1 А з съм роза Саронова и крем в долината.

Я саронська троянда, я долинна лілея!

2 К акто е кремът между тръните, така е любимата ми между дъщерите.

Як лілея між тереном, так подруга моя поміж дівами!

3 К акто ябълката между дърветата на градината, така е възлюбеният ми между синовете; пожелах сянката му и седнах под нея, и плодът му беше сладък в устата ми.

Як та яблуня між лісовими деревами, так мій коханий поміж юнаками, його тіні жадала й сиділа я в ній, і його плід для мого піднебіння солодкий!

4 Д оведе ме в дома на пируването и знамето му над мене беше любов.

Він впровадив мене до винярні, а прапор його надо мною кохання!

5 П одкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки, защото съм ранена от любов.

Підкріпіте мене виноградовим печивом, освіжіть мене яблуками, бо я хвора з кохання!

6 Л явата му ръка е под главата ми и дясната му ръка ме прегръща.

Ліва рука його під головою моєю, правиця ж його пригортає мене!...

7 З аклевам ви, йерусалимски дъщери, в сърните и в полските елени: да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае. Втора песен (2: 8-3: 5) Красотата на любовта

Заклинаю я вас, дочки єрусалимські, газелями чи польовими оленями, щоб ви не сполохали, й щоб не збудили кохання, аж доки йому до вподоби!...

8 Г ласът на възлюбения ми! Ето, той иде, скача по горите, играе по хълмовете.

Голос мого коханого!... Ось він іде, ось він скаче горами, по пагірках вистрибує...

9 В ъзлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; ето, стои зад стената ни, гледа в прозорците, надзърта през решетките.

Мій коханий подібний до сарни чи до молодого оленя. Он стоїть він у нас за стіною, зазирає у вікна, заглядає у ґрати...

10 В ъзлюбеният ми проговаря и ми казва: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела;

Мій коханий озвався й промовив до мене: Уставай же, подруго моя, моя красна, й до мене ходи!

11 з ащото, ето, зимата измина и дъждът престана и си отиде;

Бо оце проминула пора дощова, дощ ущух, перейшов собі він.

12 ц ветята се явяват по земята, дойде време птиците да пеят и гласът на гургулицата се чува по нашата земя;

Показались квітки на землі, пора соловейка настала, і голос горлиці в нашому краї лунає!

13 п о смокинята зреят първите ѝ смокини и лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.

Фіґа випустила свої ранні плоди, і розцвілі виноградини пахощі видали. Уставай же, подруго моя, моя красна, й до мене ходи!

14 О , гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на стръмнините нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно.

Голубко моя у розщілинах скельних, у бескіднім сховку, дай побачити мені твоє личко, дай почути мені голосок твій, бо голос твій милий, а личко твоє уродливе!

15 Х ванете ни лисиците, малките лисици, които погубват лозята; защото лозята ни цъфтят.

Ловіть нам лисиці, лисинята маленькі, що ушкоджують нам виноградники, виноградники ж наші у цвіті!

16 В ъзлюбеният ми е мой - и аз съм негова; пасе стадото си между кремовете.

Мій коханий він мій, я ж його, він пасе між лілеями!

17 Д окато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките, върни се, възлюбени мой, и бъди като сърничка или млад елен по назъбените планини.

Поки день прохолоду навіє, а тіні втечуть, вернись, мій коханий, стань подібний до сарни чи до молодого оленя в пахучих горах!