1 А Исус, пълен със Святия Дух, когато се върна от брега на Йордан, беше воден от Духа в пустинята четиридесет дни,

А Ісус, повний Духа Святого, вернувсь з-над Йордану, і Дух на пустиню Його попровадив.

2 к ъдето беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни; и когато изминаха те, Той огладня.

Сорок день там диявол Його спокушав, і за тих днів Він нічого не їв, а коли закінчились вони, то вкінці зголоднів.

3 И дяволът Му каза: Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб.

І диявол до Нього сказав: Якщо Ти Син Божий, скажи цьому каменеві, щоб хлібом він став!

4 А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Божие слово."

А Ісус відповів йому: Написано: Не хлібом самим буде жити людина, але кожним Словом Божим!

5 Т огава, като Го изведе на една висока планина и Му показа всички царства на света, в един миг време, дяволът Му каза:

І він вивів Його на гору високу, і за хвилину часу показав Йому всі царства на світі.

6 Н а Тебе ще дам цялата тази власт и слава на тези царства, защото на мен е предадена и аз я давам на когото искам.

І диявол сказав Йому: Я дам Тобі всю оцю владу та їхню славу, бо мені це передане, і я даю, кому хочу, її.

7 И така, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

Тож коли Ти поклонишся передо мною, то все буде Твоє!

8 А Исус му отговори: Писано е: "На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш."

І промовив Ісус йому в відповідь: Написано: Господеві Богові своєму вклоняйся, і служи Одному Йому!

9 Т огава Го заведе в Йерусалим, постави Го на крилото на храма и Му каза: Ако си Божий Син, хвърли се оттук долу;

І повів Його в Єрусалим, і на наріжнику храму поставив, та й каже Йому: Як Ти Син Божий, кинься звідси додолу!

10 з ащото е писано: "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе да Те пазят;

Бо написано: Він накаже про Тебе Своїм Анголам, щоб Тебе берегли!

11 и на ръце ще Те вдигат, да не би да удариш о камък крака Си."

і: Вони на руках понесуть Тебе, щоб коли не спіткнув Ти об камінь Своєї ноги!

12 А Исус му отговори: Казано е: "Да не изпитваш Господа, твоя Бог."

А Ісус відказав йому в відповідь: Сказано: Не спокушай Господа Бога свого!

13 И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време. Начало на служението в Галилея

І диявол, скінчивши все цеє спокушування, відійшов від Нього до часу.

14 А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.

А Ісус у силі Духа вернувся до Галілеї, і чутка про Нього рознеслась по всій тій країні.

15 И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го славеха.

І Він їх навчав по їхніх синагогах, і всі Його славили.

16 И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в събота и се изправи да чете.

І прибув Він до Назарету, де був вихований. І звичаєм Своїм Він прийшов дня суботнього до синагоги, і встав, щоб читати.

17 П одадоха Му свитък от книгата на пророк Исая; и Той, като разгъна свитъка, намери мястото, където беше писано:

І подали Йому книгу пророка Ісаї. Розгорнувши ж Він книгу, знайшов місце, де було так написано:

18 " Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените,

На Мені Дух Господній, бо Мене Він помазав, щоб Добру Новину звіщати вбогим. Послав Він Мене проповідувати полоненим визволення, а незрячим прозріння, відпустити на волю помучених,

19 д а проглася благоприятната Господня година."

щоб проповідувати рік Господнього змилування.

20 И като сгъна свитъка, върна го на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

І, книгу згорнувши, віддав службі й сів. А очі всіх у синагозі звернулись на Нього.

21 И сус започна да им казва: Днес се изпълни това писание пред вас.

І почав Він до них говорити: Сьогодні збулося Писання, яке ви почули!

22 И всички говореха добри неща за Него, като се чудеха на благодатните думи, които излизаха от устата Му. И казваха: Този не е ли Йосифовият син?

І всі Йому стверджували й дивувались словам благодаті, що линули з уст Його. І казали вони: Чи ж то Він не син Йосипів?

23 А Той им каза: Навярно ще Ми кажете тази поговорка: Лекарю, излекувай себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, направи го и тук, в Своето родно място.

Він же промовив до них: Ви Мені конче скажете приказку: Лікарю, уздоров самого себе! Учини те й тут, у вітчизні Своїй, що сталося чули ми у Капернаумі.

24 И пак каза: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в своята родина.

І сказав Він: Поправді кажу вам: Жаден пророк не буває приємний у вітчизні своїй.

25 А ви казвам наистина, много вдовици имаше в Израел в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя;

Та правдиво кажу вам: Багато вдовиць перебувало за днів Іллі серед Ізраїля, коли на три роки й шість місяців небо було зачинилося, так що голод великий настав був по всій тій землі,

26 а при нито една от тях не беше пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска.

а Ілля не до жадної з них не був посланий, тільки в Сарепту Сидонську до овдовілої жінки.

27 Т ака също много прокажени имаше в Израел по времето на пророк Елисей; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.

І багато було прокажених за Єлисея пророка в Ізраїлі, але жаден із них не очистився, крім Неємана сиріянина.

28 К ато чуха това всички, които бяха в синагогата, се изпълниха с гняв

І всі в синагозі, почувши оце, переповнились гнівом.

29 и като станаха, изкараха Го вън от града и Го заведоха при пропастта на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.

І, вставши, вони Його вигнали за місто, і повели аж до краю гори, на якій їхнє місто було побудоване, щоб скинути додолу Його...

30 Н о Той мина между тях и си отиде. Излекуването на обладания от нечист дух в Капернаум

Але Він перейшов серед них, і віддалився.

31 И слезе в Галилейския град Капернаум и ги поучаваше в събота;

І прийшов Він у Капернаум, галілейське місто, і там їх навчав по суботах.

32 и се удивляваха на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.

І дивувались науці Його, бо слово Його було владне.

33 А в синагогата имаше човек, обладан от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:

І був чоловік у синагозі, що мав духа нечистого демона, і він закричав гучним голосом:

34 О стави ни! Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Назарянино? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти - Святият на Бога.

Ах, що нам до Тебе, Ісусе Назарянине? Ти прийшов погубити нас. Я знаю Тебе, хто Ти, Божий Святий...

35 Н о Исус го смъмра и каза: Млъкни и излез от него. И бесът, като го повали насред синагогата, излезе от него, без никак да го повреди.

А Ісус заборонив йому, кажучи: Замовчи, і вийди з нього! І, кинувши демон того насередину, вийшов із нього, нічого йому не пошкодивши.

36 И всички се смаяха и разискваха помежду си: Какво е това слово, защото Той с власт и сила заповядва на нечистите духове и те излизат?

І всіх жах обгорнув, і питали вони один одного, кажучи: Що то за наука, що духам нечистим наказує з владою й силою, і виходять вони?...

37 И мълвата за Него се разнесе по всички околни места. Излекуването на тъщата на Петър и на други болни

І неслася чутка про Нього по всіх місцях краю.

38 И като стана и излезе от синагогата, влезе в къщата на Симон. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и те Го молиха за нея.

А як вийшов Він із синагоги, увійшов у дім Симона. Теща ж Симонова в великій гарячці лежала. І просили за неї Його.

39 А Той, като застана над нея, смъмри треската и тя я остави, и жената начаса стана и им прислужваше.

І, ставши над нею, Він заборонив тій гарячці, і вона полишила її. І, зараз уставши, теща їм прислуговувала.

40 И при залез слънце всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, ги изцели.

Коли ж сонце заходило, то всі, хто мав яких хворих на різні недуги, до Нього приводили їх. Він же клав Свої руки на кожного з них, та їх уздоровляв.

41 О ще и бесове с крясък излизаха от мнозина и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.

Із багатьох же виходили й демони, кричачи та говорячи: Ти Син Божий! Та Він їм забороняв, і не давав говорити, що знали вони, що Христос Він.

42 И като се съмна, Той излезе и отиде на уединено място, а множествата Го търсеха, идваха при Него и искаха да Го задържат, за да не си отива от тях.

Коли ж настав день, Він вийшов, і подавсь до самотнього місця. А люди шукали Його. І прийшовши до Нього, Його затримували, щоб від них не відходив.

43 Н о Той им каза: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже затова съм изпратен.

Він же промовив до них: І іншим містам Я повинен звіщати Добру Новину про Боже Царство, бо на те Мене послано.

44 И проповядваше в Галилейските синагоги.

І Він проповідував по синагогах Галілеї.