1 ( По слав. 41.) За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

As the deer pants for the water brooks, so my soul pants after you, God.

2 Ж адна е душата ми за Бога, за живия Бог; кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

My soul thirsts for God, for the living God. When shall I come and appear before God?

3 М оите сълзи ми станаха храна денем и нощем, като непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?

My tears have been my food day and night, while they continually ask me, “Where is your God?”

4 И зливам душата си дълбоко в мене, като си напомням това - как отивах с множеството и завеждах шествието в Божия дом с глас на радост и на хваление, с множеството, което празнуваше.

These things I remember, and pour out my soul within me, how I used to go with the crowd, and led them to God’s house, with the voice of joy and praise, a multitude keeping a holy day.

5 З ащо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя за помощта от лицето Му.

Why are you in despair, my soul? Why are you disturbed within me? Hope in God! For I shall still praise him for the saving help of his presence.

6 Б оже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; затова си спомням за Теб от земята на Йордан и на планините Ермон, от гората Мисар.

My God, my soul is in despair within me. Therefore I remember you from the land of the Jordan, the heights of Hermon, from the hill Mizar.

7 Б ездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; всички Твои вълни и развълнувани води преминаха над мене;

Deep calls to deep at the noise of your waterfalls. All your waves and your billows have swept over me.

8 н о пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си и нощем песента Му ще бъде с мен и молитвата към Бога на живота ми.

Yahweh will command his loving kindness in the daytime. In the night his song shall be with me: a prayer to the God of my life.

9 Щ е кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

I will ask God, my rock, “Why have you forgotten me? Why do I go mourning because of the oppression of the enemy?”

10 К ато че смазват костите ми, противниците ми ме укоряват и непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?

As with a sword in my bones, my adversaries reproach me, while they continually ask me, “Where is your God?”

11 З ащо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.

Why are you in despair, my soul? Why are you disturbed within me? Hope in God! For I shall still praise him, the saving help of my countenance, and my God.