1 Н е завиждай на злите хора, нито пожелавай да си с тях,

Не завидуй злим людям, не бажай бути з ними,

2 з ащото сърцето им размишлява за насилие и устните им говорят за пакост. Значение на мъдростта

бо їхне серце говорить про здирство, а уста їхні мовлять про зло.

3 С мъдрост се гради къща и с разум се утвърждава,

Дім будується мудрістю, і розумом ставиться міцно.

4 и чрез знание стаите се напълват с всякакви скъпоценни и приятни богатства.

А через пізнання кімнати наповнюються усіляким маєтком цінним та приємним.

5 М ъдрият човек е силен и човек със знание се укрепява в сила,

Мудрий сильніший від сильного, а людина розумна від повносилого.

6 з ащото с мъдър съвет ще водиш войната си и чрез множеството съветници ще дойде избавлението.

Тому то провадь війну мудрими радами, бо спасіння в численності радників.

7 М ъдростта е непостижима за безумния, той не отваря устата си в портата.

Для безумного мудрість занадто висока, своїх уст не розкриє при брамі.

8 К ойто намисля да прави зло, ще се нарече пакостлив човек;

Хто чинити лихе заміряє, того звуть лукавим.

9 п омислянето на такова безумие е грях и присмивателят е мерзост за хората.

Замір глупоти то гріх, а насмішник огида людині.

10 А ко покажеш малодушие в усилно време, силата ти е малка.

Якщо ти в день недолі знесилився, то мала твоя сила.

11 И збавяй онези, които се влачат на смърт, и гледай да задържиш онези, които политат към клане.

Рятуй узятих на смерть, також тих, хто на страчення хилиться, хіба не підтримаєш їх?

12 А ко кажеш: Ето, ние не знаехме това!, то Онзи, Който претегля сърцата, не разбира ли? Онзи, Който пази душата ти, не знае ли и няма ли да въздаде на всеки според делата му?

Якщо скажеш: Цього ми не знали! чи ж Той, хто серця випробовує, знати не буде? Він Сторож твоєї душі, і він знає про це, і поверне людині за чином її.

13 С ине мой, яж мед, защото е добър, и медена пита, защото е сладка в устата ти.

Їж, сину мій, мед, бо він добрий, а мед щільниковий солодкий він на піднебінні твоїм,

14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, ако си я намерил; и има бъдеще, и надеждата ти няма да загине.

отак мудрість пізнай для своєї душі: якщо знайдеш її, то ти маєш майбутність, і надія твоя не понищиться!

15 Н е поставяй засада, о, нечестиви човече, против жилището на праведния. Не разваляй мястото му за почивка.

Не чатуй на помешкання праведного, ти безбожнику, не ограблюй мешкання його,

16 З ащото праведният, ако седем пъти пада, пак става, докато нечестивите се препъват в злото.

бо праведний сім раз впаде та зведеться, а безбожний в погибіль впаде!

17 Н е се радвай, когато падне неприятелят ти, и да не се весели сърцето ти, когато той се подхлъзне.

Не тішся, як ворог твій падає, а коли він спіткнеться, хай серце твоє не радіє,

18 Д а не би да съгледа Господ и това да Му се види зло, и Той да оттегли гнева Си от него.

щоб Господь не побачив, і це не було в Його очах лихим, і щоб Він не звернув Свого гніву від нього на тебе!

19 Н е се раздразвай поради злодеите, нито завиждай на нечестивите,

Не пались на злочинців, не заздри безбожним,

20 з ащото злите няма да имат бъдеще; светилникът на нечестивите ще изгасне.

бо злому не буде майбутности, світильник безбожних погасне.

21 С ине мой, бой се от Господа и от царя и не се събирай с непостоянните,

Бійся, сину мій, Господа та царя, не водися з непевними,

22 з ащото бедствие ще се издигне против тях внезапно и кой знае какво наказание ще им бъде наложено и от двамата?

бо погибіль їхня нагло постане, а біду від обох тих хто знає?

23 И тези са изречения на мъдрите: Лицеприятие в съд не е добро.

І оце ось походить від мудрих: Звертати увагу в суді на обличчя не добре.

24 К ойто казва на нечестивия: Праведен си, него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

Хто буде казати безбожному: Праведний ти! того проклинатимуть люди, і гніватись будуть на того народи.

25 н о които го изобличават, към тях ще се показва благоволение и върху тях ще дойде благословение.

А тим, хто картає його, буде миле оце, і прийде на них благословення добра!

26 К ойто дава прав отговор, той целува в устни.

Мов у губи цілує, хто відповідає правдиве.

27 Н ареди си работата навън и си я приготви на нивата, и после съгради къщата си.

Приготуй свою працю надворі, й оброби собі поле, а потім збудуєш свій дім.

28 Н е бъди свидетел против ближния си без причина, нито мами с устните си.

Не будь ложним свідком на свого ближнього, і не підговорюй устами своїми.

29 Н е казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, ще въздам на човека според делата му.

Не кажи: Як зробив він мені, так зроблю я йому, верну людині за чином її!

30 М инах край нивата на ленивия и край лозето на нехайния човек

Я проходив край поля людини лінивої, та край виноградника недоумкуватого,

31 и всичко беше обрасло с тръни, коприва беше покрила повърхността му и каменната му ограда беше съборена.

і ось все воно позаростало терням, будяками покрита поверхня його, камінний же мур його був поруйнований...

32 Т огава, като разгледах, размислих в сърцето си, видях и си извадих поука.

І бачив я те, і увагу звернув, і взяв я поуку собі:

33 О ще малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън -

Ще трохи поспати, подрімати ще трохи, руки трохи зложити, щоб полежати,

34 и сиромашията ще дойде върху тебе като крадец и немотията - като въоръжен мъж.

і приходить, немов мандрівник, незаможність твоя, і нужда твоя, як озброєний муж!...