1 Н еточни везни са мерзост пред Господа; а точни грамове са угодни на Него.
Обманливі шальки огида для Господа, а повна вага це Його уподоба.
2 Д ойде ли гордост, идва и срам. А мъдростта е със смирените.
Прийде пишність, та прийде і ганьба, а з сумирними мудрість.
3 Н езлобието на справедливите ще ги ръководи, а извратеността на коварните ще ги погуби.
Невинність простосердих веде їх, а лукавство зрадливих їх вигубить.
4 В ден на гняв богатството не ползва, а правдата избавя от смърт.
Не поможе багатство в день гніву, а справедливість від смерти визволює.
5 П равдата на непорочния ще оправя пътя му, а нечестивият ще падне чрез своето нечестие.
Справедливість невинного дорогу йому випростовує, безбожний же падає через безбожність свою.
6 П равдата на справедливите ще ги избави, а коварните ще се хванат в злобата си.
Справедливість прямих їх рятує, а зрадливі захоплені будуть своєю захланністю.
7 К огато умира нечестивият, очакваното от него загива; така загива надеждата на насилниците.
При смерті людини безбожної гине надія, зникає чекання людини нікчемної.
8 П раведният се отървава от беда, а вместо него в нея изпада нечестивият.
Виривається праведний з утиску, і замість нього безбожний іде.
9 Б езбожният погубва ближния си с устата си, но чрез знанието на праведните ближният ще бъде избавен.
Свого ближнього нищить лукавий устами, а знанням визволяються праведні.
10 К огато благоденстват праведните, градът се весели; и когато погиват нечестивите, става тържество.
Добром праведних місто радіє, а як гинуть безбожні співає.
11 Ч рез благословението върху праведните градът се въздига, а чрез устата на нечестивите се съсипва.
Благословенням чесних підноситься місто, а устами безбожних руйнується.
12 К ойто презира ближния си, е скудоумен; а благоразумният човек мълчи.
Хто погорджує ближнім своїм, той позбавлений розуму, а розумна людина мовчить.
13 О думникът обикаля и открива тайните, а верният духом потайва работата.
Виявляє обмовник таємне, вірнодухий же справу ховає.
14 К ъдето няма мъдро ръководене, народът пропада, а в многото съветници има безопасност.
Народ падає з браку розумного проводу, при численності ж радників спасіння буває.
15 К ойто поръчителства за чужд човек, зле ще пострада, а който мрази поръчителството, е в безопасност.
Зле робить, як хто за чужого поручується, хто ж поруку ненавидить, той безпечний.
16 Б лагодатната жена придобива чест; и насилниците придобиват богатство.
Жінка чеснотна осягує слави, і пильні багатства здобудуть.
17 М илостивият човек прави добро на себе си, а жестокият смущава своето тяло.
Людина ласкава душі своїй чинить добро, а жорстока замучує тіло своє.
18 Н ечестивият придобива измамлива печалба, а който сее правда, има сигурна награда.
Чинить діло безвартне безбожний, хто ж праведність сіє заплату правдиву одержує.
19 К ойто е утвърден в правдата, ще стигне живот, а който се стреми към злото, съдейства за своята смърт.
Отак праведність є на життя, хто ж женеться за злом, той до смерти зближається.
20 Р азвратените в сърце са мерзост за Господа, а непорочните в пътя си са угодни на Него.
Серцем лукаві огида для Господа, а хто в неповинності ходить Його уподоба.
21 Д аже ръка с ръка да се съедини, пак нечестивият няма да остане ненаказан, а потомството на праведните ще се избави.
Ручаюсь: не буде невинним лихий, а нащадок правдивих захований буде.
22 К акто е златна халка на носа на свиня, така е красивата, но безразсъдна жена.
Золотая сережка в свині на ніздрі це жінка гарна, позбавлена розуму.
23 Ж еланото от праведните е само добро, а онова, което очаква нечестивите, е гняв.
Жадання у праведних тільки добро, надія безбожних то гнів.
24 Е дин разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, а друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия.
Дехто щедро дає, та ще додається йому, а дехто ховає над міру, та тільки бідніє.
25 Б лаготворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен.
Душа, яка благословляє, насичена буде, а хто поїть інших, напоєний буде і він.
26 К ойто задържа жито, ще бъде проклинан от народа, а който продава, благословение ще почива на главата му.
Хто задержує збіжжя, того проклинає народ, хто ж поживу випродує, тому благословення на голову.
27 К ойто усърдно търси доброто, търси и благоволение, а който търси злото, то ще дойде и върху него.
Хто прагне добра, той шукає вподобання, хто ж лихого жадає, то й прийде на нього воно.
28 К ойто уповава на богатството си, ще падне, а праведните ще цъфтят като зелен лист.
Хто надію кладе на багатство своє, той впаде, а праведники зеленіють, як листя.
29 К ойто смущава своя дом, ще наследи вятър; и безумният ще стане слуга на мъдрия по сърце.
Хто неряд уносить до дому свого, той вітер посяде, а дурноголовий розумному стане рабом.
30 П лодът на праведния е дърво на живот; и който е мъдър, придобива души.
Плід праведного дерево життя, і мудрий життя набуває.
31 Е то, и на праведния се въздава на земята - колко повече на нечестивия и на грешния!
Коли праведний ось надолужується на землі, то тим більше безбожний та грішний!