1 Д умите на проповедника, Давидовия син, цар в Йерусалим:

PALABRAS del Predicador, hijo de David, rey en Jerusalem.

2 С уета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета.

Vanidad de vanidades, dijo el Predicador; vanidad de vanidades, todo vanidad.

3 К аква полза за човека от целия му труд, с който се труди под слънцето?

¿Qué provecho tiene el hombre de todo su trabajo con que se afana debajo del sol?

4 Е дно поколение преминава и друго поколение идва; а земята стои вечно.

Generación va, y generación viene: mas la tierra siempre permanece.

5 С ъщо и слънцето изгрява, и слънцето залязва, и бърза да отиде към мястото, където трябва да изгрява.

Y sale el sol, y pónese el sol, y con deseo vuelve á su lugar donde torna á nacer.

6 В ятърът отива на юг и се връща на север; вятърът постоянно обикаля в пътя си и пак се връща в своите кръгообращения.

El viento tira hacia el mediodía, y rodea al norte; va girando de continuo, y á sus giros torna el viento de nuevo.

7 В сички реки се вливат в морето, а морето все не се напълва; на мястото, където отиват реките, там непрестанно отиват.

Los ríos todos van á la mar, y la mar no se hinche; al lugar de donde los ríos vinieron, allí tornan para correr de nuevo.

8 В сички неща са досадни - човек не може да изкаже доколко; окото не се насища с гледане, нито ухото се напълва със слушане.

Todas las cosas andan en trabajo mas que el hombre pueda decir: ni los ojos viendo se hartan de ver, ni los oídos se hinchen de oir.

9 К аквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето.

¿Qué es lo que fué? Lo mismo que será. ¿Qué es lo que ha sido hecho? Lo mismo que se hará: y nada hay nuevo debajo del sol.

10 И ма ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново! То вече е станало през вековете, които са били преди нас.

¿Hay algo de que se pueda decir: He aquí esto es nuevo? Ya fué en los siglos que nos han precedido.

11 Н е се помнят предишните поколения; нито ще се помнят следващите, идните поколения от онези, които ще дойдат после. В търсене смисъла на живота

No hay memoria de lo que precedió, ni tampoco de lo que sucederá habrá memoria en los que serán después.

12 А з, проповедникът, бях цар над Израел в Йерусалим;

Yo el Predicador fuí rey sobre Israel en Jerusalem.

13 и предадох сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта за всичко, което става под небето. Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове, за да се трудят в него.

Y dí mi corazón á inquirir y buscar con sabiduría sobre todo lo que se hace debajo del cielo: este penoso trabajo dió Dios á los hijos de los hombres, en que se ocupen.

14 В идях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра.

Yo miré todas las obras que se hacen debajo del sol; y he aquí, todo ello es vanidad y aflicción de espíritu.

15 К ривото не може да се изправи; и това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

Lo torcido no se puede enderezar; y lo falto no puede contarse.

16 А з се съвещавах със сърцето си и казах: Ето, станах велик и съм умножавал мъдростта си повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим. Да! Сърцето ми е имало голям опит в мъдрост и знание.

Hablé yo con mi corazón, diciendo: He aquí hállome yo engrandecido, y he crecido en sabiduría sobre todos los que fueron antes de mí en Jerusalem; y mi corazón ha percibido muchedumbre de sabiduría y ciencia.

17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта и да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

Y dí mi corazón á conocer la sabiduría, y también á entender las locuras y los desvaríos: conocí que aun esto era aflicción de espíritu.

18 З ащото в многото мъдрост има много досада; и който увеличава знание, увеличава и печал.

Porque en la mucha sabiduría hay mucha molestia; y quien añade ciencia, añade dolor.