1 С лушайте словото, което Господ говори на вас, доме Израелев!

Послухайте слова того, що вам каже Господь, о доме Ізраїлів!

2 Т ака казва Господ: Не учете пътя на народите и не се плашете от небесните знамения поради това, че народите се плашат от тях.

Так говорить Господь: Не навчайтесь доріг цих народів, і небесних ознак не лякайтесь, бо тільки погани лякаються їх!

3 З ащото обичаите на племената са суетни; понеже само дърво е това, което секат от гората - нещо, издялано от дърводелски ръце с брадва;

Бо устави народів марнота вони, божок бо це дерево, з лісу вирубане, і це діло рук майстра сокирою!

4 у красяват го със сребро и злато, закрепват го с гвоздеи и чукове, за да не се клати;

Сріблом та злотом його прикрашають, цвяхами та молотками прикріплюють їх, і він не захитається.

5 т е стоят прави като плашило в бостан, но не говорят; трябва да се носят, защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат някакво зло, нито им е възможно да докарат някакво добро.

Вони, як опудало на огірковім городі, й безмовні, і конче їх носять, бо не ходять вони. Не бійтеся їх, бо не вчинять лихого, і також учинити добро це не в їхній силі!

6 Н яма подобен на Тебе, Господи! Велик си и велико е името Ти в сила.

Такого, як Ти, нема, Господи: Ти великий й велике Ім'я Твоє могутністю!

7 К ой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, понеже между всички мъдри на народите и във всичко, което мъдростта им владее, няма подобен на Тебе.

Хто не буде боятись Тебе, Царю народів? Бо Тобі це належить, бо між усіма мудрецями народів і в усьому їхньому царстві немає такого, як Ти!

8 Н о всички онези са безумни и глупави; суетно е учението им; то е само дърво.

Вони стали всі разом безумні й безглузді, наука марна оце дерево!

9 С ребро, изковано на плочи, се донася от Тарсис и злато - от Офир, изделие на художник и на златарски ръце - синьо и мораво за облеклото им, всецяло изработка на изкусни хора.

Срібна бляха з Таршішу привезена, злото ж з Офіру, праця майстра й руки золотарської, блакить та пурпура їхня одіж, усі вони праця мистців.

10 Н о Господ е истинският Бог, живият Бог и вечният Цар; от Неговия гняв земята се тресе и народите не могат да устоят пред негодуванието Му.

А Господь Бог правдивий, Він Бог Живий та Цар вічний! Від гніву Його затрясеться земля, і не знесуть Його гніву народи.

11 ( Така ще им кажете: Онези богове, които не са направили небето и земята - да! - те ще изчезнат от земята и изпод това небе.)

Отак їм скажіть: боги, що неба й землі не вчинили, погинуть з землі та з-під неба цього!

12 Т ой направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и разпростря небето с разума Си.

Своєю Він силою землю вчинив, Своєю премудрістю міцно поставив вселенну, і небо напнув Своїм розумом.

13 К огато издава гласа Си, водите на небето шумят, и Той издига па̀ри от краищата на земята; прави светкавици за дъжда и изважда вятър от съкровищата Си.

Як голос Його забринить, у небесах шумлять води, а коли підіймає Він хмари із краю землі, коли блискавки чинить дощем та вітер виводить з криївок Своїх,

14 В секи човек е твърде несмислен, за да знае; всеки златар се посрамва от кумира си, защото лятото от него е лъжа, в което няма дихание.

тоді кожна людина дуріє в своєму знанні, усяк золотар посоромлений через боввана, бо відлив його це неправда, і немає в них духа!...

15 С уета са те, дело на заблуда; във времето на наказанието им те ще загинат.

Марнота вони, вони праця на сміх, в час навіщення їх вони згинуть!

16 О нзи, Който е делът на Яков, не е като тях, защото Той е Създател на всичко; Израел е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.

Не така, як оці, частка Яковова, бо Він все вформував, а Ізраїль племено спадку Його, Господь Саваот Його Ймення!

17 С ъбери от земята стоката си, ти, която живееш в крепостта.

Забери із землі свій товар, ти, що сидиш ув облозі!

18 З ащото така казва Господ: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тази страна и ще ги утесня, за да почувстват злото.

Бо Господь каже так: Ось цим разом Я кину мешканців цієї землі, мов із пращі, і притисну їх так, щоб пізнання знайшли...

19 Г орко ми поради болката ми! Раната ми е люта; но аз казах: Наистина тази болка ми се пада и трябва да я търпя.

Ой, горе мені з-за нещастя мого, моя рана болюча! А я говорив: це хвороба моя, і знесу я її.

20 Ш атърът ми се развали и всичките ми въжета се скъсаха; синовете ми излязоха от мен и ги няма; няма вече кой да разпъне шатъра ми и да окачи завесите ми.

Намета мого попустошено і зірвані всі мої шнури. Розійшлись мої діти від мене й нема їх, нема вже кому розтягнути намета мого та повісити завіси мої...

21 П онеже овчарите обезумяха и не потърсиха Господа, затова не са успявали и всичките им стада са разпръснати.

Бо пастирі стали безглузді, і вони не звертались до Господа, тому не щастилося їм, і розпорошене все їхнє стадо...

22 С лушай! Шум! Ето, иде, и голям глъч от северната страна, за да превърне Юдейските градове в пустиня, жилище на чакали.

Голос звістки: Іде ось, і гуркіт великий з північного краю, щоб юдські міста обернути в спустошення, на мешкання шакалів...

23 Г осподи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си.

Знаю, Господи, я, що не в волі людини дороги її, не в силі людини, коли вона ходить, кермувати своїм кроком.

24 Г осподи, наказвай ме, но с мярка, не в гнева Си, да не би да ме довършиш.

Карай мене, Господи, тільки ж за судом, не гнівом Своїм, щоб не знищити мене!

25 И зливай яростта Си върху народите, които не Те познават, и върху родовете, които не призовават Твоето име; защото те изпоядоха Яков, дори го погълнаха и го довършиха, и опустошиха жилището му.

Вилий лютість Свою на народи, що не знають Тебе, та на роди, що Ймення Твого не кликали, що Якова з'їли й пожерли його, і погубили його, а мешкання його опустошили!...