1 ( По слав. 41.) За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

Como o cervo anseia pelas correntes das águas, assim a minha alma anseia por ti, ó Deus!

2 Ж адна е душата ми за Бога, за живия Бог; кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

A minha alma tem sede de Deus, do Deus vivo; quando entrarei e verei a face de Deus?

3 М оите сълзи ми станаха храна денем и нощем, като непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?

As minhas lágrimas têm sido o meu alimento de dia e de noite, porquanto se me diz constantemente: Onde está o teu Deus?

4 И зливам душата си дълбоко в мене, като си напомням това - как отивах с множеството и завеждах шествието в Божия дом с глас на радост и на хваление, с множеството, което празнуваше.

Dentro de mim derramo a minha alma ao lembrar-me de como eu ia com a multidão, guiando-a em procissão ã casa de Deus, com brados de júbilo e louvor, uma multidão que festejava.

5 З ащо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя за помощта от лицето Му.

Por que estás abatida, ó minha alma, e por que te perturbas dentro de mim? Espera em Deus, pois ainda o louvarei pela salvação que há na sua presença.

6 Б оже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; затова си спомням за Теб от земята на Йордан и на планините Ермон, от гората Мисар.

Ó Deus meu, dentro de mim a minha alma está abatida; porquanto me lembrarei de ti desde a terra do Jordão, e desde o Hermom, desde o monte Mizar.

7 Б ездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; всички Твои вълни и развълнувани води преминаха над мене;

Um abismo chama outro abismo ao ruído das tuas catadupas; todas as tuas tuas ondas e vagas têm passado sobre mim.

8 н о пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си и нощем песента Му ще бъде с мен и молитвата към Бога на живота ми.

Contudo, de dia o Senhor ordena a sua bondade, e de noite a sua canção está comigo, uma oração ao Deus da minha vida.

9 Щ е кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

A Deus, a minha rocha, digo: Por que te esqueceste de mim? por que ando em pranto por causa da opressão do inimigo?

10 К ато че смазват костите ми, противниците ми ме укоряват и непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?

Como com ferida mortal nos meus ossos me afrontam os meus adversários, dizendo-me continuamente: Onde está o teu Deus?

11 З ащо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.

Por que estás abatida, ó minha alma, e por que te perturbas dentro de mim? Espera em Deus, pois ainda o louvarei, a ele que é o meu socorro, e o meu Deus.