1 С лушайте словото, което Господ говори на вас, доме Израелев!

Écoutez la parole que l'Éternel vous adresse, Maison d'Israël!

2 Т ака казва Господ: Не учете пътя на народите и не се плашете от небесните знамения поради това, че народите се плашат от тях.

Ainsi parle l'Éternel: N'imitez pas la voie des nations, Et ne craignez pas les signes du ciel, Parce que les nations les craignent.

3 З ащото обичаите на племената са суетни; понеже само дърво е това, което секат от гората - нещо, издялано от дърводелски ръце с брадва;

Car les coutumes des peuples ne sont que vanité. On coupe le bois dans la forêt; La main de l'ouvrier le travaille avec la hache;

4 у красяват го със сребро и злато, закрепват го с гвоздеи и чукове, за да не се клати;

On l'embellit avec de l'argent et de l'or, On le fixe avec des clous et des marteaux, Pour qu'il ne branle pas.

5 т е стоят прави като плашило в бостан, но не говорят; трябва да се носят, защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат някакво зло, нито им е възможно да докарат някакво добро.

Ces dieux sont comme une colonne massive, et ils ne parlent point; On les porte, parce qu'ils ne peuvent marcher. Ne les craignez pas, car ils ne sauraient faire aucun mal, Et ils sont incapables de faire du bien.

6 Н яма подобен на Тебе, Господи! Велик си и велико е името Ти в сила.

Nul n'est semblable à toi, ô Éternel! Tu es grand, et ton nom est grand par ta puissance.

7 К ой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, понеже между всички мъдри на народите и във всичко, което мъдростта им владее, няма подобен на Тебе.

Qui ne te craindrait, roi des nations? C'est à toi que la crainte est due; Car, parmi tous les sages des nations et dans tous leurs royaumes, Nul n'est semblable à toi.

8 Н о всички онези са безумни и глупави; суетно е учението им; то е само дърво.

Tous ensemble, ils sont stupides et insensés; Leur science n'est que vanité, c'est du bois!

9 С ребро, изковано на плочи, се донася от Тарсис и злато - от Офир, изделие на художник и на златарски ръце - синьо и мораво за облеклото им, всецяло изработка на изкусни хора.

On apporte de Tarsis des lames d'argent, et d'Uphaz de l'or, L'ouvrier et la main de l'orfèvre les mettent en oeuvre; Les vêtements de ces dieux sont d'étoffes teintes en bleu et en pourpre, Tous sont l'ouvrage d'habiles artisans.

10 Н о Господ е истинският Бог, живият Бог и вечният Цар; от Неговия гняв земята се тресе и народите не могат да устоят пред негодуванието Му.

Mais l'Éternel est Dieu en vérité, Il est un Dieu vivant et un roi éternel; La terre tremble devant sa colère, Et les nations ne supportent pas sa fureur.

11 ( Така ще им кажете: Онези богове, които не са направили небето и земята - да! - те ще изчезнат от земята и изпод това небе.)

Vous leur parlerez ainsi: Les dieux qui n'ont point fait les cieux et la terre Disparaîtront de la terre et de dessous les cieux.

12 Т ой направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и разпростря небето с разума Си.

Il a créé la terre par sa puissance, Il a fondé le monde par sa sagesse, Il a étendu les cieux par son intelligence.

13 К огато издава гласа Си, водите на небето шумят, и Той издига па̀ри от краищата на земята; прави светкавици за дъжда и изважда вятър от съкровищата Си.

A sa voix, les eaux mugissent dans les cieux; Il fait monter les nuages des extrémités de la terre, Il produit les éclairs et la pluie, Il tire le vent de ses trésors.

14 В секи човек е твърде несмислен, за да знае; всеки златар се посрамва от кумира си, защото лятото от него е лъжа, в което няма дихание.

Tout homme devient stupide par sa science, Tout orfèvre est honteux de son image taillée; Car ses idoles ne sont que mensonge, Il n'y a point en elles de souffle,

15 С уета са те, дело на заблуда; във времето на наказанието им те ще загинат.

Elles sont une chose de néant, une oeuvre de tromperie; Elles périront, quand viendra le châtiment.

16 О нзи, Който е делът на Яков, не е като тях, защото Той е Създател на всичко; Израел е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.

Celui qui est la part de Jacob n'est pas comme elles; Car c'est lui qui a tout formé, Et Israël est la tribu de son héritage. L'Éternel des armées est son nom.

17 С ъбери от земята стоката си, ти, която живееш в крепостта.

Emporte du pays ce qui t'appartient, Toi qui es assise dans la détresse!

18 З ащото така казва Господ: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тази страна и ще ги утесня, за да почувстват злото.

Car ainsi parle l'Éternel: Voici, cette fois je vais lancer au loin les habitants du pays; Je vais les serrer de près, afin qu'on les atteigne. -

19 Г орко ми поради болката ми! Раната ми е люта; но аз казах: Наистина тази болка ми се пада и трябва да я търпя.

Malheur à moi! je suis brisée! Ma plaie est douloureuse! Mais je dis: C'est une calamité qui m'arrive, Je la supporterai!

20 Ш атърът ми се развали и всичките ми въжета се скъсаха; синовете ми излязоха от мен и ги няма; няма вече кой да разпъне шатъра ми и да окачи завесите ми.

Ma tente est détruite, Tous mes cordages sont rompus; Mes fils m'ont quittée, ils ne sont plus; Je n'ai personne qui dresse de nouveau ma tente, Qui relève mes pavillons. -

21 П онеже овчарите обезумяха и не потърсиха Господа, затова не са успявали и всичките им стада са разпръснати.

Les bergers ont été stupides, Ils n'ont pas cherché l'Éternel; C'est pour cela qu'ils n'ont point prospéré, Et que tous leurs troupeaux se dispersent.

22 С лушай! Шум! Ето, иде, и голям глъч от северната страна, за да превърне Юдейските градове в пустиня, жилище на чакали.

Voici, une rumeur se fait entendre; C'est un grand tumulte qui vient du septentrion, Pour réduire les villes de Juda en un désert, En un repaire de chacals. -

23 Г осподи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си.

Je le sais, ô Éternel! La voie de l'homme n'est pas en son pouvoir; Ce n'est pas à l'homme, quand il marche, A diriger ses pas.

24 Г осподи, наказвай ме, но с мярка, не в гнева Си, да не би да ме довършиш.

Châtie-moi, ô Éternel! mais avec équité, Et non dans ta colère, de peur que tu ne m'anéantisses.

25 И зливай яростта Си върху народите, които не Те познават, и върху родовете, които не призовават Твоето име; защото те изпоядоха Яков, дори го погълнаха и го довършиха, и опустошиха жилището му.

Répands ta fureur sur les nations qui ne te connaissent pas, Et sur les peuples qui n'invoquent pas ton nom! Car ils dévorent Jacob, ils le dévorent, ils le consument, Ils ravagent sa demeure.