1 А з казах на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, затова се наслаждавай с блага; и, ето, и това беше суета.

Disse eu a mim mesmo: Ora vem, eu te provarei com a alegria; portanto goza o prazer; mas eis que também isso era vaidade.

2 К азах за смеха: Лудост е, и за веселбата: Каква полза от нея?

Do riso disse: Está doido; e da alegria: De que serve estar.

3 Н амислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, и да усвоя безумието, докато видя какво е добре да вършат човешките синове под небето през всички дни на живота си.

Busquei no meu coração como estimular com vinho a minha carne, sem deixar de me guiar pela sabedoria, e como me apoderar da estultícia, até ver o que era bom que os filhos dos homens fizessem debaixo do céu, durante o número dos dias de sua vida.

4 Н аправих си големи работи; съградих си къщи; насадих си лозя;

Fiz para mim obras magníficas: edifiquei casas, plantei vinhas;

5 н аправих си цветни и овощни градини и насадих в тях всякакви плодни дървета;

fiz hortas e jardins, e plantei neles árvores frutíferas de todas as espécies.

6 н аправих си водоеми, за да поя от тях насадената с дървета гора;

Fiz tanques de águas, para deles regar o bosque em que reverdeciam as árvores.

7 п ридобих слуги и слугини и имах слуги, родени в дома ми; имах още добитък и стада повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим.

Comprei servos e servas, e tive servos nascidos em casa; também tive grandes possessões de gados e de rebanhos, mais do que todos os que houve antes de mim em Jerusalém.

8 С ъбрах си и сребро, и злато, и особените скъпоценности на царете и на областите; набавих си певци и певици и насладите на човешките синове - наложници изключително много.

Ajuntei também para mim prata e ouro, e tesouros dos reis e das províncias; provi-me de cantores e cantoras, e das delícias dos filhos dos homens, concubinas em grande número.

9 Т ака станах велик и се възвеличих повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим; още и мъдростта ми си остана у мен.

Assim me engrandeci, e me tornei mais rico do que todos os que houve antes de mim em Jerusalém; perseverou também comigo a minha sabedoria.

10 И от всичко, които пожелаха очите ми, нищо не им забраних; не спрях сърцето си от никаква веселба, защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове и това беше делът ми от целия ми труд.

E tudo quanto desejaram os meus olhos não lho neguei, nem privei o meu coração de alegria alguma; pois o meu coração se alegrou por todo o meu trabalho, e isso foi o meu proveito de todo o meu trabalho.

11 Т огава разгледах всички дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който се бях трудил; и, ето, всичко беше суета и гонене на вятъра и нямаше полза под слънцето.

Então olhei eu para todas as obras que as minhas mãos haviam feito, como também para o trabalho que eu aplicara em fazê-las; e eis que tudo era vaidade e desejo vão, e proveito nenhum havia debaixo do sol.

12 И се обърнах да разгледам мъдростта и лудостта, и безумието, защото какво може да стори човек, който е дошъл след царя, относно това, което е вече направено?

Virei-me para contemplar a sabedoria, e a loucura, e a estultícia; pois que fará o homem que seguir ao rei? O mesmo que já se fez!

13 Т огава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината.

Então vi eu que a sabedoria é mais excelente do que a estultícia, quanto a luz é mais excelente do que as trevas.

14 Н а мъдрия очите са в главата му, а безумният ходи в тъмнина; аз обаче познах още, че една участ постига всички тях.

Os olhos do sábio estão na sua cabeça, mas o louco anda em trevas; contudo percebi que a mesma coisa lhes sucede a ambos.

15 Т огава си казах: Каквото постига безумния, това ще постигне и мен; и така, защо аз бях по-мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета.

Pelo que eu disse no meu coração: Como acontece ao estulto, assim me sucederá a mim; por que então busquei eu mais a sabedoria; Então respondi a mim mesmo que também isso era vaidade.

16 З ащото както на безумния, така и на мъдрия не остава вечно паметта му, понеже в бъдещите дни всичко ще е вече забравено. И как умира мъдрият? - Както и безумният.

Pois do sábio, bem como do estulto, a memória não durará para sempre; porquanto de tudo, nos dias futuros, total esquecimento haverá. E como morre o sábio, assim morre o estulto!

17 З атова намразих живота, защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятъра.

Pelo que aborreci a vida, porque a obra que se faz debaixo do sol me era penosa; sim, tudo é vaidade e desejo vão.

18 Н амразих още и целия си труд, с който съм се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде след мен;

Também eu aborreci todo o meu trabalho em que me afadigara debaixo do sol, visto que tenho de deixá-lo ao homem que virá depois de mim.

19 и кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над целия ми труд, с който съм се трудил и в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

E quem sabe se será sábio ou estulto? Contudo, ele se assenhoreará de todo o meu trabalho em que me afadiguei, e em que me houve sabiamente debaixo do sol; também isso é vaidade.

20 З атова аз отново направих сърцето си да се отчае поради целия труд, с който съм се трудил под слънцето.

Pelo que eu me volvi e entreguei o meu coração ao desespero no tocante a todo o trabalho em que me afadigara debaixo do sol.

21 З ащото има човек, който се е трудил с мъдрост, със знание и със сполука; но той пак ще остави всичко за дял на някого, който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.

Porque há homem cujo trabalho é feito com sabedoria, e ciência, e destreza; contudo, deixará o fruto do seu labor para ser porção de quem não trabalhou nele; também isso é vaidade e um grande mal.

22 З ащото каква полза за човека от целия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето?

Pois, que alcança o homem com todo o seu trabalho e com a fadiga em que ele anda trabalhando debaixo do sol?

23 П онеже всичките му дни са само печал и трудът му - скръб; и още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.

Porque todos os seus dias são dores, e o seu trabalho é vexação; nem de noite o seu coração descansa. Também isso é vaidade.

24 Н яма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

Não há nada melhor para o homem do que comer e beber, e fazer que a sua alma goze do bem do seu trabalho. Vi que também isso vem da mão de Deus.

25 З ащото кой може да яде и кой може да се наслаждава повече от мене?

Pois quem pode comer, ou quem pode gozar. melhor do que eu?

26 П онеже Бог дава на угодния на Него човек мъдрост, знание и радост; а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа - за да даде всичко на угодния на Бога. И това е суета и гонене на вятъра.

Porque ao homem que lhe agrada, Deus dá sabedoria, e conhecimento, e alegria; mas ao pecador dá trabalho, para que ele ajunte e amontoe, a fim de dá-lo