1 Т ака всеки човек да ни смята за Христови служители и настойници на Божиите тайни.

Нехай кожен нас так уважає, якби служителів Христових і доморядників Божих таємниць;

2 А това, което тук се изисква от настойниците, е всеки да се намери верен.

а що ще шукається в доморядниках, щоб кожен був знайдений вірним.

3 А за мен е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си.

А для мене то найменше, щоб судили мене ви чи суд людський, бо я й сам не суджу себе.

4 З ащото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.

Я бо проти себе нічого не знаю, але цим не виправдуюсь; Той же, Хто судить мене, то Господь.

5 З атова недейте съди нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи своята похвала от Бога.

Тому не судіть передчасно нічого, аж поки не прийде Господь, що й висвітлить таємниці темряви та виявить задуми сердець, і тоді кожному буде похвала від Бога.

6 И това, братя, отнесох към себе си и към Аполос заради вас, за да се научите чрез нас да не мъдрувате повече от писаното и така никой от вас да не се гордее с някого пред друг.

Оце ж усе, браття, приклав я до себе й Аполлоса ради вас, щоб від нас ви навчилися думати не більш, як написано, щоб ви не чванились один за одним перед іншим.

7 З ащото кой те прави да се отличаваш от другите? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

Хто бо тебе вирізняє? Що ти маєш, чого б ти не взяв? А коли ж бо ти взяв, чого чванишся, ніби не взяв?

8 С ити сте вече, обогатихте се вече, царувате, и то без нас. И дано царувате, че и ние да царуваме заедно с вас;

Ви вже нагодовані, ви вже збагатилися, без нас ви царюєте. І коли б то ви стали царювати, щоб і ми царювали з вами!

9 з ащото, струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци, осъдени на смърт; защото станахме за показ на света - на ангели и на човеци;

Бо я думаю, що Бог нас, апостолів, поставив за найостанніших, мов на смерть засуджених, бо ми стали дивовищем світові, і Анголам, і людям.

10 н ие - безумни заради Христос, а вие - разумни в Христос, ние - слаби, а вие - силни, вие - славни, а ние - опозорени.

Ми нерозумні Христа ради, а ви мудрі в Христі; ми слабі, ви ж міцні; ви славні, а ми безчесні!

11 Н ие до този час гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме,

Ми до цього часу і голодуємо, і прагнемо, і нагі ми, і катовані, і тиняємось,

12 т рудим се, като работим със своите ръце; като ни хулят - благославяме; като ни гонят - постоянстваме;

і трудимось, працюючи своїми руками. Коли нас лихословлять, ми благословляємо; як нас переслідують, ми терпимо;

13 к ато ни злословят - умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.

як лають, ми молимось; ми стали, як сміття те для світу, аж досі ми всім, як ті викидки!

14 Н е пиша това, за да ви посрамя, но да ви увещая като възлюбени мои чеда.

Не пишу це для того, щоб вас осоромити, але остерігаю, як своїх любих дітей.

15 З ащото ако бихме имали и десетки хиляди наставници в Христос, пак много бащи нямате; понеже аз ви родих в Христос Исус чрез благовестието.

Бо хоч би ви мали десять тисяч наставників у Христі, та отців не багато; а я вас породив у Христі Ісусі через Євангелію...

16 З атова ви се моля, бъдете мои подражатели.

Тож благаю я вас: будьте наслідувачами мене!

17 П оради тази причина ви пратих Тимотей, който е мое възлюбено и вярно чедо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христос, такива пътища, каквито поучавам навсякъде във всяка църква.

Для цього послав я до вас Тимофія, що для мене улюблений і вірний син у Господі, він вам нагадає шляхи мої в Христі Ісусі, як навчаю я скрізь у кожній Церкві.

18 Н о някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.

Деякі згорділи, так немов би не мав я прийти до вас.

19 Н о ако е Господнята воля, аз скоро ще дойда при вас и ще изпитам - не думите, а силата на тези, които са се възгордели.

Та небавом прийду до вас, як захоче Господь, і пізнаю не слово згорділих, але силу.

20 З ащото Божието царство не се състои в думи, а в сила.

Бо Царство Боже не в слові, а в силі.

21 К акво искате? С тояга ли да дойда при вас или с любов и кротък дух?

Чого хочете? Чи прийти до вас з києм, чи з любов'ю та з духом лагідности?