1 П осле Йосиф заповяда на домакина си: Напълни чувалите на хората с храна, колкото могат да поберат, сложи парите на всеки в чувала му

He commanded the steward of his house, saying, “Fill the men’s sacks with food, as much as they can carry, and put each man’s money in his sack’s mouth.

2 и сложи чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той направи според това, което каза Йосиф.

Put my cup, the silver cup, in the sack’s mouth of the youngest, with his grain money.” He did according to the word that Joseph had spoken.

3 Н а сутринта, щом съмна, изпратиха братята и ослите им.

As soon as the morning was light, the men were sent away, they and their donkeys.

4 А когато бяха излезли от града и не бяха се отдалечили много, Йосиф каза на домакина си: Стани, тичай след тях и като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?

When they had gone out of the city, and were not yet far off, Joseph said to his steward, “Up, follow after the men. When you overtake them, ask them, ‘Why have you rewarded evil for good?

5 Н е е ли тази чашата, с която пие господарят ми и с която даже гадае? Зле постъпихте, като направихте това.

Isn’t this that from which my lord drinks, and by which he indeed divines? You have done evil in so doing.’”

6 И човекът, като ги настигна, каза им тези думи.

He overtook them, and he spoke these words to them.

7 А те му отговориха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да направят такова нещо.

They said to him, “Why does my lord speak such words as these? Far be it from your servants that they should do such a thing!

8 Е то, ние ти върнахме от Ханаанската земя парите, които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти?

Behold, the money, which we found in our sacks’ mouths, we brought again to you out of the land of Canaan. How then should we steal silver or gold out of your lord’s house?

9 Т ози от слугите ти, в когото се намери, нека умре, също и ние нека бъдем роби на господаря си.

With whomever of your servants it is found, let him die, and we also will be my lord’s slaves.”

10 А той каза: Нека бъде, според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие няма да бъдете виновни.

He said, “Now also let it be according to your words: he with whom it is found will be my slave; and you will be blameless.”

11 Т огава те бързо свалиха чувалите си на земята и всеки отвори чувала си.

Then they hurried, and each man took his sack down to the ground, and each man opened his sack.

12 И той претърси, като започна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата бе намерена във Вениаминовия чувал.

He searched, beginning with the oldest, and ending at the youngest. The cup was found in Benjamin’s sack.

13 Т огава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си и се върнаха в града.

Then they tore their clothes, and each man loaded his donkey, and returned to the city.

14 И дойдоха Юда и братята му в дома на Йосиф, където той още се намираше, и паднаха пред него на земята.

Judah and his brothers came to Joseph’s house, and he was still there. They fell on the ground before him.

15 А Йосиф им каза: Какво е това, което направихте? Не знаете ли, че човек като мене може да гадае безпогрешно?

Joseph said to them, “What deed is this that you have done? Don’t you know that such a man as I can indeed divine?”

16 Т огава Юда отвърна: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си - и ние, и онзи, у когото се намери чашата.

Judah said, “What will we tell my lord? What will we speak? Or how will we clear ourselves? God has found out the iniquity of your servants. Behold, we are my lord’s slaves, both we, and he also in whose hand the cup is found.”

17 Н о Йосиф отговори: Не дай, Боже, да направя това: Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.

He said, “Far be it from me that I should do so. The man in whose hand the cup is found, he will be my slave; but as for you, go up in peace to your father.”

18 Т огава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона.

Then Judah came near to him, and said, “Oh, my lord, please let your servant speak a word in my lord’s ears, and don’t let your anger burn against your servant; for you are even as Pharaoh.

19 Г осподарят ми попита слугите си: Имате ли баща или брат?

My lord asked his servants, saying, ‘Have you a father, or a brother?’

20 И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича.

We said to my lord, ‘We have a father, an old man, and a child of his old age, a little one; and his brother is dead, and he alone is left of his mother; and his father loves him.’

21 А ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

You said to your servants, ‘Bring him down to me, that I may set my eyes on him.’

22 И ние отговорихме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.

We said to my lord, ‘The boy can’t leave his father: for if he should leave his father, his father would die.’

23 А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.

You said to your servants, ‘Unless your youngest brother comes down with you, you will see my face no more.’

24 И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.

When we came up to your servant my father, we told him the words of my lord.

25 А когато баща ни каза: Идете пак, купете ни малко храна,

Our father said, ‘Go again, buy us a little food.’

26 н ие отговорихме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

We said, ‘We can’t go down. If our youngest brother is with us, then we will go down: for we may not see the man’s face, unless our youngest brother is with us.’

27 Т огава слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина;

Your servant, my father, said to us, ‘You know that my wife bore me two sons:

28 и единият излезе от мен и си казах: Навярно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял;

and the one went out from me, and I said, “Surely he is torn in pieces”; and I haven’t seen him since.

29 и ако ми отнемете и този и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

If you take this one also from me, and harm happens to him, you will bring down my gray hairs with sorrow to Sheol.’

30 И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,

Now therefore when I come to your servant my father, and the boy is not with us; since his life is bound up in the boy’s life;

31 к ато види, че детето го няма, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.

it will happen, when he sees that the boy is no more, that he will die. Your servants will bring down the gray hairs of your servant, our father, with sorrow to Sheol.

32 З ащото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда завинаги виновен пред баща си.

For your servant became collateral for the boy to my father, saying, ‘If I don’t bring him to you, then I will bear the blame to my father forever.’

33 И така, сега, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.

Now therefore, please let your servant stay instead of the boy, my lord’s slave; and let the boy go up with his brothers.

34 З ащото как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.

For how will I go up to my father, if the boy isn’t with me?—lest I see the evil that will come on my father.”