1 Д умите на проповедника, Давидовия син, цар в Йерусалим:

Книга Проповідника, сина Давидового, царя в Єрусалимі.

2 С уета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета.

Наймарніша марнота, сказав Проповідник, наймарніша марнота, марнота усе!

3 К аква полза за човека от целия му труд, с който се труди под слънцето?

Яка користь людині в усім її труді, який вона робить під сонцем?

4 Е дно поколение преминава и друго поколение идва; а земята стои вечно.

Покоління відходить, й покоління приходить, а земля віковічно стоїть!

5 С ъщо и слънцето изгрява, и слънцето залязва, и бърза да отиде към мястото, където трябва да изгрява.

І сонечко сходить, і сонце заходить, і поспішає до місця свого, де сходить воно.

6 В ятърът отива на юг и се връща на север; вятърът постоянно обикаля в пътя си и пак се връща в своите кръгообращения.

Віє вітер на південь, і на північ вертається, крутиться, крутиться він та й іде, і на круг свій вертається вітер...

7 В сички реки се вливат в морето, а морето все не се напълва; на мястото, където отиват реките, там непрестанно отиват.

Всі потоки до моря пливуть, але море воно не наповнюється: до місця, ізвідки пливуть, ті потоки вони повертаються, щоб знову плисти!

8 В сички неща са досадни - човек не може да изкаже доколко; окото не се насища с гледане, нито ухото се напълва със слушане.

Повні труду всі речі, людина сказати всього не потрапить! Не насититься баченням око, і не наповниться слуханням ухо...

9 К аквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето.

Що було, воно й буде, і що робилося, буде робитись воно, і немає нічого нового під сонцем!...

10 И ма ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново! То вече е станало през вековете, които са били преди нас.

Буває таке, що про нього говорять: Дивись, це нове! Та воно вже було від віків, що були перед нами!

11 Н е се помнят предишните поколения; нито ще се помнят следващите, идните поколения от онези, които ще дойдат после. В търсене смисъла на живота

Нема згадки про перше, а також про наступне, що буде, про них згадки не буде між тими, що будуть потому...

12 А з, проповедникът, бях цар над Израел в Йерусалим;

Я, Проповідник, був царем над Ізраїлем в Єрусалимі.

13 и предадох сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта за всичко, което става под небето. Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове, за да се трудят в него.

І поклав я на серце своє, щоб шукати й досліджувати мудрістю все, що робилось під небом. Це праця тяжка, яку дав Бог для людських синів, щоб мозолитись нею.

14 В идях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра.

Я бачив усі справи, що чинились під сонцем: й ось усе це марнота та ловлення вітру!...

15 К ривото не може да се изправи; и това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

Покривленого не направиш, а неіснуючого не полічиш!

16 А з се съвещавах със сърцето си и казах: Ето, станах велик и съм умножавал мъдростта си повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим. Да! Сърцето ми е имало голям опит в мъдрост и знание.

Говорив я був з серцем своїм та казав: Ось я велику премудрість набув, Найбільшу за всіх, що до мене над Єрусалимом були. І бачило серце моє всяку мудрість і знання.

17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта и да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

І поклав я на серце своє, щоб пізнати премудрість, і пізнати безумство й глупоту, і збагнув я, що й це все то ловлення вітру!...

18 З ащото в многото мъдрост има много досада; и който увеличава знание, увеличава и печал.

Бо при многості мудрости множиться й клопіт, хто ж пізнання побільшує, той побільшує й біль!...