1 А з казах на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, затова се наслаждавай с блага; и, ето, и това беше суета.

J'ai dit en mon coeur: Allons! je t'éprouverai par la joie, et tu goûteras le bonheur. Et voici, c'est encore là une vanité.

2 К азах за смеха: Лудост е, и за веселбата: Каква полза от нея?

J'ai dit du rire: Insensé! et de la joie: A quoi sert-elle?

3 Н амислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, и да усвоя безумието, докато видя какво е добре да вършат човешките синове под небето през всички дни на живота си.

Je résolus en mon coeur de livrer ma chair au vin, tandis que mon coeur me conduirait avec sagesse, et de m'attacher à la folie jusqu'à ce que je visse ce qu'il est bon pour les fils de l'homme de faire sous les cieux pendant le nombre des jours de leur vie.

4 Н аправих си големи работи; съградих си къщи; насадих си лозя;

J'exécutai de grands ouvrages: je me bâtis des maisons; je me plantai des vignes;

5 н аправих си цветни и овощни градини и насадих в тях всякакви плодни дървета;

je me fis des jardins et des vergers, et j'y plantai des arbres à fruit de toute espèce;

6 н аправих си водоеми, за да поя от тях насадената с дървета гора;

je me créai des étangs, pour arroser la forêt où croissaient les arbres.

7 п ридобих слуги и слугини и имах слуги, родени в дома ми; имах още добитък и стада повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим.

J'achetai des serviteurs et des servantes, et j'eus leurs enfants nés dans la maison; je possédai des troupeaux de boeufs et de brebis, plus que tous ceux qui étaient avant moi dans Jérusalem.

8 С ъбрах си и сребро, и злато, и особените скъпоценности на царете и на областите; набавих си певци и певици и насладите на човешките синове - наложници изключително много.

Je m'amassai de l'argent et de l'or, et les richesses des rois et des provinces. Je me procurai des chanteurs et des chanteuses, et les délices des fils de l'homme, des femmes en grand nombre.

9 Т ака станах велик и се възвеличих повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим; още и мъдростта ми си остана у мен.

Je devins grand, plus grand que tous ceux qui étaient avant moi dans Jérusalem. Et même ma sagesse demeura avec moi.

10 И от всичко, които пожелаха очите ми, нищо не им забраних; не спрях сърцето си от никаква веселба, защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове и това беше делът ми от целия ми труд.

Tout ce que mes yeux avaient désiré, je ne les en ai point privés; je n'ai refusé à mon coeur aucune joie; car mon coeur prenait plaisir à tout mon travail, et c'est la part qui m'en est revenue.

11 Т огава разгледах всички дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който се бях трудил; и, ето, всичко беше суета и гонене на вятъра и нямаше полза под слънцето.

Puis, j'ai considéré tous les ouvrages que mes mains avaient faits, et la peine que j'avais prise à les exécuter; et voici, tout est vanité et poursuite du vent, et il n'y a aucun avantage à tirer de ce qu'on fait sous le soleil.

12 И се обърнах да разгледам мъдростта и лудостта, и безумието, защото какво може да стори човек, който е дошъл след царя, относно това, което е вече направено?

Alors j'ai tourné mes regards vers la sagesse, et vers la sottise et la folie. -Car que fera l'homme qui succédera au roi? Ce qu'on a déjà fait.

13 Т огава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината.

Et j'ai vu que la sagesse a de l'avantage sur la folie, comme la lumière a de l'avantage sur les ténèbres;

14 Н а мъдрия очите са в главата му, а безумният ходи в тъмнина; аз обаче познах още, че една участ постига всички тях.

le sage a ses yeux à la tête, et l'insensé marche dans les ténèbres. Mais j'ai reconnu aussi qu'ils ont l'un et l'autre un même sort.

15 Т огава си казах: Каквото постига безумния, това ще постигне и мен; и така, защо аз бях по-мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета.

Et j'ai dit en mon coeur: J'aurai le même sort que l'insensé; pourquoi donc ai-je été plus sage? Et j'ai dit en mon coeur que c'est encore là une vanité.

16 З ащото както на безумния, така и на мъдрия не остава вечно паметта му, понеже в бъдещите дни всичко ще е вече забравено. И как умира мъдрият? - Както и безумният.

Car la mémoire du sage n'est pas plus éternelle que celle de l'insensé, puisque déjà les jours qui suivent, tout est oublié. Eh quoi! le sage meurt aussi bien que l'insensé!

17 З атова намразих живота, защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятъра.

Et j'ai haï la vie, car ce qui se fait sous le soleil m'a déplu, car tout est vanité et poursuite du vent.

18 Н амразих още и целия си труд, с който съм се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде след мен;

J'ai haï tout le travail que j'ai fait sous le soleil, et dont je dois laisser la jouissance à l'homme qui me succédera.

19 и кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над целия ми труд, с който съм се трудил и в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

Et qui sait s'il sera sage ou insensé? Cependant il sera maître de tout mon travail, de tout le fruit de ma sagesse sous le soleil. C'est encore là une vanité.

20 З атова аз отново направих сърцето си да се отчае поради целия труд, с който съм се трудил под слънцето.

Et j'en suis venu à livrer mon coeur au désespoir, à cause de tout le travail que j'ai fait sous le soleil.

21 З ащото има човек, който се е трудил с мъдрост, със знание и със сполука; но той пак ще остави всичко за дял на някого, който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.

Car tel homme a travaillé avec sagesse et science et avec succès, et il laisse le produit de son travail à un homme qui ne s'en est point occupé. C'est encore là une vanité et un grand mal.

22 З ащото каква полза за човека от целия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето?

Que revient-il, en effet, à l'homme de tout son travail et de la préoccupation de son coeur, objet de ses fatigues sous le soleil?

23 П онеже всичките му дни са само печал и трудът му - скръб; и още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.

Tous ses jours ne sont que douleur, et son partage n'est que chagrin; même la nuit son coeur ne repose pas. C'est encore là une vanité.

24 Н яма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

Il n'y a de bonheur pour l'homme qu'à manger et à boire, et à faire jouir son âme du bien-être, au milieu de son travail; mais j'ai vu que cela aussi vient de la main de Dieu.

25 З ащото кой може да яде и кой може да се наслаждава повече от мене?

Qui, en effet, peut manger et jouir, si ce n'est moi?

26 П онеже Бог дава на угодния на Него човек мъдрост, знание и радост; а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа - за да даде всичко на угодния на Бога. И това е суета и гонене на вятъра.

Car il donne à l'homme qui lui est agréable la sagesse, la science et la joie; mais il donne au pécheur le soin de recueillir et d'amasser, afin de donner à celui qui est agréable à Dieu. C'est encore là une vanité et la poursuite du vent.