1 Т огава Йов отговори:

Then Job answered,

2 Д окога ще оскърбявате душата ми и ще ме съкрушавате с думи?

“How long will you torment me, and crush me with words?

3 Д есет пъти вече стана как ме укорявате, но пак не ви е срам, че ми замайвате главата.

You have reproached me ten times. You aren’t ashamed that you attack me.

4 Д аже ако наистина съм съгрешил, грешката ми остава с мен.

If it is true that I have erred, my error remains with myself.

5 А ко непременно искате да се големеете над мен и да хвърляте против мен укора ми,

If indeed you will magnify yourselves against me, and plead against me my reproach;

6 з найте сега, че Бог ме повали и ме обиколи с мрежата Си.

know now that God has subverted me, and has surrounded me with his net.

7 Е то, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; издавам вик за помощ, но няма съд.

“Behold, I cry out of wrong, but I am not heard. I cry for help, but there is no justice.

8 Т ой е преградил пътя ми и не мога да премина, и е положил тъмнина в пътеките ми.

He has walled up my way so that I can’t pass, and has set darkness in my paths.

9 С ъблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

He has stripped me of my glory, and taken the crown from my head.

10 С ъкрушил ме е отвсякъде и аз отивам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

He has broken me down on every side, and I am gone. My hope he has plucked up like a tree.

11 З аявил е също против мене гнева Си и ме смята за един от враговете Си.

He has also kindled his wrath against me. He counts me among his adversaries.

12 П олковете Му настъпват заедно и заздравяват пътя си против мен, и се разполагат на стан около шатъра ми.

His troops come on together, build a siege ramp against me, and encamp around my tent.

13 О тдалечил е от мене братята ми; и онези, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мен.

“He has put my brothers far from me. My acquaintances are wholly estranged from me.

14 О ставиха ме ближните ми и ме забравиха познайниците ми.

My relatives have gone away. My familiar friends have forgotten me.

15 О нези, които живеят в дома ми, и слугините ми ме смятат за чужд; странен станах в очите им.

Those who dwell in my house, and my maids, count me for a stranger. I am an alien in their sight.

16 В икам слугата си и не отговаря, при все че с устата си му се моля.

I call to my servant, and he gives me no answer. I beg him with my mouth.

17 Д ъхът ми е отвратителен на жена ми и на децата на чреслата ми;

My breath is offensive to my wife. I am loathsome to the children of my own mother.

18 и самите малки деца ме презират; когато ставам, говорят против мене.

Even young children despise me. If I arise, they speak against me.

19 В сичките ми по-близки приятели се гнусят от мен; и онези, които възлюбих, се обърнаха против мене.

All my familiar friends abhor me. They whom I loved have turned against me.

20 К остите ми залепват за кожата и за плътта ми; и се отървах само с кожата на зъбите си.

My bones stick to my skin and to my flesh. I have escaped by the skin of my teeth.

21 С милете се над мене, смилете се над мене, вие, приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

“Have pity on me, have pity on me, you my friends; for the hand of God has touched me.

22 З ащо ме гоните, като че ли сте Бог, и не се насищате от плътта ми?

Why do you persecute me as God, and are not satisfied with my flesh?

23 О , да можеха да се напишат думите! Да се начертаеха на книга!

“Oh that my words were now written! Oh that they were inscribed in a book!

24 Д а се издълбаеха на скала завинаги с желязна писалка и олово!

That with an iron pen and lead they were engraved in the rock forever!

25 З ащото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята;

But as for me, I know that my Redeemer lives. In the end, he will stand upon the earth.

26 и като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога,

After my skin is destroyed, then in my flesh shall I see God,

27 К огото сам аз ще видя и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тази гледка дробовете ми се топят дълбоко в мен.

Whom I, even I, shall see on my side. My eyes shall see, and not as a stranger. “My heart is consumed within me.

28 А ко кажете: Как ще го гоним, тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

If you say, ‘How we will persecute him!’ because the root of the matter is found in me,

29 Т огава бойте се от меча; защото гневни са наказанията, нанесени от меча, за да познаете, че има съд.

be afraid of the sword, for wrath brings the punishments of the sword, that you may know there is a judgment.”