1 И маше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа.

Now there was a certain man of Ramathaim Zophim, of the hill country of Ephraim, and his name was Elkanah, the son of Jeroham, the son of Elihu, the son of Tohu, the son of Zuph, an Ephraimite.

2 Т ой имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше.

He had two wives. The name of one was Hannah, and the name of other Peninnah. Peninnah had children, but Hannah had no children.

3 Т ози човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред Господа.

This man went up out of his city from year to year to worship and to sacrifice to Yahweh of Armies in Shiloh. The two sons of Eli, Hophni and Phinehas, priests to Yahweh, were there.

4 И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките ѝ синове и на дъщерите ѝ;

When the day came that Elkanah sacrificed, he gave to Peninnah his wife, and to all her sons and her daughters, portions;

5 а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше затворил утробата ѝ.

but to Hannah he gave a double portion, for he loved Hannah, but Yahweh had shut up her womb.

6 А съперницата ѝ я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че Господ беше затворил утробата ѝ.

Her rival provoked her severely, to irritate her, because Yahweh had shut up her womb.

7 ( Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в Господния дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)

As he did so year by year, when she went up to Yahweh’s house. Her rival provoked her; therefore she wept, and didn’t eat.

8 Н о мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина? Обещанието на Анна и раждането на Самуил

Elkanah her husband said to her, “Hannah, why do you weep? Why don’t you eat? Why is your heart grieved? Am I not better to you than ten sons?”

9 А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при Господния храм.)

So Hannah rose up after they had finished eating and drinking in Shiloh. Now Eli the priest was sitting on his seat by the doorpost of Yahweh’s temple.

10 И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на Господа и плачеше много.

She was in bitterness of soul, and prayed to Yahweh, weeping bitterly.

11 И направи оброк, като каза: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на Господа за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му.

She vowed a vow, and said, “Yahweh of Armies, if you will indeed look at the affliction of your servant, and remember me, and not forget your servant, but will give to your servant a boy, then I will give him to Yahweh all the days of his life, and no razor shall come on his head.”

12 А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забеляза движението на устата ѝ.

As she continued praying before Yahweh, Eli saw her mouth.

13 Т ъй като Анна говореше в сърцето си, само устните ѝ мърдаха, а гласът ѝ не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.

Now Hannah spoke in her heart. Only her lips moved, but her voice was not heard. Therefore Eli thought she was drunk.

14 И така, Илий ѝ каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.

Eli said to her, “How long will you be drunk? Get rid of your wine!”

15 А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред Господа.

Hannah answered, “No, my lord, I am a woman of a sorrowful spirit. I have not been drinking wine or strong drink, but I poured out my soul before Yahweh.

16 Н е смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега.

Don’t consider your servant a wicked woman; for I have been speaking out of the abundance of my complaint and my provocation.”

17 Т огава Илий ѝ отговори: Иди си с мир; и Израелевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

Then Eli answered, “Go in peace; and may the God of Israel grant your petition that you have asked of him.”

18 А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.

She said, “Let your servant find favor in your sight.” So the woman went her way, and ate; and her facial expression wasn’t sad any more.

19 И като станаха рано сутринта и се поклониха пред Господа, се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и Господ си спомни за нея.

They rose up in the morning early, and worshiped before Yahweh, and returned, and came to their house to Ramah. Then Elkanah knew Hannah his wife; and Yahweh remembered her.

20 И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил; защото си каза: От Господа го изпросих. Самуил - посветен на Господа

When the time had come, Hannah conceived, and bore a son; and she named him Samuel, saying, “Because I have asked him of Yahweh.”

21 С лед това Елкана с целия си дом отиде, за да принесе на Господа годишната жертва и оброка си.

The man Elkanah, and all his house, went up to offer to Yahweh the yearly sacrifice, and his vow.

22 Н о Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там завинаги.

But Hannah didn’t go up; for she said to her husband, “Not until the child is weaned; then I will bring him, that he may appear before Yahweh, and stay there forever.”

23 М ъжът ѝ Елкана ѝ каза: Направи каквото ти се вижда за добре; остани, докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И така, жената остана у дома и кърмеше сина си, докато го отби.

Elkanah her husband said to her, “Do what seems good to you. Wait until you have weaned him; only may Yahweh establish his word.” So the woman waited and nursed her son, until she weaned him.

24 И когато го отби, го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле, с една ефа брашно и един мях вино и го доведе в Господния дом в Сило. А детето беше малко.

When she had weaned him, she took him up with her, with three bulls, and one ephah of meal, and a bottle of wine, and brought him to Yahweh’s house in Shiloh. The child was young.

25 С лед като заклаха телето, донесоха детето при Илий.

They killed the bull, and brought the child to Eli.

26 А Анна каза: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която беше застанала тук, близо до теб, и се молеше на Господа.

She said, “Oh, my lord, as your soul lives, my lord, I am the woman who stood by you here, praying to Yahweh.

27 З а това дете се молех. И Господ изпълни прошението ми, което отправих към Него.

I prayed for this child; and Yahweh has given me my petition which I asked of him.

28 З атова и аз го дадох на Господа. През всичките дни на живота си ще бъде посветено на Господа. И тя се поклони там на Господа.

Therefore I have also given him to Yahweh. As long as he lives he is given to Yahweh.” He worshiped Yahweh there.