умре от своето нежелание да се поучи; и от голямото си безумие ще се заблуди.

El morirá por falta de corrección; Y errará por la grandeza de su locura.